Решение № 6893 от 10.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5810/2019
- Вид
- Решение № 6893
- Подписан
- 10.10.2019
- В сила
- 10.10.2019
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.305 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5810 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5810/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.В.Н.
ЕГН ********** *** срещу решение №33703 от 07.02.2019 г постановено по гр.д.№24810/18 г на СРС , 140 състав , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.143 ал.1 ЗЗД е прието за установено спрямо въззивника , че дължи на „С.Б.С.“ АД ЕИК *****от гр.София сумата от 321,54 лева регресно вземане на ищеца като поръчител на Н. на задължението му като купувач по договор за продажба на изплащане от 30.01.2017 г с „М.“ ЕАД ; ведно със законната лихва от 12.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.01.2018 г по ч.гр.д.№2778/18 г на СРС , 140 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ищецът няма валиден договор за поръчителство към момента на сключване на договор за продажба на изплащане от 30.01.2017 г . Договорът за поръчителство е бил прекратен на 07.11.2015 г и удължаването им с анекси е нищожно . Няма безспорни доказателства , че ищецът е платил като поръчител процесната сума и че сметката е заверена след банковия превод . Уведомлението до въззивника за пращане на писмо не доказва съдържанието на самото писмо , а не е доказано и прекратяване на договора за продажба .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Анексът към договора за поръчителство е по време на действието на договора – на 15.03.2015 г , а с последващи анекси действието на договора за поръчителство е било продължено до м.02.2018 г т.е.налице е безспорно поръчителство . Представени са платежно нареждане с приложения към него и „А1 България“ ЕАД е потвърдил с уведомление , че процесното задължение е заплатено . Това са вътрешни отношение между кредитора и поръчителя и не може въззивникът да се позовава на чл.305 ТЗ . Искът е доказан по основание и размер . Дори поръчителят да не е уведомил длъжника , че ще изпълни задължението му , той плаща на свой риск и с това не отпадат регресните му права /чл.143 ал.2 ЗЗД / . Безспорно по делото няма данни длъжникът да е платил задължението си .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.02.2019 г и е обжалвано в срок на 05.03.2019 г /по пощата , след националния празник и след 04.03.2019 г , който е почивен ден / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: съществуването на посочения в исковата молба договор за продажба на изплащане, по който ответникът е купувач и в изпълнение на който ответникът дължи на продавача сумата в размер на 321,54 лв. – непогасена част от продажна цена; качеството на ищеца като поръчител за задълженията на ответника по този договор ; и фактът на плащането от ищеца на процесната сума в полза на продавача на мобилния телефон . При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
Видно от представения по делото договор за продажба на изплащане от 30.01.2017 г., сключен между „М.“ ЕАД и ответника , „М.“ ЕАД в качеството на продавач, е прехвърлил правото на собственост върху мобилен телефон в полза на Н. като купувач, срещу цена в размер на 335,52 лв., платима, както следва: първоначална вноска в размер на 13,98 лв., останалата част от 321,54 лв., дължима на 23 месечни вноски, съгласно погасителен план, представляващ приложение № към договора.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза, неоспорена от страните, договорът за продажба на изплащане и погасителният план към него са подписани от ответника Н. . Следователно, посочените два броя документи са автентични, като същите доказват, че между „М.“ ЕАД и Н. е налице договор за продажба на изплащане, продавачът е прехвърлил правото на собственост върху мобилния телефон на Н. в качеството на купувач, срещу цена в размер на 335,52 лв., дължима съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
На основание т. 12.3. от договора, при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на договора, стават изискуеми, а договорът се счита прекратен. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на задълженията по договора за продажба на изплащане, от което следва извод, че в полза на продавача е възникнало правото да прекрати договора и да получи пълния размер на дължимата по договора продажна цена. Видно от уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, подписано от представител на ищеца в качеството на пълномощник на „М.“ ЕАД , продавачът е упражнил правото си по т.12.3. от договора за продажба на изплащане, като е прекратил облигационната връзка между страните и е поканил ответника да заплати всички задължения по договора за продажба на изплащане, които са станали предсрочно изискуеми. От представената обратна разписка се установяване, че уведомлението е получено от ответника на 14.08.2017 г. Съгласно анекс от 08.10.2015 г. към договор от 07.11.2014 г., „М.“ ЕАД е упълномощило ищеца да изпраща от негово име писмени уведомления на абонатите, с които да ги информира относно прекратяване на сключените с тях договори за продажба на изплащане и настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията им по тези договори. Ето защо, СРС счита, че по делото е доказано, че вземането на „М.“ ЕАД по договора за продажба на изплащане, сключен с ответника, е изискуемо в пълен размер, за което ответникът е надлежно уведомен от пълномощник на продавача с надлежна представителна власт.
