Решение № 718 от 30.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503045 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 3608/04.04.2022 г. на „ТУРИСТ ИНВЕСТ - 2000“ ЕООД, ЕИК 201735087, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ***, вх. А, срещу Решение № 98/28.02.2022 г., по гр.д. 1340/2020 г., на БлОС, V с., с което е прието за установено, че не е собственик на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Банско, одобрени със Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - 14.07.2020 г., с административен адрес гр.

Банско, ул. “Г. Делчев“, с площ 252 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно позване - ниско застрояване (до 10 м.), по предходен план № 2883, кв. 11А, парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, който имот съгл. Документ за собственост – Постановление за възлагане, представлява 252.50/1005 кв.м./ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Банско, одобрени със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с площ от 1005 кв.м., с административен адрес гр. Банско, ул. “Г. Делчев“ и номер по предходен план: 2883, кв. 11А, парцел III, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, а съгласно предходен документ за собственост, представляващ Застроено дворно място, УПИ VI, с пл. № 2883, кв. 11А по ПУП на гр. Банско, цялото с площ 252,50 кв.м. и граници по скица: улица, УПИ III-2883, УПИ II-2883 и построената в 1 този имот СГРАДА с идентификатор ***, по КККР на гр.

Банско, одобрени със Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г., на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 14.07.2020 г., с административен адрес на сградата гр. Банско, ул. “Г. Делчев“, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, брой етажи - 3, с площ 94 кв.м., която сграда съгласно предходни документи за собственост представлява Жилищна сграда, с два магазина за промишлени стоки, с идентификатор ***, на етап „груб строеж“, състояща се от механа, магазини и апартаменти, с РЗП на сградата 493.50 кв.м., на три етажа, плюс сутерен, мансарден етаж и таван, както следва: сутерен със ЗП 177,70 кв.м., първи етаж със ЗП 153.60 кв.м., втори етаж със ЗП 116.50 кв.м., трети етаж със ЗП 113.40 кв.м., мансарден етаж със ЗП 110 кв.м. и таван със ЗП 52,68 кв.м. и на всички подобрения и приращения върху този имот, на осн. чл.

124, ал. 1 ГПК, по иска на „РИЛА СИСТЕМС“ ООД, ЕИК 204903867, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 27.

Въззивникът твърди, че предявеният иск е недопустим, предвид постановените и влезли в сила Решения по гр.д. №№ 564/2016 г. на РС – Разлог и 78/2017 г., БлОС, които са били вписани в Служба по вписванията – Разлог. Сочи, че по силата на съдебните решения със СПН било установено, че въззивникът е собственик на процесните имоти. На следващо място счита, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца от воденето му, тъй като не можел да се легитимира като собственик на имотите, придобити от него по силата на постановените решения. Излага анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства и прави извод, че ищецът се домогвал да докаже индентичност между закупените от него с Постановление за възлагане идеални части от ПИ и сграда с площ от 94 кв.м. са идентични с имота закупен от „Интер Престиж“ ЕООД, по силата на нот.

Акт № 71, т. I, нот.д. № 70/2006 г. Излага анализ на заключението на СТЕ.

Излага виждането си за законосъобразността на действията извършени от ЧСИ и предхождащи издаването на Постановлението за възлагане и съдържащите се в изпълнителното дело доказателства. Още счита, че показанията на св. Л. следвало да бъдат ценени. По същество, моли за отмяна на атакуваното решение.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът „РИЛА СИСТЕМС“ ООД, ЕИК 204903867, депозира отговор вх. № 5537/18.05.2022 г., с който оспорва жалбата като неоснователна и от своя страна излага доводи по всяко едно от оплакванията на въззивника. Счита, че първото възражение за недопустимост на предявения иск представлява повторение на релевираното такова в отговора на исковата молба, без да съдържа доводи по възприетото от първоинстанционния съд. Счита, че правния интерес от предявяването на иска се обуславя от наличието на вписани искови молби по водените съдебни производства между длъжника и въззивника и съответства на възприетото в ТР № 8/2013 г. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и отново излага хронология на фактите. Счита, че заявените собственически права на ответника се основават единствено на постановените съдебни решения по споровете с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, исковите молби, по които са вписани в имотния регистър на 20.06.2016 г. и 02.05.2017 г. при наличието на вписано Постановление за възлагане на 17.06.2014 г., при което и правата на въззивника не могат да бъдат противопоставени на въззиваемото дружество. Отделно сочи, че към момента на сключване на предваритения договор, от който въззивникът черпи права, 2 праводателят му „Интер Престиж“ ЕООД не е бил собственик на процесният недвижим имот. По същество моли за постановяване на решението, с което първоинстанционното такова бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът, чрез представляващия го Управител и чрез процесуален представител и въззиваемият, чрез процесуален представител, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната инстанция намира, че изложената в атакуваното решение фактическа обстановка е била правилно установена от първоинстанционния съд и в резултат на всички събрани в хода на производството доказателства, поради което и няма да я възпроизвежда наново, а препраща към тази част от мотивите, на осн. чл. 272 ГПК.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение от 22.11.2022 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на САС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на БлОС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се явява валидно.

