Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 02.02.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 621/2023
Вид
Решение № 73
Подписан
02.02.2024
В сила
02.02.2024
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Враца, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500621 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 7813 от 07.12.2023г., подадена от З. А. Л. с ЕГН ********** от гр. Враца, представляван от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, Булстат ***, гр.София, против решение № 524/25.09.2023г., постановено по гр. дело № 938/2023г. на Районен съд Враца, в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от него против „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: ***, гр. София, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.4, ал.2 от договор за заем № *** е нищожна, и иск за присъждане на сумата 2007.99 лева, представляваща недължимо платена по същия договор, като неоснователни и недоказани, и е осъден да заплати на „Изи Асет Мениджмънт" АД сумата 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение, че от начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно - да предостави обезпечение, при условия, които са обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови услуги или да заплати неустойка, както и че посочената клауза е уговорена 1 изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по тази разпоредба на потребителя. Смята, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора, което обуславя нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.

Посочва, че заплащането на договорна неустойка се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем и следва да се приеме, че разходите за нея са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което районният съд е следвало да отчете това обстоятелство и да се позове на нищожност на договора за паричен заем.

Счита също, че договорната неустойка има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, и който потребителят трябва да заплати. Изтъква, че договорът за паричен заем е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на разходите по кредита, че договора само формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност не съответства на заявеното от кредитора. Твърди, че това поведение кореспондира и с търговска практика от страна на търговеца към потребителя, която е заблуждаваща, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и съдържа невярна информация, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита и дали да договаря с този кредитор - арг. от чл.68д от ЗПП. Обстоятелството, че в договора не е посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия договор за паричен заем. Поддържа, че процесната клауза за неустойка накърнява добрите нрави, тъй като с нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от 2

ЗПК, поради което счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Посочва, че макар по делото да не е приобщен договора за заем, поради неуважаване на искането му по реда на чл.190, ал.1 от ГПК, всички изложени по-горе обстоятелства са доказани от изслушаното, прието и неоспорено от страните по делото заключение на ССчЕ, включително и за наличието на неустоечна клауза и за извършените погашения от него по тази клауза. Изтъква, че по иска по чл. 55 ЗЗД е доказал плащането, но липсва каквото и да е доказателство за задържане на сумата от ответника. Моли съда, да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове, като му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез пълномощника й юрк. М. К., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното решение за постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че договорите за паричен заем, които сключва дружеството, са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, че при отпускане на кредити дружеството действа добросъвестно и в съответствие с изискванията на закона - преди да сключат договор за кредит потребителите знаят, както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение.

Поддържа, че както сключването на договора за паричен заем при посочените условия, така и избора на обезпечение зависят изцяло от волята на потребителите, че същите имат достатъчно време още със сключването на договора да предоставят обезпечение, а ако преценят, че не могат да осигурят такова, изобщо да не пристъпват към подписване на договор или да се откажат от него в законоустановения 14-дневен срок, като се позовава на чл.

11, т. 18 ЗПК, чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО, раздел VII.

„Обезпечение на вземанията“ от ЗЗД. Посочва, че п редставянето на обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността (чл. 16 ЗПК) и не я замества, че неустойката, предвидена в някои договори за паричен заем, не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК и че в тези случаи и разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК не намира приложение, че за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да му присъди разноски за процесуално представителство в първоинстанционното - 360 лв. и въззивно производство - 360 лв.

В проведеното открито съдебно заседание представители на страните не се явяват, като в нарочни писмени молби се потвърждават изложените аргументи във въззивната жалба, съответно в отговора на нея.

3

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. А. Л., чрез пълномощника му адв. Б. З., срещу „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: ***, гр. София, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.4, ал.2 от договор за заем № *** е нищожна и за осъждане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на ответника за заплащане на сумата 100 лева, като частичен иск от 1500 лева, увеличен в хода на производството на 2007.99 лева, представляваща недължимо платена сума по същия договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 03.07.2018 г. З. Л. е сключил договор за паричен заем № *** с „Изи Асет Мениджмънт" АД за сумата 3000.00 лева, при месечна вноска и неупоменат размер на месечния лихвен процент.

Поддържа се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита; поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на което да е минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р.

Посочва се, че в ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по договора да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 1500 лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Изтъква се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер 1500 лева, тъй като същия не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба. Поддържа се, че с клаузата за неустойка се заобикалят разпоредбите на чл.33, ал.1 ЗЗП и чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което на основание чл.21, ал.1 ЗПК, същата е нищожна. Изтъква се също, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като при непредставяне на обезпечение договорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила, в който смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСТК. Твърди се, че кредиторът не включва сумата на неустойка към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че в договора за 4 потребителски заем е посочен ГПР, но от съдържанието му потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР; нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Посочва се, че целият договор за паричен заем е нищожен. Изтъква се също, че клаузата на чл. 4 от договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и същата не е индивидуално уговорена съгласно чл.146 ЗЗП.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, в който се оспорва допустимостта на съединяването на установителен с осъдителен иск, поради идентичност на предмета на спора; заявява се злоупотреба с право, превратно упражняване на права и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски и се прави искане за прекратяване на производството като недопустимо. По отношение на основателността на предявените искове се твърди, че договор за паричен заем № ***/03.07.2018 г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и е сключен валидно, че при отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно - на ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да се предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение. Поддържа се, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно и не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочва се, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания, че претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата, че периодът, за който е начислена неустойката е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение не се претендира обезщетение за забава. Твърди се, че схващането на ищеца, че неустойката е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които се покриват от ГПР, не кореспондира с разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Поддържа се, че ГПР е фиксиран, като е посочена и общата сума за плащане по договора, че механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в 5 договора за паричен заем и че в конкретния случай договорът за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на конкретни уговорки или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от действие на договора, че ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер на лихвата, че няма уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Посочва се, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, че неустойката не е била част от печалбата на кредитора, а е договорено между страните обезщетение за неспазване на договорното от страна на заемателя, че същата представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава. Изтъква се, че договорът за паричен заем е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора; същият се е запознал с преддоговорната информация и е попълнил въпросник за кандидатстване на кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора.