Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2957 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2099/2026
Вид
Определение № 2957
Подписан
04.06.2026
Състав
Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2957 гр. София, 04.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Частно касационно гражданско дело № 20268003102099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9278/30.03.2026 г., подадена от М. Д. Д., против определение № 717 от 09.03.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1460/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8827 от 08.05.2025 г. по ч. гр. д. № 2175/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която е върната обратно частна жалба вх. № 42816/07.04.2025 г. на М. Д. Д. поради невнасяне на държавна такса в размер на 15 лева в указания от съда срок.

В жалбата се съдържат оплаквания за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на администрирането на жалба вх. № 42816/07.04.2025 г. за произнасяне от ВКС. Жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2, предл. 1 ГПК.

Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.

Съгласно приетото в ТР № 2 от 23.06.2023 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция /както е в настоящия случай, СГС е със статут на окръжен съд/, не подлежи на касационно обжалване. Изложени са съображения, че както преди, така и след изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК с ДВ, бр. 50/2015 г., се предвижда съдебен контрол само от една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба 1 срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Обратното тълкуване би извело още една /трета/ инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция, което нито оправдава целта на изменението, нито съответства на смисъла на закона. Неоправдано е да се третират различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК откъм инстанционна обжалваемост само поради критерия кой съд, в конституционно определената система на съдилищата, упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело. В тълкувателното решение е посочено само едно отклонение от горното правило, което се отнася за разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК.

В настоящия случай с потвърденото определение Софийският градски съд е върнал на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК на подателя й частна жалба вх. № 42816/07.04.2025 г., подадена против разпореждане № 7144 от 18.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2175/2022 г. Това въззивно определение е потвърдено от апелативния съд, който замества касационната инстанция след изменението на чл. 274, ал. 1 ГПК с ДВ, бр. 50/2015 г.

Определението на апелативния съд е окончателно и затова подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, частна касационна жалба вх. № 9278/30.03.2026 г., подадена от М. Д. Д., против определение № 717 от 09.03.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1460/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2099/2026 г. по описа на ВКС, III г. о.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2