По отношение допустимостта на постановеното съдебно решение, обективиращо произнасяне по предявеният отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивния съд намира, че този въпрос е обусловен от отговора на въпроса налице ли за е ищеца правен интерес от иска, в каквато насока са и първите оплаквания на въззивника.

Съдът, включително въззивният, следи служебно за допустимостта на исковете, които са предявени. Принципът на служебното начало, разписан в разпоредбата на чл. 7 ГПК, възлага на съда това задължение, за да се осигури един допустим процес, който да завърши с валиден акт по съществото на спора повдигнат между страните. Допустимостта на иска е свързана с наличието на абсолютните процесуални предпоставки за неговото съществуване и надлежно упражняване, както и с отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки (процесуални пречки). Сред първата от посочените категории е наличието на правен интерес, който се свързва и с възникването на правото на иск за едно лице срещу друго. Винаги, когато едно материално право е нарушено или се оспорва, този, който твърди, че го притежава, има право да иска от съда защитата му. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното му упражняване при установителните искове - положителни или отрицателни. Правният интерес винаги възниква от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Съобразно разрешението дадено в ТР № 8/2012/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за предявяването на отрицателен установителен иск е необходим правен интерес. При него 3 ищецът доказва твърденията, с които обосновава правният си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Наличието на такъв се преценява във всеки конкретен случаи въз основа на твърденията, изложени в исковата молба.

В казуса ищецът е твърдял, а и се установява от извършените вписвания по партидата му в ТР при АВ, че процесният имот е част от капитала на дружеството набран чрез извършени непарични вноски от съдружниците, измежду които и „Рила Солюшънс“ ЕАД, което е предоставило като непарична вноска вещно право на собственост върху описаният в исковата молба Поземлен имот, ведно с построената в него Сграда, находящи се в гр.

Банско, ул. „Г. Делчев“. Вписването на апорта в ТР е извършено на 12.12.2017 г. Вписване е извършено и в имотния регистър на 15.01.2018 г., видно от представеният Дружествен договор на ищеца.

Видно е от материалите по приложената преписка от изп.д. № 14/2012 г., на ЧСИ № 798, с район на действие БлОС е, че длъжник по него е „Интер Престиж“ ЕООД като в резултат на насочено и проведено принудително изпълнение собственият на длъжника и процесен недвижим имот, е бил възложен върху праводателя на ищеца „Рила Солюшънс“ ЕАД, по силата на влязло в сила Постановление за възлагане от 07.04.2014 г., вписано в АВ на 17.06.2014 г.

Не се е спорело между страните, че в резултат на проведени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД са постановени и влезли в сила Решение № 6641/14.11.2016 г. по гр.д. № 564/2016 г. на РС - Разлог, влязло в сила на 06.12.2016 г., с което е обявен за окончателен Предварителен договор, сключен на 01.02.2016 г. между въззивника „Турист инвест - 2000“ ЕООД като купувач и „Интер престиж“ ЕООД като продавач, за покупко-продажба на УПИ VI, пл. № 2883, в кв. 11“а“ по ПУП на гр. Банско с площ от 252.50 кв.м., понастоящем отразен с идентификатор *** по КККР на гр Банско и Решение № 5459/17.12.2019 г., по гр.д. № 78/2019 г., на БлОС, влязло в сила на 04.02.2020 г., с което е обявен за окончателен Предварителен договор, сключен на 22.02.2016 г. между въззивника „Турист инвест - 2000“ ЕООД като купувач и „Интер престиж“ ЕООД като продавач, за покупкопродажба на Жилищна сграда с два магазина за промишлени стоки на етап „груб строеж“, построена в УПИ VI, пл. № 2883, в кв. 11“а“ по ПУП на гр.

Банско. Решенията са представени пред първоинстанционния съд и видно от отбелязванията върху тях са вписани в имотния регистър при АВ.

Не е било предмет на спор между страните и обстоятелството, че исковите молби по проведените съдебни производства, инициирани от въззивника, също са били вписани в АВ.

Посочената хронология на действията на въззивника, съдът намира за достатъчни да обосноват извод, че същият оспорва правата на въззиваемия върху процесния поземлен имот и построената в него сграда, поради което и за същият е налице правен интерес от провеждането на установителен иск за отричане на правата, които ответникът претендира да притежава върху процесният имот.

Не може да бъде възприето като основателно и оплакването на въззивника за недопустимост на предявения иск, обосновано с твърдяната сила на пресъдено нещо, формирана в резултат на влизането в сила на 4 постановените Решение № 6641/14.11.2016 г. по гр.д. № 564/2016 г. на РС Разлог и Решение № 5459/17.12.2019 г., по гр.д. № 78/2019 г., на БлОС.