Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 12.01.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 479/2025
Вид
Решение № 9
Подписан
12.01.2026
В сила
05.02.2026
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. П., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100479 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно) съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Те са обективирани в исковата молба на Г. Д. Ш., ЕГН ********** и И. Д.

Ш., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ***,подадена против Й. Д. Д., действащ като ЕТ „Й. Д. - В.“, със седалище и адрес на управление в гр. П., ***, ЕИК ***.

От ищците се твърди, че притежават поравно 1/6 идеална част (или по 1/12 идеална част за всеки от тях) от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР (КККР).

Пояснява се, че са придобили тези права по наследство от тяхната баба по бащина линия – В. И. Ш. (починала на 20.09.2015 г.). Изтъква се, че ответникът претендира да е собственик на целия имот, въз основа на договор за продажба от 19.07.2010 г., обективиран в съответен нотариален акт. Сочи се, че част от продавачите по визираната сделка са З. Г. Ш. и съпругата му А. И. Ш., които са продали на ответника 1/2 идеална част от същия недвижим имот, включваща и правата, които ищците са наследили от В. Ш.. Поддържа се, че З. и А. Ш.и не са били носители на тези права, поради което и ответникът не е могъл да стане техен титуляр, посредством посочената продажба. Иска се да бъде признато за установено, че последният не е собственик на наследствените права на ищците от имота. Претендират се и съдебни разноски.

1

Ответникът оспорва исковете и настоява за тяхното отхвърляне, както и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че надлежно е придобил спорния имот, съобразно продажбата от 19.07.2010 г., както и че ищците не са титуляри на заявените вещни права, тъй като наследодателката им не е била техен носител към момента на смъртта й. В последното открито заседание по делото процесуалният пълномощник на ответната страна релевира и допълнителна позиция, според която в отговора на исковата молба, в условията на евентуалност, било направено и възражение за придобиване на имота по давност.

Съдът приема следното:

1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

1.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от фактическо и от правно естество, стоящи в основата на настоящия казус, е нужно да се изяснят някои важни предварителни въпроси, които имат отношение към решаването му.

1.1.1.) С т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че:

- Правен интерес от такъв иск е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

- В производството по тази искова претенция ищцовата страна доказва фактите, от които произтича правният й интерес, а ответникът – обстоятелствата, от които се поражда негово право, като той трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи в правната му сфера.

- При липсва на правен интерес производството по делото се прекратява.

1.1.2.) Постановката от цитирания тълкувателен акт, че исковото производство се прекратява, когато ищецът не докаже фактите, пораждащи правния му интерес, важи само в случая, при който интересът се извежда от твърдения, които не включват притежание на самото спорно право. Затова, ако ищецът поддържа, че е титуляр на спорното право, доказването, че то наистина му принадлежи е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация (вж. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., II г. о. на ВКС).

1.1.3.) Възражението на ответника за придобивна давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК (вж. т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС), което в пълна степен важи и в хипотезата на отрицателен установителен иск за собственост.

2

1.1.4.) Възражението на ответника за придобивна давност в случая не подлежи на разглеждане, тъй като не е направено в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. От името на ответника са депозирани два отговора на исковата молба, като в нито един от тях няма ясно изложени доводи, че той е собственик на процесния имот по давност, което да е изтъкнато в условията на евентуалност на възражението му, че собствеността му произтича от споменатата по-горе продажбена сделка. Неслучайно евентуално възражение за придобивна давност от името на ответната страна не е било включено и в проекта за доклад по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, срещу който страните не са имали абсолютно никакви забележки.

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се изяснява от анализа на относимите доказателства и е следната:

1.2.1.) Съгласно т. 2 на Решение № 1113/29.12.1999 г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. П. (влязло в сила на 17.11.2003 г.) и приложената към него скица № К00479/03.06.2004 г., на В. И. Г.а (Ш.) е бил възстановен имот с № 101017 по плана за земеразделяне на гр. П..

1.2.2.) С нотариален акт № 129/19.02.2004 г., издаден по нот. д. № 118/04 г. на нотариус с № 287 на Нотариалната камара, В. Ил. Ш. е продала на З. Г. Ш. 1/3 идеална част от посочения имот.

1.2.3.) Съобразно договор за доброволна делба от 10.08.2005 г., с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с № 510 на Нотариалната камара, В. Ш. и З. Ш., в качеството им на съсобственици на имот с № 101017 по плана на землището на гр. П., са се договорили за следното:

- имот с № 101017 (чиято обща площ е 6,464 дка) се разделя на два нови самостоятелни имота – имот от 3 дка с № 101047 и имот от 3,464 дка с № 101048;

- Здр. Ш. получава в индивидуална собственост имот № 101017;

- имот № 101048 остава в съсобственост, при квоти от 2/3 идеални части за В. Ш. и 1/3 идеална част за Здр. Ш..

1.2.4.) От удостоверение с изх. № 4022/24.11.2006 г. на Общинска служба земеделие и гори – гр. П. се потвърждава описаната идентичност между имот № 101017 и имоти № 101047 и № 101048.

