Решение № 182 от 30.09.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. С., 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20221870100297 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от К. Й. Я., ЕГН:

**********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Г. Н. - Я.а, ЕГН: ********** срещу О.С.. Твърди се, че 04.08.2021 г. малолетния ищец претърпял инцидент - падане, в следствие пропадане на предната гума на детско колело, в необезопасен отводнителен канал на велоалея в гр. С., в резултат на който получил увреждания - охлузвания на лява буза, нос и долна устна и охлузвания на дясна предмишница. Малолетния ищец преживял уплаха и стрес. Твърди се, че ответникът отговаря за поддържането на посочената велоалея. Предявява осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди. От ответника е постъпил отговор, с който иска се оспорва, евентуално се твърди съпричиняване от страна на родителя, поради неупражнен надзор. Оспорва се претенцията и по размер. В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения процесуален представител поддържа исковете, излага в писмени бележки подробни съображения за основателността и доказаността на иска, претендира разноски по представен списък. Ответната община, представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт излага доводи за отхвърляне на иска, евентуално доводи по възражението за съпричиняване и по възражения по размера на 1 претенцията. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

С. районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства, че малолетният ищец К. Й. Я. е роден на 27.10.2016, като негови родители са Д. Г. Н.-Я.а и Й. Г. Я..

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свид. Й. Я., и от обясненията, събрани по реда на чл. 176 ГПК и от приетите по делото експертизи и писмени доказателства се установи че на 04.08.2021 г. Д. Г. Н. – Я.а била в отпуск преди раждане, когато в предиобедните часове била с малолетния ищец в гр. С.. Разхождали се по велоалея, между ул. Т. и ул. М., като детето карало детско колело без педали, а майката го придружавала и следвала на близко разстояние от няколко метра. При спускане по велоалеята в посока от ул. „М." към ул. „Т." детето заедно с детския велосипед преминало през напречен /по цялата широчина на велоалеята/ отводнителен канал с широчина 18 см. Отводнителния канал бил без монтиран /липсващ/ предпазен капак. Поради преминаването през канала, колелото изгубило надлъжна устойчивост, вследствие на което детето К. Й. Я. паднал от него. Според вещото лице попадането на предна гума на детското колело в отводнителния канал без капак, създава момент на задната гума спрямо предната с рамо надлъжната база на колелото, вследствие на което се получава повдигане на задната гума, което е довело до загуба на равновесие за водача. Вещото лице сочи, че е налична причинна връзка между падането на детето и липсата на капак на отводнителния канал на велоалеята. При падането детето се ударило в повърхността на земята, наранило се и започнало да плаче. От падането получил рани, които кървяли. Майката поради напредналата си бременност се почувствала зле и позвънила на бащата на детето който веднага отишъл на място и ги заварил. Свидетелят констатирал липсващия капак на отводнителната шахта на мястото, на което детето паднало. Детето и майката били в истерия, родителите се прибрали с детето у дома, но преценили, че състоянието на детето се влошава, и потърсили медицинска помощ. От издадените амбулаторни листове и медицинско свидетелство е видно, че на 2 детето е констатирано наличие на контузия на лицевата част на главата, наличие на оток и ексхорикация в областта на долната устна вляво.

Ексхорикация в областта на носа и в областта на лява буза. Наличие на ексхорикация с размери 3/3 см. в областта на дясна предмишница. На детето е издадено направление за хирург за обработване на получените наранявания.

Установява се, че детето не искало да отиде в болница и било в истерия, не можело да говори и било потно. След инцидента детето все питало дали то е виновно за падането, било го страх, бил нарушен съня му и или не спяло или се будело често, имало и проблем с храненето и съня нощем. От съдебнопсихологичната експертиза се установи, че след инцидента детето дълго време се самообвинявало, темата и спомена за инцидента са болезнени за него. И понастоящем има страхове относно карането на колело, от деня на инцидента по никакъв повод не е поглеждал колелото си и признава, че се страхува да го кара. Детето осъзнава, че му се е случило нещо лошо, което му е причинило много болка. Страховете на К. се намират в причинно-следствена връзка с инцидента от 04.08.2021г. К. е дете с нормално физическо и психично развитие, което е преживяло стрес и е развило временно фобийно-тревожно разстройство, от което към момента е останал страхът от каране на колело и несигурност към заобикалящата го среда. Детето има травматичен опит от преживяното на 04.08.2021 и това ще остави следа в съзнанието му за цял живот. Инцидентът е предизвикал силна физическа болка, в следствие на това детето проявява симптоми на преживян силен и внезапен стрес: отказва да се храни, плаче, има нарушения в съня, травматичният му опит ще остане, след инцидента е развил страх, несигурност и недоверие към заобикалящата го среда.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно безпротиворечиво установена от събраните по делото доказателства. и

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Според разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционнообезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да 3 проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Според разясненията, дадени в Постановление № 7 от 30.10.1959г. на Пленум на ВС отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.