Възражението на ответника, че посоченият договор за поръчителство не е действал при сключване на процесния договор за продажба на изплащане от 30.01.2017 г., е неоснователно. Видно от представения по делото анекс към договор от 07.11.2014 г , договорът за поръчителство е продължен за периода от 07.11.2016 г. до 07.11.2017 г. В тази връзка СРС счита, че с оглед принципа на свободата на договаряне и ясно изразената воля на страните по договора за поръчителство, същите са свободни да постигнат съгласие за действието на договора в периода от 07.11.2016 г. до 07.11.2017 г., въпреки че първоначално определения в т. 21 от договора едногодишен срок е изтекъл преди да бъде постигнато съгласие за продължаване на срока на договора.
От представеното платежно нареждане от 30.11.2017 г. и справка по т.2.2.3. от договора за поръчителство се установява, че в изпълнение на договора за поръчителство ищецът е заплатил в полза на „М.“ ЕАД задължението на ответника в размер на 321,54 лв., произтичащо от договор за продажба на изплащане от 30.01.2017 г., сключен между него и ответника . На основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил. Ето защо, съдът счита, че ответникът дължи в полза на ищеца платената от ищеца сума в размер на 321,54 лв. в полза на кредитора на ответника - „М.“
ЕАД , в изпълнение на договора за поръчителство. СРС намира иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗД за основателен за пълния предявен размер .
Решението на СРС правилно , искът е ОСНОВАТЕЛЕН , а доводите във въззивната жалба не могат да бъдат споделени .
Абсурдна е защитната теза на въззивника
, че договор за поръчителство / а и всеки друг договор / не може да бъде продължен с допълнително споразумение /анекс/ щом веднъж е изтекъл и същият бил „нищожен“. Договорната свобода допуска такова споразумение /особено между търговци / и липсва противоречие с императивна норма на закона . Също е допустимо страните да подпишат напълно нов договор /дори да го именуват анекс/ като само препратят към съдържанието на предишен свой договор . Относимият анекс е този от 2016 г удължил действието на поръчителството до 07.11.2017 г т.е. безспорно е налице договор за поръчителство и към 30.01.2017 г .
Ищецът е представил платежно нареждане за плащане на процесната сума като част от обща сума на плащания в размер на 18 332,32 лева . С приемо предавателен протокол от 14.12.2017 г „М.“ ЕАД е потвърдило плащането , като това са вътрешни отношения между ищеца и „М.“ ЕАД . Ако ответникът твърди , че плащането и съгласието между ищеца и „М.“ ЕАД за извършеното плащане е привидно , той следва да го докаже , но такива доказателства не са представени .
Основателни са доводите на ищеца , че дори поръчителят да не е уведомил длъжника , че ще изпълни задължението му , той плаща на свой риск и с това не отпадат регресните му права /чл.143 ал.2 ЗЗД / .
Безспорно длъжникът да не е платил задължението си , а позоваването на чл.143 ал.2 ЗЗД е извън всякаква юридическа и житейска логика .
В случая не може да се постави въпрос за същинско „прекратяване“ на договора за продажба на изплащане , а за настъпване на предсрочна изискуемост за вземането за остатака от цената на мобилния телефон . Видно от т.12.3 от договора т.нар.“прекратяване“ всъщност е обвързано с предсрочна дължимост на сумите . За предсрочната изискуемост ответникът е уведомен ако не по друг начит , то с исковата молба .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемата страна в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №33703 от 07.02.2019 г постановено по гр.д.№24810/18 г на СРС , 140 състав .
ОСЪЖДА С.В.Н. ЕГН
********** *** да заплати на „С.Б.С.“ АД ЕИК *****от гр.София сумата от 300 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.