Присъда № 45 от 10.03.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 45 от 10.03.2023 г. по НЧХД № 623/2023 г. по описа на БРС, XX състав

Производството по делото е образувано по повод депозирана от В. И. Т., ЕГН:

********** срещу З. Н. К., ЕГН: ********** тъжба. Изхождайки от твърдяните фактите, които очертават предмета на доказване, съдът прие, че срещу подсъдимата е повдигнато обвинение за това, че в публично съдебно заседание на 05.01.2023 г. по НЧХД № 965/2022 г. по описа на Районен съд – Н. подсъдимата е приписала престъпление на В. И. Т. с ЕГН:**********, а именно изнудване – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК. Тези параметри на обвинението бяха докладвани от председателя на състава в съдебно заседание на 10.03.2023 г. в присъствието на страните, като тъжителят не оспори доклада.

Едновременно с това е приет за съвместно разглеждане и предявения от тъжителя срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от твърдяното престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.

1, вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което и Т. е бил конституиран като граждански ищец.

Тъжителят Т. поддържа обвинението в хода на съдебните прения, като подробно излага твърдения за фактическата обстановка. В обобщение набляга, че деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна , поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на граждански иск. В даденото му право за реплика, същият посочва, че действията на подсъдимата осъществяват състава на набедяване, а не на клевета.

Подсъдимата К., редовно призована, се явява в съдебно заседание и се представлява от защитника й – адв.К., която оспорва обвинението и моли подзащитната й да бъде призната за невинна и да бъде оправдана, да бъдат отхвърлени гражданските претенции спрямо нея, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Навежда възражения, че деянието, което е вменено на К., е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. Набляга, че престъплението трябва да е обвързано с конкретно лице, ясно още към момента на осъществяване на деянието.

Подсъдимата К. се придържа към казаното от нейния защитник, като заявява, че не се чувства виновна и моли да бъде оправдана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата З. Н. К. с ЕГН ********** е родена на ***.

По повод депозирана тъжба от Х.И. В.ов Т. срещу З. Н. К., с което на последната било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.146, ал.1 НК, било образувано НЧХД №965/2022 г. по описа на Районен съд-Н.. В хода на това производство. В. Т. имал качеството на процесуален представител на сина си Х.И. Т..

По НЧХД №965/2022 г. по описа на Районен съд-Н. се провело съдебно заседание на 05.01.2023 г. от 14:00 часа до 15:30 часа, в хода на което съдът приканил страните към помирение. С оглед на това, В. Т. посочил, че е възможно да се премине към доброволно решаване на спора при извинение от страна на З. К. към неговия син, тъжител по това дело, както и заплащане на сумата от 7500 лева като обезщетение за причинениете му вреди от нейна страна. При така направеното предложение, Х.И. Т. заявил, че го поддържа при същите параметри. След като на К. била предоставена думата, тя изразила готовност да се извини и заявила: „В никакъв случай не считам, че дължа парично обезщетение, тук имам чувството, че става въпрос за изнудване, но съм готова да се извиня”. С оглед така изразеното от К. становище, помирение не е било постигнато и производството продължило 1 по общия ред.

От думите на К. засегнат се почувствал тъжителят по настоящото дело, който подал тъжба пред Районен съд-Н., в която подробно изложил фактите и по сочил, че подсъдимата е осъществила престъплението клевета спрямо него, тъй като публично в съдебно заседание му е приписала престъплението изнудване. Впоследтсвие след отвод на всички съдии в НРС, ВКС е определил делото да серазгледа от състав на БРС.

Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

По делото е налично писмено доказателство – заверен препис на съдебен протокол (л.13-18) от съдебно заседание от 05.01.2023 г. по НЧХД № 965/2022 г. по описа на Районен съд –Н., видно от съдържанието на който подсъдимата е заявила следното изречение: „В никакъв случай не считам, че дължа парично обезщетение, тук имам чувството, че става въпрос за изнудване, но съм готова да се извиня”. Според закона и трайната съдебна практика, съдебният протокол е официален документ и с обвързваща материална доказателствена сила удостоверява извършените от съда и от страните процесуални действия, със съдържанието, с което са записани. Законодателят е предвидил срок, в който страните по делата могат да искат неговото поправяне или допълване. Ако никой от тях не се е възползвал от реда по чл.312 НПК, то страните нямат право да се позовава на обстоятелства, които не са отразени в протокола. В случая няма данни за поправка или допълване на този протокол, поради което настоящият състав приема, че действително подсъдимата е изрекла думите, които са отразени в протокола, което и тя не оспорва.

Спорен момент обаче е техният смисъл, за което съдът ще посочи доводи при излагане на правните си съображения.

Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на свидетелите Х.И. В.ов Т. и Г.Ц.. Първият е бил човекът, на когото тъжителят по настоящото дело е бил процесуален представител и е присъствал в съдебно заседание от 05.01.2023 г., поради което е чул лично изречените думи от К.. Същият посочва, че живе с В.

