Решение № 15051 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15051 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110112475 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. А. М. срещу „С. Г. Г.“ ЕАД /с предишно наименование Ф.И.К.“ ЕАД/, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 903.69 лв.

Ищецът твърди, че по заявление с вх. № БНБ-119448/20.10.2023 г. му е издадена справка за кредитна задлъжнялост на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР, от която е установил, че фигурира в ЦКР като длъжник на ответника по вземане № 40017 от справката с обща задбалансова експозиция в размер на 6 903.69 лв. Сочи, че за процесното вземане не са предприемани действия от дружеството за събирането му по съдебен ред и не са извършвани изпълнителни действия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за него. Твърди, че е изпратил две молби до ответника за заличаване на данните в ЦКР поради изтекла погасителна давност и за предоставяне на информация, но не получил отговор, поради което въз основа на заявление с вх. № БНБ-01070/04.01.2024 г. се снабдил с нова справка, видно от която дружеството не било заличило данните и задължението продължавало да фигурира в ЦКР. Излага, че подадената от дружеството информация в ЦКР понижава кредитния му рейтинг и е пречка за кандидатстване за банково финансиране, с което обосновава правния си интерес от предявения иск.

В законоустановения срок ответникът депозира отговор на исковата молба. Признава предявения иск. Сочи, че не е предприемал никакви действия по събиране на вземането си.

Твърди, че ищецът за първи път се позовава на изтекла давност с исковата молба, като оспорва да е получил двете му молби, за които изтъква, че нямат входящи номера, а едната дори е изпратена на адрес, несъответстващ със седалището на дружеството. Поради това счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което в негова тежест не следва да бъдат присъждани разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, 1 ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 6 903.69 лв., представляваща вземане № 40017 от справка за кредитна задлъжнялост, издадена от ЦКР към БНБ по заявление с вх. № БНБ-119448/20.10.2023 г.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.

В конкретния случай предоставянето от ответника на данни в ЦКР към БНБ за процесното задължение на ищеца не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства. Това сочи на извод, че ответникът третира процесното вземане като дължимо, поради което за ищеца е налице правен интерес от неговото отричане.

В случая с Определение № 21900/28.05.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване възникване в полза на ответника на вземане срещу ищеца в размер на 6 903.69 лв., заведено под № 40017 в ЦКР.

Ищецът релевира възражение за погасяване на задължението му по давност. Очевидно е, че се касае за вземане по договор за кредит, поради което към него приложима е 5годишната давност. С Определение № 21900/28.05.2024 г. поради направеното от ответника признание на иска е обявено за безспорно, че погасителната давност за вземането на ответника е изтекла.

По изложените съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен.

По разноските:

Спорно е между страните дали в случая са налице условията за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. За да се приеме, че е справедливо ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски в случаите на постановено против него съдебно решение, трябва да са изпълнени кумулативно двете законови предпоставки – поведение, което да не е станало повод за съдебен спор, както и признание на иска. Целта на разпоредбата по чл. 78, ал. 2 ГПК е ответникът да не бъде натоварван с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито по някакъв начин в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В настоящия случай съдът намира, че макар да е осъществена втората предпоставка, доколкото ответникът своевременно /с отговора на исковата молба/ е признал иска, то липсва първата предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В случая е безспорно по делото, че не са били предприети от ответника действия за събиране на вземането, но същевременно са представени доказателства, че ищецът се е позовал извънсъдебно пред кредитора на изтеклата погасителна давност и е поискал заличаване на данните за задължението в ЦКР. За целта той е отправил до него две писмени молби, едната от които е била адресирана до актуалния в съответния момент адрес на управление на дружеството, но не е бил потърсена от адресата, а другата е достигнала до кредитора, защото е била получена на 14.12.2023 г. от негов служител на обявения в ТР адрес за кореспонденция с НАП. Въпреки това той не е заличил данните за задължението в ЦКР, което е видно от справка № БНБ-01070/04.01.2024 г. Макар безспорно погасителната давност да не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за принудителното му събиране, поради което и след изтичането на давността то продължава да съществува, съдът намира, че като не се е съобразил с предявеното пред него възражение за изтекла погасителна давност и искане за заличаване на задължението от ЦКР, ответникът е 2 пропуснал възможността да осуети провеждането на съдебен процес. Ето защо съдът не приема доводите му, че не е дал повод за завеждане на делото. Следователно не е налице едното от кумулативните условия за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, респ. липсва основание за освобождаване на ответника от отговорност за разноски.

В случая единствено се претендира от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, каквото следва да му бъде присъдено. По отношение на неговия размер съдът съобрази, че с оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от обстоятелството, че негов предмет е само един иск за недължимост на парична сума, който е признат от ответника, както и че по делото е проведено едно открито заседание и са събрани малко по обем писмени доказателства, и съобразявайки положените от адв. А. усилия, свеждащи се до подаване на искова молба и молба преди откритото заседание, касаеща единствено въпроса за разноските, съдът намира, че определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразяването на съда с него съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл.

36, ал. 2 ЗАдв би излязло извън постигането на легитимната цел на закона да се осигури справедливо и адекватно възнаграждение на адвоката и би било несъответно на положените от последния усилия. Ето защо в случая съдът определя на адв. А. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „И.в.“ № 8, не дължи на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6, сумата от 6 903.69 лв., представляваща вземане № 40017 от справка за кредитна задлъжнялост, издадена от ЦКР към БНБ по заявление с вх. № БНБ-119448/20.10.2023 г.

ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Р.П.К.“ № 4, ет. 6, да заплати на адв. Л. И. А. от САК, с личен № ..., с адрес на кантора: гр.

София, ул. „21 век“ № 9, партер, офис Б-7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Д. А. М..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3