Решение № 91 от 15.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Варна , 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Х.

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502876 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на П. Л. П., чрез пълномощник адв.

П.Х. срещу решение № 3706/05.07.2020г., постановено по гр.дело № 15009/2019г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от него срещу „**********“ ЕАД, гр.С. обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., чл.344, ал.1,т.1, т.2 е т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.71, ал.1,т.3 ЗЗДискр. За приемане за установено, че по отношение на въззивника в периода 16.07.2019г. – 22.08.2019г. е осъществена дискриминация от работодателя по признака лично положение и увреждане; за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЛС-392/19.08.2019г. на изпълнителния директор на „**********“ЕАД и отмяна на уволнението; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да му заплати 2800лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и 1000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко едно от обезщетенията, считано от датата на исковата молба-24.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 800лв., на основание чл.78, ал..3 ГПК.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и постановено в противоречие на закона. Твърди, че съдът не е дал обоснован и почиващ на закона отговор на заявените с исковата молба претенции за установяване на дискриминационно отношение и тормоз по отношение на жалбоподателя от страна на работодателя. Излага, че съдът не е 1 обсъдил доказателствата по делото, от които се установява, че е налице неравно третиране на жалбоподателя, проявено чрез момента и начина на извършване на уволнението, което е прикрито с формално законова процедура. Посочва, че израз на неравното третиране и е тормозът, предхождащ уволнението, целящ служителят да прекрати ползването на отпуск по болест, въз основа на признака „лично положение“. Излага, че правото на труд е част от признака „лично положение“, по чл.4, ал.1 КТ, включително и правото на отпуск, регламентирано в чл.162 КТ, поради което и всеки коментар или съмнение, което не е подкрепено с убедителни доказателства, в основателността на ползването на този отпуск е нарушение на правото на работника. Твърди, че въззивникът е бил притискан да напусне с три основания за уволнение, като след връчването на предизвестие на 22.07.2019г. и след като работодателят е бил наясно с тежестта на заболяването в дома му са изискани писмени обяснения за неявяването на работа. Жалбоподателят счита, че с осуетяването на явяването му на ТЕЛК комисия, след като е бил уведомен за тази необходимост, с организирането на съставяне на констативни протоколи за неявяване на работа, посещения в дома на жалбоподателя и процедура по дисциплинарно уволнение, работодателят е осъществил тормоз и дискриминационно поведение спрямо него. Жалбоподателят добросъвестно, своевременно и надлежно е уведомил работодателя за здравословното си състояние и провежданото лечение, като е представил съответните документи и е ползвал законосъобразно отпуск по болест, както и за процедурата пред ТЕЛК, с отправяне на искане за издаване на производствена характеристика. Счита също, че от събраните по делото доказателства се установява, че уволнението не е извършено със зачитане на правото му да ползва отпуск по болест, нито е взето предвид тежкото му здравословно състояние, а с унижаващо отношение, именно защото е упражнил правото си на отпуск по болест. В тази връзка настоява, че извършеното уволнение е незаконно, като извършено при условията на дискриминация. В заключение моли да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят разноските по делото.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „**********“ ЕАД е депозирала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на правилността и законосъобразността на обжалваното решение.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима.

В обхвата нта проверката по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно съединени искове от П. Л. П. срещу „**********“ ЕАД: с правно сснование чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр за приемане 2 за установено, че ищецът е дискриминиран от ответното дружество по признаци „лично положение“ и „увреждане“, чрез оказване на натиск за напускане на работа, изискване на обяснения за неявяване на работа при законно право на отпуск, грубо отношение и уволнение поради заболяванена ищеца; с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършеното със заповед № ЛС-392/19.08.2019г. на изпълнителния директор на „****“ЕАД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на дружеството да му заплати 2800лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 22.08.2019г. – 06.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба; иск с правно основание чл.71, ал.1,т.3 ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството, унижение, обида, притеснения за бъдещето в размер на 1000лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е изложил твърдения, че въз основа на трудов договор № 534/28.07.2011г. е работил в ответното дружество и е заемал длъжност „охранител“. Със заповед № ЛС392/19.08.2019г. работодателят е прекратил правоотношението на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. Твърди, че уволнението е дискриминационно и незаконосъобразно, тъй като повечето работници, наети на същата длъжност били с придобито право на пенсия и уволнението формално било оформено на посоченото основание, но в действителност е проява на неравно третиране и осъществена дискриминация по признак „лично положение и увреждане“. Излага, че през м. ноември 2018г. е претърпял операция и е открито заболяване – карцином, довело до временната му неработоспособност за дълъг период. На 14.05.2019г. претърпял втора операция и му предстояла още една, поради което ползвал отпуск по болест, за което уведомил работодателя и представил болнични листове.

