Решение № 38 от 15.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. П., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20231720104277 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Р. Д. Д. , ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Община П. да заплати сумата от 12000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени след настъпило на 31.07.2023 г. около 21:30 часа в гр. П., кв. **** събитие – ухапване от безстопанствено куче в областта на дясната подбедрица, произтекли от противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа във връзка с изпълнение на вменените задължения за контрол и надзор над безстопанствените кучета на територията на Община П., ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Р. Д. Д. , ЕГН ********** излага твърдения в исковата молба, че на 31.07.2023 г. около 21:30 часа в гр. П., кв. **** се е разхождала с мъжа си и кучето и при изхвърляне на боклука е била нападната в гръб и ухапана от безстопанствено куче е областта на прасеца на десния крак. Поддържа, че след посещение на лекар специалист, раната била обработена и на ищеца била поставена инжекция за тетанус и му бил издаден болничен лист. В резултат на процесния инцидент ищецът претърпял болки и страдания, неудобство и трудности в личния живот и уплах. Счита, че е налице причинна връзка между причинените увреждания и увреждащото бездействие на ответната община във връзка с упражняване надзор върху безстопанствените кучета. С оглед изложеното ищецът моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноските.

Ответникът Община П. подава отговор в срока по чл. 131 ГПК и 1 оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че общината е възложила изпълнение на дейностите по овладяване на безстопанствените кучета н ОП „Общинско обслужване“. Поддържа, че искът е завишени по размер предвид претърпените вреди. Счита, че не е пасивно легитимиран да отговора по иска, доколкото не са ангажирани доказателства, че кучето е безстопанствено. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото относими доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приет е като доказателство по делото лист за преглед на пациент № 8110 от 31.07.2023 г., съгласно който ищцата Р. Д. Д. е прегледана в Спешното отделение на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. П. на 31.07.2023 г. в 21:48 часа при снета анамнеза ухапване от куче като са установени разкъсноконтузни рани в дясната подбедрица, кървящи и е предписана терапия.

Представен е амбулаторен лист от 01.08.2023 г. от д-р М.Е., съгласно който е снета анамнеза от ищеца Р. Д. Д. нападение и ухапване от бездомно куче вечерта на 31.07.2023 г. около 21:30 часа. Установени са от медицинското лице обективни находки множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с размери от 5 до 10 см, болезнени съседни участъци, оток и кръвонасядания на околните тъкани. Предприета е терапия и е предписано наблюдение.

На 01.08.2023 е издаден болничен лист д-р М.Е. на ищеца Р. Д. Д. за срок от 01.08.2023 г. до 14.08.2023 с диагноза открита рана на други части на подбедрицата и режим на лечение домашен – амбулаторен.

По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 181/2023 г., издадено на 02.08.2023 г. от д-р СС.С.П., лекар-специализант в съдебномедицинско отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. П., съгласно което при преглед на ищеца на 02.08.2023 г. в 8:45 часа и са констатирани разкъсно-контузна рана по дясната подбедрица, прободна рана и охлузвания в общ вид на полудъга по дясната подбедрица. Посочено е че описаните увреждания са в резултата от действието на твърди тъпи/тъпоръбести предмети прободни предмети, каквито могат да бъдат причинени от кучешко съзъбие, като по-дълбоките увреждания по периферията на дъгата могат да съответстват на кучешки зъби от съзъбието и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната.

Посоченото е, че констатираните увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От показанията на разпитания свидетел АА.Е.З., който живее на семейни начала с ищцата се установява, че на 31.01.2023 г. свидетелят и ищцата излели след вечеря да се разходят и и да разходят кучето им пред съвместно обитаваното им жилище, находящо се в гр. П., кв. Тева, бл. 83.

Свидетелят сочи, че докато изчаквал пред входа заедно с кучето им порода джак ръсел териер, ищцата отишла да изхвърли боклука до контейнерите на около 50 метра разстояние – пред бл. 57. Навежда твърдения, че чул ищцата 2 да вика и докато стигне до нея, видял че същата била нападната и нахапана по краката от бездомно куче. Поддържа, че като пристигнал, кучето избягало и свидетелят незабавно откарал ищцата в болницата, където обработили раните. Навежда твърдения, че свидетелят лично многократно е виждал въпросното бездомно куче да се разхожда свободно в квартала, включително и след процесния инцидент, когато го е снимал и записал номера на ушната марка, както и че съседи са подавали сигнали до различни кучешки приюти.

Сочи, че ищцата след процесния инцидент била разстроена, стряскала се нощем, изпитва страх от други кучета и ходила да и баят срещу страх.