1.2.5.) С нотариален акт № 24/13.12.2005 г. по нот. д. № 197/05 г. на нотариус с № 511 на Нотариалната камара З. Ш. и съпругата му А. Ш. са продали на ответника имота с № 101047.

1.2.6.) С нотариален акт № 112/05.06.2006 г. по нот. д. № 289/06 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара В. Ш. е продала на З. Ш. 2/3 идеални части от имота № 101048.

1.2.7.) С Решение № 603/03.10.2008 г. по в. гр. д. № 405/08 г. на Окръжен съд – гр. Б. (за което не се спори, че е влязло в сила) е било признато за установено спрямо В. Ш., на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че Г. И. Г. от гр. Б. (починал на 3

20.04.1989 г.) е бил собственик на 1/2 идеална част от имота с № 101017.

1.2.8.) С нотариален акт за продажба № 135/19.07.2010 г., изготвен по нот. д. № 118/10 г. на нотариус с № 511 на Нотариалната камара, наследниците на Г. И. Г. са продали на ответника 1/2 идеална част от имота с № 101047.

1.2.9.) С нотариален акт за продажба № 136/19.07.2010 г., съставен по нот. д. № 119/10 г. на нотариус с № 511 на Нотариалната камара, наследниците на Г. И. Г., както и З. Ш. и съпругата му А. Ш., са продали на ответника целия имот с № 101048.

1.2.10.) Според удостоверение за наследници с изх. № 187/31.01.2025 г. на Общинска администрация – гр. П., В. И. Ш. е починала на 20.09.2015 г., оставяйки за наследници по закон З. Г. Ш. (син), двамата ищци (деца на сина й Д. Г. Ш., починал на 01.10.2014 г.) и И. Г. Ш. (син, който е починал на 24.01.2017 г., чийто наследници по закон са двете му деца – В. И.а З. и Г. И. Ш.).

1.2.11.) От съвкупната преценка на приобщените към доказателствения материал 2 броя запоВ. и 3 броя констативни протоколи, изходящи от Общинска администрация – гр. П., се установява, че:

- Със заповед № I-С-259/23.06.2005 г. на кмета на Община П. (влязла в сила на 21.07.2008 г.) е било наредено на ищеца Г. Ш. да премахне метален навес, зайчарник, тоалетна и ограда от поцинкована мрежа и стоманобетонови колони, изградени в имота с № 101017.

- Със заповед № III-ФСО-102/06.10.2010 г. на кмета на Община П. е било наредено да бъдат принудително иззети, на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, от ищеца Г. Ш. и от баща му Д. Ш. 525 кв. м. от имота с № 101047 и 374 кв. м. от имота с № 101048.

- Съобразно протокол от 15.10.2012 г., комисия от служители на Общинска администрация – гр. П. е извършила оглед в имотите с № 101047 и с № 101048, на който е присъствал и ищецът Г. Ш., при което е констатирано, че:

= навесът, тоалетната и оградата, за които е била издадена заповедта за премахване от 23.06.2005 г. на кмета на Община П., все още не са премахнати;

= на място са налични и други две постройки – сглобяема дървена постройка и дървена барака;

= ищецът Г. Ш. е поел ангажимент доброволно да премахне всички тези обекти до 15.11.2012 г.

- На 04.01.2013 г. между кмета на Община П., ответника и ищеца Г.

Ш. е бил подписан протокол, съгласно който:

= цитирана заповед от 06.10.2010 г. на кмета на Община П. е влязла в законна сила;

= от ищеца Г. Ш. се изземват по административен ред частите от имотите, за които е била издадена тази заповед, и същите се предават на ответника;

4

= към 13.12.2012 г. ищецът Г. Ш. е премахнал навеса, тоалетната, оградата, сглобяемата дървена постройка и дървената барака, които е бил поставил в имотите с № 101047 и с № 101048.

- Според протокол от 12.03.2025 г., комисия от служители на Общинска администрация – гр. П. е извършила оглед в имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. П., в присъствието и на ищеца Г. Ш., по повод на което е установено, че:

= в имота с идентификатор *** са монтирани 7 бр. циментови колове, а в имота с идентификатор *** – 9 бр. циментови колове, с цел изграждане на лека прозирна ограда;

= в имота с идентификатор *** се намират още около

10 броя циментови колове, които са подготвени за монтаж;

= ищецът Г. Ш. е заявил, че циментовите колове и в двата имота са поставени от него.

1.2.12.) От скица с № 15-485978-24.03.2025 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., става ясно, че имот с № 101048 по плана на землището на гр. П. е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на същото населено място. От скицата се изяснява и актуалната индивидуализация на имота, а именно: адрес – гр. П., м. „Под гарата“, площ – 3465 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план – 101048, съседи – поземлени имот с идентификатори ***, ***, *** и ***.

1.2.13.) Между страните не се спори, че имотът с № 101047 по плана на землището на гр. П. е идентичен с поземления имот с идентификатор *** по КККР на същия град.

1.2.14.) В хода на производството е проведен и разпит на четирима свидетели – Ангел Ч. и Румен Т. (доведени от ищците), както и С. Т. и И. К.

(осигурени от ответника).