Определение № 22464 от 17.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22464 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110154601 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 406081/11.12.2025г. на И. В. К. срещу ******, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 392,67 евро (с левова равностойност 768 лева), от които: 65,05 евро (с левова равностойност 127,23 лева) - възнаградителна лихва и 327,62 евро (с левова равностойност 640,77 лева) - неустойка за непредставено обезпечение, представляващи недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 532514/02.06.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба /11.12.2025 г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 532514/02.06.2021г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 800 лева, със задължение да я върне на 16 вноски. По договора се дължала възнаградителна лихва от 40.05% и бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.59%. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 11 от договора ищецът дължал неустойка, в случай че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5 от договора - банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от кредитора условия. Твърди, че съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на условията но чл. 5 се дължала фиксирана неустойка в размер на 640,77 лева. При тези условия дължимата сума по кредита е станала 1568 лева. Твърди се, че по договора е платена сумата общо от 1574,25 лева, от които 127,23 лева – възнаградителна лихва, 640,77 лева – неустойка, както и главница в размер на 800 лева. Твърди се, че с влязло в сила решение № 12896 от 29.06.2024г. по гр.д. № 2325/2023г. по описа на СРС, 24 състав, е прогласена нищожността на клаузите на чл. 5 и на чл. 11 от процесния договор за кредит, като е прието за установено, че И. В. К. не дължи на ****** сумите, платени за неустойка и възнаградителна лихва общо в размер на 768 лева. Допълнително излага съображения за нищожност на целия договор за кредит. В тази връзка поддържа, че договорът има характеристиките на потребителски договор. Счита, че е налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото при изчисляването на посочения в договора ГПР не е била включена като разход и дължимата се неустойка, начислена за непредоставяне на обезпечение по чл. 5 от процесния договор за кредит. Излага, че неустойката за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.

Неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и представлява допълнително възнаграждение. Това допълнително възнаграждение 1 за кредитора било дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клаузата не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Навежда довод, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която е в размер почти на заетата сума, като посочената неустойка не е била включена в изчислението на ГПР, с оглед което клаузата, установяваща задължение за заплащане на годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40.05% по договора, е нищожна.

Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен поради включените в договора две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 40.05% годишно, както и непосочването на ГПР. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, като е направено и искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******, с който исковата претенция се признава за основателна и се иска да бъде постановено решение при признание на иска. Счита, че не е дал повод за предявяването на иска с извънпроцесуалното си поведение и моли съда да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1 ) че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 532514 от 02.06.2021 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на ГЛП от 40.05%, при посочен ГПР в размер на 49,59%, като е била начислена по чл. 11 от договора и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 640,77 лева, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР; 2 ) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 800 лева; 3) че ищецът е заплатил по процесния договор за потребителски кредит сумата общо от 1574,25 лева, от които: 127,23 лева – възнаградителна лихва, 640,77 лева – неустойка, както и главница в размер на 800 лева.

Отделя за безспорно, като установено със сила на пресъдено нещо, че с решение № 12896/29.06.2024г. по гр.д. №2325/2023г. по описа на Софийски Районен съд, е прогласена нищожността на клаузите на чл. 5 и на чл. 11 от процесния договор за кредит, като е прието за установено, че И. В. К. не дължи на ****** сумата от 640,77 лева за неустойка и сумата от 127,23 лева за възнаградителна лихва.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че на 2

02.06.2021г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 532514; че е заплатил процесните парични суми по договора, както и че същите са постъпили в патримониума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № 532514 от 02.06.2021г., в т. ч. и наличието на валидни клаузи относно дължимостта на договорна лихва и относно дължимостта на неустойка за непредставено в срок обезпечение по чл. 11 от договора, които са индивидуално уговорени, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

4. По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Съдът намира, че искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, доколкото няма необходимост от нея с оглед отделените за безспорни обстоятелства.

Следва служебно да бъде изискан и заверен препис от съдебното решение по гр.дело № 2325/2023г. по описа на СРС, 24 състав, с отбелязване на датата на влизането му в сила.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.10.2026 г. от 14,45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, 24 състав , заверен препис от съдебно решение 12896 от 29.06.2024г. по гр.дело № 2325/2023г., с отбелязване на датата на влизане в сила на съдебното решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца по се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4