Т. към настоящия момент и излага подробни данни за здравословното състояние на баща си, както и това, че след съдебното заседание от 05.01.2023 г. на Районен съд-Н., баща му се е чувствал зле физически и психически. Свидетелят Ц. от своя страна посочи, че познава тъжителя Т. от дълги години с оглед техни служебни и приятелски отношения. Съдът кредитира и техните показания, тъй като с тях се установяват факти касателно личността на подсъдимия. По отношение на предмета на доказване обаче, посредством показанията на св.Ц. не се внася яснота, доколкото той не е бил свидетел очевидец на размнените реплики по повод обсъждане на параметрите на едно евентуално помирение, а на него са му били преразказани от тъжителя развилите се събития по време на съдебното заседание и то съобразно неговите възприятия.

От изготвената справка за съдимост се установяват нужните за производството данни за съдимостта на подсъдимата. От останалата писмена доказателствена маса се установяват предшестващи отношения между страните, от които се изясняват обстоятелствата довели до образуване на настоящото производство. Събраните по делото писмени доказателства заедно с гласните допринасят за обективното изясняване на релевантните за делото факти.

По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подсъдимата З. Н. К., ЕГН: ********** не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК.

Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при две различни 2 форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна деецът знае, че не е извършено. Следователно, този престъпен състав е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти (явления от миналото или настоящето), които са неистински, тъй като не съществуват в обективната действителност и са позорни от гледна точка на общоприетите морални норми или приписват престъпление, което не е извършено.

Необходимо е още тези явления да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. При клеветата е без значение дали разгласяването е станало в присъствието или отсъствието на наклеветения, важното е да бъде доведено до знанието на трето лице определено позорно обстоятелство.

В конкретния случай е въведено обвинение за втората форма на изпълнителното деяние, а именно приписване на престъплениe изнудване, което деяние е инкриминирано в основния си състав от законодателя в разпоредбата на чл.214 НК. По смисъла на закона при тази форма на изпълнителното деяние деецът следва да твърди, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, т.е. всякога твърдяното деяние бива укоримо от гледна точка на наказателния закон. За да е налице състава на посоченото престъпление е необходимо, приписваното престъпление да не е извършено от пострадалия. Като резултатно престъпление клеветата е довършена, когато до знанието на третото лице достигнат твърденията за приписаното на пострадалия престъпление.

От фактическа страна безспорно по делото се установи, че на посочената в тъжбата дата (05.01.2023г.) К. е посочила, че не счита, че дължи парично обезщетение, като имала чувството, че ставало въпрос за изнудване. Това тя е изрекла по повод отправени й конкретни параметри за постигане на помирение между нея като подсъдима по частно обвинение и тъжителя по конкретното дело, а именно НЧХД №965/2022 г. по описа на Районен съд-Н.. Настоящият съдебен състав счита, че изречените от подсъдимия фрази по адрес на тъжителя, не осъществяват състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК. За да е налице клевета във втората й форма, е необходимо приписването на престъпление да бъде доказано (установено) конкретно по време, по място и по лице, а не да бъдат разпространени в абстрактна форма. В този смисъл е и константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция (Р 87-71 на ІІ н.о.; Р 75-2012 г. по н. д. 3142-2011 г. на II н.о.; Р 70-09 г. по н.д. 36-09 г. на І н.о., Р 80-98 по н.д. 766-97 г. на ІІ н.о. и др.).

Изискването за конкретизирано съдържание на вмененото деяние включващо информация за времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат, и всички релевантни детайли, е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес. Логическо следствие от това е заключението, че изводите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото, както е в случая, не консумират престъпния състав на клеветата, защото не могат да бъдат доказани. При това не се изисква приписаното престъплениеда бъде юридически формулирано, нито да бъде напълно индивидуализирано и да се ползват специални термини. Достатъчно е да съдържа конкретни данни за основните характеристики на деянието. Думите, изречени от Кулева „тук имам чувството, че става въпрос за изнудване“ не изпълват състава нито на чл. 214 НК, нито съдържанието на друго престъпление от специалната част на НК. Липсват дори найелементарно определени обективни и субективни признаци, поради което не следва да възникне наказателна отговорност за престъплението клевета по смисъла на закона.

В случая не може да се говори и за престъплението „набедяване“ по смисъла на чл.

286, ал.1 НК, в каквато насока имаше и твърдения в пледоарията на тъжителя. Набедяването по чл. 286, ал. 1 от НК е престъпление, насочено срещу правилното функциониране на 3 правосъдието, като целта на дееца е набеденото лице да бъде привлечено към наказателна отговорност. За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо определено лице, пред надлежен орган на властта, да уличи в извършване на престъпление друго лице, за което знае, че е невинно, като го набеди или като представи неистински доказателства срещу него. В настоящия случай, К. е изрекла процесните думи по време на съдебно заседание пред Районен съд-Н. докато са обсъждали параметри на евентуално помирение. В правната теория и в съдебната практика еднозначно е прието, че надлежен орган на власт, по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК е този, който може да инициира наказателно преследване срещу определено лице (орган на досъдебното производство, прокурорските и съдебните органи - В този смисъл решение № 277 от 7.V.1975 г. по н.д. № 244/75 г., I н.о.). Законодателят имплицитно е изключил възможността едни и същи твърдения за извършено престъпление да са едновременно предмет на набедяване и на клевета. Макар в случая думите да са изказани пред съдебни органи, тоест компетентни такива, в съдържанието на думите на К. не е налице точно и изчерпателно описание на престъпление от общ характер по чл.214 НК. Още повече, че престъплението по чл. 286, ал.