По делото е прието писмо от ОП „Общинско обслужване – Обредни дейности“ – гр. П., което стопанисва Общински приют за безстопанствени кучета - гр. П., съгласно което на 22.06.2022 г. е заловено мъжко сиво куче в кв. Тева, бл. 31, размер среден, кастрирано, маркирано с УМ-1583, чипирано на 20.06.2022 г., обезпаразитено, ваксинирано срещу бяс и върнато на местообитанието на 21.06.2023 г. посочено е, че не са получавани сигнали за агресивно поведение или нападение, както и че при регулярни посещения е наблюдавано от служители, че кучето общува с деца от района, които настояват кучето да не се прибира.

По делото е изслушаното и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещо лице д-р Р. В. С., което не е оспорено от страните и съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Експертът сочи, че установените при издаването на съдебномедицинското удостоверение телесни увреждания на ищеца – разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на дясната подбедрица в горната трета, прободна рана по задната повърхност на дясната подбедрица в горната трета и охлузвания и кръвонасядане около двете рани в съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено, че раните са обработени хирургически чрез един шев и е поставена инжекция против тетанус. Вещото лице е посочило, че травмите по бедрото отговарят да са причинени от ухапване на куче. Заявява, че получените травми заздравяват за период 2 седмици, през който период са търпени болки и страдания, а след това са останали козметични дефекти – видими ръбци, установени при прегледа на 01.12.2023 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по делото следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия състав в условия на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие на посочените в исковата молба дата и място; 2) претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3) настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали причина за вредоносното събитие. Съгласно чл. 154 ГПК доказването на посочените релевантни обстоятелства е в тежест на ищцата, като вината на прекия причинител на вредите се предполага по силата на установената в чл. 45, ал. 2 3

ЗЗД оборима презумпция. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Неоснователно е наведеното от ответника възражение за недопустимост на производството. Ответник по делото е соченото от ищеца лице, а наличието на основание за ангажиране на отговорността е въпрос по същество на делото.

От съвкупни анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав намира за категорично установено от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл.

154, ал. 1 ГПК, че получените следствие на инцидента от 31.07.2023 г. около 21:30 часа в гр. П., кв. **** увреждания в областта на дясната подбедрица са следствие от ухапване от безстопанствено куче.

Показанията на св. АА.Е.З. съдът преценя на основание чл. 172 ГПК като последователни, конкретни, вътрешнонепротиворечиви и обективно дадени, съответни на останалия събран по делото доказателствен материал.

Свидетелят, макар и живеещ на съпружески начала с ищцата, ясно, последователно излага фактите и обстоятелствата, които лично е възприел, заявява в случай, че не си спомня за конкретни подробности. Не се установява стремеж у свидетеля да депозира угодни за някоя от страните показания, нито има индиции в тази насока. Свидетелят, макар и съжителстващ с ищцата, точно като човек от най-близкото семейно обкръжение и същото домакинство е имал възможност лично да възприеме поведението на ищцата и нараняванията непосредствено след причиняването им, както и да съдейства по време на възстановителния процес.

Мястото на настъпване на инцидента безспорно се установява от показанията на разпитания свидетел – гр. П., кв. ****, в близост до който се намирали контейнерите за изхвърляне на боклук. Обстоятелството, че свидетелят не е възприел лично самото причиняване на уврежданията е ирелевантно в случая. Свидетелят се е отделил от ищцата за незначителен период от време, през който ищцата се е отправила към контейнерите за изхвърляне на боклук пред съседния блок. Непосредствено след произведните от ищцата викове за помощ, свидетелят се е доближил и лично е възприел причинените на ищцата телесни увреждания, предвид внезапния характер на нападението, осъществяването и прекратяването му от безстопанственото куче.

Наведеното от ответника правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е голословно и не може да бъде споделено от съда. По делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че в резултат на виновното поведение на ищеца е настъпил процесният инцидент. Още повече – показанията на разпитания свидетел навеждат съждения в обратна посока.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 Закона за защита на животните 4

/ЗЗЖ/, Общинския съвет е длъжен да приеме програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 вр. и чл. 59 ЗЗЖ, кметовете на общини организират и контролират изпълнението на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община. Задълженията на общините по чл. 40, чл. 41 и чл. 59 ЗЗЖ са за грижа за безстопанствените кучета и контрол върху дейността, осъществявана от приюти, организации за защита на животни по повод на разписаните в ЗЗЖ мерки. Законодателят е възложил в тежест на общините да вземат мерки за овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в приюти на безстопанствени кучета.