Решение № 850 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330116448 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове на „Врабец“ ООД, ЕИК 123723424, гр. К., ул.„Кирил и Методий“ №5, ет.1, офис 7 против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, с правно основание чл. 82 и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 800 лв. обезщетение за пропуснати ползи в размер на неполучен наем и лишаване от ползване, за периода от *** до *** г. на обектите в жилищна сграда, находяща се в ПИ ******, вследвстовие на забавено изпълнение на договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от ****** г., както и сумата от 1250 лв.- обезщетение за забава на главното задължени в размер на законната лихва за периода от 15.05.2024 г. до 03.09.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от ****** г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за присъединяване на общо девет обекта към електропреносната мрежа, находящи се в жилищна сграда, собственост на ищеца, поради което последният е претърпял вреди в размер на това, че е лишен от ползването на въпросните обекти. Твърди се, че считано от поканата ответникът дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като развива подробни съображения, че не е изпаднал в забава.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими, но за категорично неоснователни, по следните съображения:

Установява се, че ****** г. между страните е сключен договор за присъединяване на обекти на клиента към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ 1

ЮГ“ ЕАД с предмет: присъединяването на обект: жилищна сграда с обекти обществено обслужваща дейност, с местонахождение гр. К., поземлен имот ******, находящ се на ул.*** № **, *****, с девет броя бъдещи потребители (клиенти), към електропреносната мрежа на ЕР Юг, КЕЦ К.. Съгласно чл. 4.5 от договора срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване на основното захранване е 6 месеца.

Спорен между страните е въпросът считано откога започва да тече договорения срок.

Съдът напълно споделя възраженията на ответника, че срокът за изпълнение на задължението за присъединяване тече считано от разрешението за стоеж на проектирания кабел на захранване на процесната сграда, което разрешение за строеж (л. 61) е издадено от общ. К. на ****** г., а присъединяването е извършено в началото следващия месец - март. В чл. 4.2.1. от Търговските условия към договора за присъединяване е предвидено, че сроковете за изграждане на съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативно наличие на влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване и прехвърлени/учредени вещни права по чл. 4.1.7 във вр. с чл. 5.4. от договора за присъединяване, които търговски условия са неразделна част от договора за присъединяване съгласно чл. 8 от същия (л.5-гръб). В тази връзка следва да се посочи, че неизпълнението представлява виновно неосъществяване на дължимия резултат, като вината в гражданското право не е субективно отношение, а неполагане на дължимата грижа. Когато изпълнението е претърпяло забава вследствие на обективни причини, длъжникът не носи отговорност. В случая ответното дружество не е могло да присъедини процесната сграда преди да бъде издаденото разрешение за строеж на техническата инфраструктура – за прокарване на захранващ кабел. Ето защо, дори и в договора да не фигурираха каквито и да било разпоредби, е пределно ясно, че срокът за изпълнение на задължението за присъединяване ще тече от издаване на разрешението за това. В тази насока следа да се подчертае, че чл. 64, ал. 5 ЗУТ регламентира, че когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. Цитираната разпоредба е императивна в защита на обществен интерес.

Ето защо съдът приема, че забавено изпълнение по процесния договор не е налице и оттам не се дължи каквото и да било обезщетение.

За пълнота обаче следва да се посочи, че искът така или иначе не би бил основателен и тъй като претендираното обезщетение се явява, първо – недоказано, второ некореспондиращо с описаните вреди и интереса от изпълнение. Трайна е съдебната практика (нпр. решение № 77 от 26.07.2013 г. по търг. д. № 936/2012 г. на ВКС и др.) , че пропуснатите ползи са вид вреди, които се изразяват в неосъществено бъдещо сигурно увеличение на имуществото на кредитора, като вредата трябва да е реална, а не хипотетична. В тежест на кредитора е да докаже, че е налице доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото му. В случая не се установява ищецът да е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обектите, чрез предоставянето им за възмездно ползване на друго лице, т.е. чрез отдаването им под наем. Неиздържана от правна страна е и развитата теза, че забавеното изпълнението е причинило вреди на ищеца в размер два пъти по-висок от платената от него такса за присъединяване, което е 5890 лева, доколкото вредата следва да кореспондира на интереса от изпълнението, за да може да се приеме, че вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и че е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението, каквото е изискването на чл. 82 ЗЗД.

При този изход на делото ответникът има право на разноски за юрк възнаграждение, което съдът определя на сумата от 150 евро, предвид сложността на делото.

2

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове на „Врабец“ ООД, ЕИК 123723424, гр. К., ул.„Кирил и Методий“ №5, ет.1, офис 7 против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, с правно основание чл. 82 и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5521,95 евро (10 800 лв.) обезщетение за пропуснати ползи в размер на неполучен наем и лишаване от ползване, за периода от *** до *** г. на обектите в жилищна сграда, находяща се в ПИ ******, вследвстовие на забавено изпълнение на договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от ****** г., както и сумата от 639,11 евро (1250 лв.) - обезщетение за забава на главното задължени в размер на законната лихва за периода от 15.05.2024 г. до 03.09.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Врабец“ ООД, ЕИК 123723424, гр. К., ул.„Кирил и Методий“ №5, ет.1, офис 7 да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 150 евро – разноски за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3