В случая се доказа несъмнено, че малолетния ищец паднал при каране на велосипед при спускане по велоалея /велосипедна алея/ в гр. С., в посока от ул. „М." към ул. „Т.", като причина за падането е, че детето заедно с детския велосипед преминало през напречен /по цялата широчина на велоалеята/ отводнителен канал с широчина 18 см. без монтиран /липсващ/ предпазен капак и поради което колелото изгубило надлъжна устойчивост, вследствие на което детето К. Й. Я. паднал от него и получил посочените в исковата молба травми. Не е въведено като спорно обстоятелството, че на ответната община, като правен субект и собственик на общинските пътища, съоръжения, тротоари и др, е възложено по силата на закона(чл. 11 от ЗОбС), задължението да стопанисва и управлява имотите и вещи общинска собственост в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По силата на чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 Закона за пътищата ответната община има задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения и тротоарите, велосипедните алеи и др. и да отстранява препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок. Задължение за общината е възложено и с разпоредбата на чл.

48, ал.1, т.2 б.„б" от ППЗП, а съгласно нормата на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най кратък срок. Установи се вън от съмнение какво е било състоянието на велосипедната алея към датата на инцидента, а именно, че в процесния участък е имало напречен /по цялата широчина на велоалеята/ отводнителен канал с широчина 18 см. Отводнителния канал бил без монтиран /липсващ/ 4 предпазен капак.Велосипедната алея, на която е станал инцидентът, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба, задължението за поддържането им е на О.С.. Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства обосновава извод, че вредите в настоящия случай са настъпили в следствие на посочения инцидент, като същият е настъпил в резултат на бездействия на служители на общината, на които е било възложено стопанисването и поддръжката на велосипедната алея. В този смисъл показанията на разпитания свидетел са житейски логични, последователни, подкрепят ес от приетите по делото експертизи и не са опровергани от другите обсъдени доказателства. Установява се от доказателствата причинната връзка между трамватичните увреждания и падането, както и се установява причината довела до падането. Съгласно чл.

11 от ЗОбС общините управляват имотите и вещите - общинска собственост, в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а според цитираната нормативна уредба за общината е налице и задължение да сигнализира за наличието на препятствия -в случая липсващ предпазен капак на отводнителната шахта на велосипедната алея, като този участък бъде изрично отбелязан с подходящи знаци или заграждения, за да се препятства преминаване на велосипедисти/пешеходци по него. Общината не е предприела предписаните от закона действия, от това са настъпили вреди, поради което тя дължи обезщетяването им.

По възражението за това, че не е бил осъществен постоянен родителски надзор по отношение на детето, който се намира в причинна връзка с настъпването на увреждането, горното твърдение на се установява от доказателствата по делото. Доказа се, че родителят на детето се е намирал в непосредствена близост до него. Родителят е създал необходимите условия за безопасна игра и придвижване на детето, като го е придружавал по велосипедна алея и го е следвал на близко разстояние. Препятствия по повърхността на велосипедната алея не са могли в настоящия случай да бъдат предполагани от родителя и в този смисъл - предвидени и предотвратени от родителя, поради липсата на подходящи знаци или заграждения. Ето защо той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди препятствието, поради което у него не се констатира противоправно поведение, което да се намира в причинна връзка с инцидента и последвалото от него нараняване на ищеца.

5

Ето защо съдът намира, че е налице основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД на ответната община.

Претърпените от детето неимуществени вреди, установени по делото, които са в пряка причинна връзка с процесното падане на велосипедна алея и които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Като взе предвид вида и обема на причинените травматични увреди, както и претърпените болки и страдания и преживения психически стрес, като съобрази, че детето е развило временно фобийно-тревожно разстройство, от което към момента е останал страхът от каране на колело и несигурност към заобикалящата го среда и че травматичното преживяване ще остави следа в съзнанието му за цял живот, че инцидентът е предизвикал силна физическа болка, в следствие на това детето проявява симптоми на преживян силен и внезапен стрес: отказва да се храни, плаче, има нарушения в съня, че след инцидента е развил страх, несигурност и недоверие към заобикалящата го среда, намира, че обстоятелствата обосновават обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер 8000 лв. до който размер иска е доказан по основание и размер а за разликата до предявения размер от 10000 лв. искът остана недоказан.