Прекия ръководител на ищеца започнал да упражнява натиск и тормоз да прекрати ползването на болничен и да напусне работа. След изтичане на отпуска, разрешен от ЛКК, следвало да се яви на ТЕЛК за удължаването му, но комисията била в отпуск, за което той уведомил работодателря и поискал да му бъде издадена производсктвена характеристика, необходима за представяне пред ТЕЛК. Такава не била издадена преди насрочената дата за явяване пред ТЕЛК, а е връчена едва на 22.07.2019г., ведно с предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Ищецът отказал да подпише предизвестието, като в отговор на настояването му да се изчака решението на ТЕЛК, с писмо то 29.07.2019г., работодателят поискал да даде обяснения за причините, поради които не се е явил на работа в периода от 16.– 23.07.2019г. по график, какъвто ищецът твърди, че не е изготвен и не му е съобщен. Счита, че отношението на работодателя, изискването на обяснения за неявяване на работа в период на законно разрешен отпуск, забавянето на издаване на документ за явяване пред ТЕЛК и връчване на предизвестие при посещение в дома на ищеца е израз на пряка дискриминация по отношение на него и единствената причина за уволнението е била заболяването му.

Ответната страна е оспорила исковете с твърдения, че след като е бил информиран при връщане на работа след ползван отпуск по болест през 2018г., за предстояши 3 съкращения в дружеството, ищецът започнал да ползва често болнични. В този период ищецът не се е срещал и не е разговарял, нито е отправял каквито и да е искания към директора на дружеството или преките си ръководители, поради което и се оспорват твърденията изложени в исковата молба за упражнен натиск или тормоз и дискриминационно отношение. Твърди, че през 2019г. за гр.Варна и региона са уволнени 23 служители, без оглед на здравословното им състояние или други обстоятелства, свързани с личното им положение. Ищецът е получил разбиране от страна на работодателя по повод на неговото заболяване, като изискването на писмени обяснения за неявяване на работа в периода 16.07.2019г.-23.07.2019г., се е наложило поради непредставяне на болничен лист или друг документ освобождаващ работника от задължението му да се яви на работа.

Поддържа се, че прекратяването на ТПО е извършено на основание чл.328, т.10б КТ е законосъобразно, като работодателят не е търсил други причини за уволнението на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че към момента на уволнението ищецът и ответникът са били страни по валиден трудов договор, по силата на който П. Л. П. е заемала длъжността „охранител” в „****“ЕАДобщина А..

Не е спорно също, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.05.1999г., както и, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.10б КТ е връчена на ищеца на 23.08.2019г.

Посочените обстоятелства се подкрепят и от приложените по делото документи, съдържащи се в трудовото досие.

По делото са представени: епикриза от 13.05.2018г. от МБАЛ “Еврохоспитал“ООД, билнични листи, от които е видно, че на 08.11.2018г. ищецът е постъпил в лечебното заведение, извършена му е операция и е изписан на 13.11.2018г., издаден е болничен лист за периода 08.11.2018г.-13.12.2018г., същият е продължен до 02.01., с болничен лист от 13.012.2018г.

Представени са: болнични листове, издадени от МЦ „Младост Варна“ООД за ползване на отпуск поради временна неработоспособност в периода 17.01.2019г.26.04.2019г. с диагноза –„илеус-неоточнен“; болнични листове, издадени от СБАЛОЗ“Д-р Марко Антонов Марков-Варна“ЕООД за временна неработоспособност за периода 30.04.2019г.-02.06.2019г. с диагноза „възходяща част /асценденс/ на колона“; епикриза от 22.05.2019г., издадена от СБАЛОЗ“Д-р Марко Антонов Марков-Варна“ЕООД, от която е видно, че ищецът е бил хоспитализиран в периода 13.05.2019г.-22.05.2019г. с диагноза „умерено диференциран аденокарцином на дебело черво“, направена му е операция и е изписан с препоръки за ограничение на физически натоварвания.; издаден е и болничен лист за периода 13.05.2019г.-21.06.2019г., продължен с нов болничен лист, издаден от 4

ДКЦ“Св.Иван Рилски“ЕООД.

Видно от писмо вх.№ 3735/09.07.2019г- на РЗИ Варна и писмо от МБАЛ“Света Ана“АД, на 09.07.2019г. ищецът се е явил в РЗИ Варна като му е насрочена дата за явяване на ТЕЛК на 18.07.2019г./коригирана на 09.09.2019г. В писмото са посочени документите, които следва да бъдат представени пред комисията, вкл. И производствена характеристика, попълнена от „личен състав“ от предприятието, в което подлежащото на освидетелстване лице работи.

По делото е представена изготвената на 17.07.2019г. от ответното дружество трудова характеристика, без отбелязване за датата на връчване на ищеца.

С предизвестие изх.№ ЧР-1518/19.07.2019г. ответното дружество е уведомило ищеца, че след изтичане на 30 дневен срок от предизвестието, трудовото му правоотношение ще бъда прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. По делото са представени две копия от предизвестието, като на това, представено от ищеца е посочена дата на връчване 22.07.2019г., а в копието, представено то дружеството е отбелязано, че на 22.07.2019г., Петко Петков е отказал да получи предизвестието, удостоверено с подписи на двама свидетели.