Решение № 24 от 10.02.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №19

№ 24 гр. С., 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20241870101361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. П. К., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от адв. Д.М., срещу „С.-К.“ АД, с която са предявени обективно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10, и чл. 19 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 102**** от 29.11.2*** г. не ги обвързва поради нищожност на същия, съединен при условията на евентуалност с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл.

143, ал. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 27 от Договора не ги обвърза поради нищожност.

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2*** г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 102****, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 2 000,00 лв., която ищецът се е задължил да върне на 18 месечни вноски при размер на годишната лихва от 36 % и ГПР от 42,58 %, или общата сума за връщане била в размер на 2 763,12 лева.

Твърди се, че съгласно чл. 17 от процесния договор страните са 1 уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на изискванията, посочени в ОУ или с банкова гаранция, като при неизпълнение на задължението съгласно чл. 27 заемателя дължал на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит.

Твърди се още, че в тази връзка на ищецът била начислена неустойка в размер на 800,00 лева, като по този начин общата сума за връщане била в размер на 3 575,00 лева.

Изложени са твърдения, че в нарушение на императивните правила на ЗПК и ЗЗД, ГПР по договора е посочен грешно, единствено като процент, без да е ясно компоненти са послужили за неговото изчисляване. В тази връзка ищецът поддържа, че липсата на посочване на взетите предвид допускания води до липса на яснота относно съдържанието на договора и нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което е императивно и нарушаването му, както и нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия договор. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води след себе си нищожност на целия договор, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

По отношение на евентуалния иск в исковата молба се твърди, че клаузата на чл. 27 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна, тъй като задължава потребителя да заплати допълнително, необосновано високо възнаграждение, под формата на неустойка. Изложено е също, че клаузата не е индивидуално уговорена.

С оглед на горното моли съда да уважи предявения иск, като се претендират и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор на исковата молба, в който на първо място се прави възражение за злоупотреба с право. Посочва се, че от ищеца са подадени общо 7 на брой идентични искови молби, по които са образувани следните граждански дела:

№ ****/2024 г., № ****/2024 г.. № ****/2024 г., № ****/2024 г., № ****/2024 г., № ****/2024 г. и настоящото - № 1361/2024 г., всичките по описа на РС – С., всичките с идентични искания и с претенция за заплащане на разноски. В този смисъл се моли съда да отхвърли, евентуално да редуцира искането за присъждане на разноски.

На следващо място се оспорва основателността на предявените претенции, като в тази връзка са изложени подробни доводи. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, но ответникът счита, че същият не противоречи на разпоредбите на ЗПК и при сключването му са спазени всички изисквания, посочени в чл. 11 ЗПК.

В съдебното заседание страните не се явяват.

От ищеца е депозирана молба с вх. № 6***/05.12.2025 г., в която се прави изявление за извършена от ответника злоупотреба с право, по отношение на претендираните разноски. Моли съда да на прави справка във 2 всички районни съдилища за водените от 2021 г. до момента дела по които страна е бил ответникът – „С.-К.“ АД, от която да се установи дали платените в брой адвокатски възнаграждения действително са заплатени, съответно декларирани. Посочва се също, че дружеството предоставя кредити на лица, за които е непосилно да ги изплащат, като в тази връзка се прави искане за проверка на всички договори за кредит, сключени от дружеството, по които има съмнение за подвеждащи клаузи. Отправено е искане за ангажиране на НАП, ДАНС, КЗК, БНБ и всички други институции, които могат да установят финансови и данъчни престъпления (като укриване на данъци, пране на пари или други нарушения).

На свой ред ответното дружество е депозирало молба с вх. № 41/06.01.2*** г., в която поддържа становището си, че на насрещната страна не следва да се присъждат разноски. На следващо място прави възражение за нищожност на сключения между ищеца и процесуалния му представител договор за правна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 29.11.2*** г. между „С.-к.“, в качеството му на заемодател („кредитор“, според формулировката на договора, от една страна и Д. П. К., в качеството й на заемател („потребител“) от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 102****.

Съгласно чл. 1 от Договора, ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 2 000,00 лева, при ГЛП – 36% и ГПР – 42,58 %, и при предоставяне на обезщетение – поръчител или банкова гаранция. Видно от посочената разпоредба на договора общата дължима сума е в размер на 2 763,12 лева, платима на 18 месечни вноски.

Съгласно чл. 17 от Договора, страните са уговорили, че ищецът в срок от три дни следва да представи едно от посочените обезпечения на договора – физическо лице, отговарящо на коректни условия, с което заемодателят да сключи договор за поръчителство или банкова гаранция.

В чл. 27 от Договора е посочено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

Представени са по делото Общи условия на дружеството ответник, приложими при сключване на договори за потребителски кредит, предоставян от разстояние, както и стандартен европейски формуляр, видно от които заплащането на начислената неустойка е предвидено да става заедно с всяка погасителна вноска (така чл. 46 от ОУ и т. 4.3 от СЕФ).

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, извършена след запознаване с материалите по делото и при направени справки в ответното дружество, от което се установява, че на 29.11.2*** г. „С.-К.“ Ад е превело по сметка с титуляр Д. П. К.-Б. сумата от 3

2000,00 лева. От своя страна последната е направила погасявания по кредита в периода от 29.12.2*** г. до 15.04.2025 г. (подробно описани от експерта)които са заприходени от ответното дружество, както следва: общо 194,88 лева плащания по главница, общо 289,81 лева плащания на лихва; общо 1053,01 лева, плащания по неустойка; общо 409,08 лева плащания на лихва за забава.

Вещото лице посочва, че при изчисляване на ГПР, посочен в договора 42,58 %, ответникът не е включил начислената неустойка, като действителния размер на ГПР при съобразяване и на нея би бил в размер на 210,5787%.

С оглед горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което в случая са приложими разпоредбите на посочения закон.

По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размерът, начинът и сроковете за връщане на сумата са уговорени между страните в представения по делото Стандартен европейски формуляр, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В случая между страните не е налице спор по отношение на това, че са спазени изискванията на специалния ЗПФУР. Спорът се концентрира върху това спазени ли са изискванията на ЗПК относно задължителното съдържание на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според посочената норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай макар формално да е посочен ГПР като абсолютна стойност липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид при калкулацията му. Действително посоченият в договора размер на ГПР от 42,58 % не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност не отразява общите разходи по кредита, дължими от потребителя и известни на кредитора към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 4 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях, за да не се налага той да предполага как е формиран посочения в договора размер.