Решение № 321 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330105202 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД, член 79 ал.1 от ЗЗД и член 55 ал.1 от ЗЗД, вр. с член 23 от ЗПК.

Ищецът В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр.

***, в исковата си молба против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, иска от съда да прогласи нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит №*** към искане №*** от ***г./обективирана в чл.11, ал.1/, сключен с ответника и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 808,85 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Предявен е насрещен иск от СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, срещу В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, с която е поискано, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целия договор бъде обявен за недействителен – на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.23 от ЗПК, да бъде осъден ответника да му заплати 877,00 лева, представляваща част неизплатеното задължение по главницата по Договор за потребителски кредит №***към искане №*** от ***г., ведно със законна лихва върху сумата, от датата на депозиране на иска – 02.05.2025 г.

1 до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на *** г. г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №*** към искане №***от *** г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05%, годишен процент на разходите - 49.63%. Съгласно договора, /чл.5, ал.1/, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредита към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход

Счита, че договорената неустойка била в нарушение на изискванията за добросъвестност и е излязла извън присъщата и обезпечителна функция. Моли съда, да я обяви клаузата в договора, с която е договорена за нищожна.

Ответникът „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, гр. София, заявява, че предявеният иск е недопустим. Изразява становище за неоснователност, като твърди, че оспорената неустойка е действителна и не е договорена в разрез с изискванията на ЗПК.

Предявява насрещни осъдителни искове на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, да се осъди ищецът В. Г. М. да заплати сумата от 877,00 лева представляваща част от неизплатено задължение за главница по договора в размер на 1000,00 лева, ведно със законна лихва, от датата на депозиране на иска; при условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че процесния договор е недействителен в цялост, на основание чл.23 от ЗПК, да осъди В. Г. М., да му заплати сумата от 877,00 лева, представляваща незаплатена част от чистата стойност на кредита по договора.

Ответникът по насрещния иск/ищец по първоначалания/, оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалният иск с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД :

За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да установи, твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка. Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит №*** от *** г., че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК и че са подписани общите условия, съгласно чл.11, ал.2 ЗПК.

2

Между ищеца и ответника „СИТИ КЕШ" ООД, бил сключен договор за потребителски кредит №*** от *** г., което обстоятелство не се оспорва от ответната страна и се установява от представените по делото писмени доказателства – извлечение за извършените и предстоящи плащания, искане за кредит и стандартен европейски формуляр.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Не се оспорва и обстоятелството, че в договора страните са уговорили договора за кредит да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В чл.11 ал.1 от договора за кредит е договорено, че при неизпълнение е предвидена неустойка във фиксиран размер от 808,85 лева.

Така предвиденият размер на неустойката оскъпява кредита, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на 3 обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение.

Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен и доказан.

Оттук и иска се явява основателен, като следва да се признае за установено, че клаузата за неустойка в договор за кредит е нищожна.

По насрещният иск с правно основание член 79 ал.1 от ЗЗД.

За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е безспорно доказан. Изпълнението на ответника на задължението по договора също е доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В предявеният насрещен иск, ищецът твърди, че след получаване на заемната сума, кредитополучателят не е погасявал суми по договора за кредит, поради което същият е в неизпълнение на своите задължения към „СИТИ КЕШ“ ООД.

Ответникът не оспорва това обстоятелство, а се позовава на нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.

4

Предвид изложените по-горе съображения за нищожност на клаузата за неустойка по договора, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 23 от ЗПК и следва да бъде прието, че договорът за кредит е нищожен.

Ето защо и след като е установена нищожност на договора, съдът намира, че следва да уважи насрещният иск до размера на претендираната главница - 877,00 лева, с оглед установеното по делото, че ищецът не е заплащал вноски по кредита/Представена справка за извършени и предстоящи плащания – л.31 от делото/.

С оглед уважаване на насрещния главен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения такъв при условията на евентуалност.

По отношение на разноските:

Ищецът по първоначалния иск В. М. е заплатила държавна такса в размер на 50,00 лева. С оглед уважаване на иска, следва да бъде осъден ответника „СИТИ КЕШ“ ООД да й заплати разноски за държавна такса.

Тъй като ищецът е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на *** С. Н. следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400,00 лева, които да се заплатят от ответника по първоначалния иск.