Определение № 20178 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20178 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509274 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 420, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от "ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД с ЕИК 205420845 чрез адв. И. частна жалба с входящ № 135846 от 29.04.2026 г., срещу определение № 10265/14.03.2026 г. на СРС, 59 състав, постановено по ч. гр.д. № 56281/2026 г., с което е спряно изпълнението по изпълнителен лист № 1233 от 26.01.2026 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 155/26.01.2026 г.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на чл. 420, ал. 2 ГПК, тъй като не са налице изискуемите от закона предпоставки за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника М.Р.М.. Сочи се, че първоинстанционният съд недопустимо в производство по чл. 420 ГПК е дал разрешение на спор за материалното право, който евентуално би бил предмет на разглеждане в исково производство по чл. 422 ГПК, доколкото е приел, че сградата, в която се намират описаните обекти, не представлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Освен това се твърди, че недопустим, незаконосъобразен, необоснован и неправилен е изводът на съда, че на 11.10.2024 г. длъжникът, заедно с други собственици, са изпратили уведомително писмо с обратна разписка до „ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за прекратяване на отношенията, която е получена на 15.10.2024 г. от кредитора, като въпреки полученото уведомление се начисляват суми, за които съдът е издал заповед. Посочва се, че изводите на съда, касаещи прекратяването на договора, са въпроси по основателността на вземането, които следва да бъдат разрешени не в заповедното, а в исковото производство по чл. 422 ГПК. На следващо място, се излагат доводи, че за приложимостта на хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК е необходимо процесното вземане да се основава на неравноправни клаузи, а в случая липсва такава връзка, както в искането за спиране, така и в обжалваното определение. Накрая се посочва, че неправилно районният съд е направил извод за висящо 1 съдебно производство, с което се искало да се признае за установено, че договорът за управление и поддържка е нищожен. В обобщение се иска отмяна на определението и оставяне без уважение на молбата на длъжника за спиране на изпълнението.

Насрещната страна по частната жалба е депозирала отговор по нея в рамките на законоустановения срок. В него се поддържа, че определението за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК е правилно и законосъобразно. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е формирал окончателни изводи относно съществуването на вземането, а е извършил единствено преценка на представените писмени доказателства, за да установи дали е налице някоя от хипотезите на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Основният довод е, че сградата не е жилищен комплекс от затворен тип, поради което отношенията по управление и поддръжка не могат да се уреждат с договор по чл. 2 ЗУЕС, а са от компетентността на общото събрание на етажната собственост. Според насрещната страна по частната жалба правилно районният съд е приел, че вземането на заявителя се основава на редица неравноправни клаузи, което е достатъчно основание за спиране на изпълнението по смисъла на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК. Освен това се посочва, че по делото е представено и получено от жалбоподателя писмено уведомление от 11.10.2024 г., с което заявителят е бил уведомен, че договорните отношения са прекратени и начисляването на такси след тази дата е лишено от основание. Искането на насрещната страна е настоящата инстанция да потвърди определението на СРС. Претендира разноски.

Софийски градски съд, възз. IV- а състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е упражнена от легитимиран правен субект срещу изрично предвиден като подлежащ на обжалване акт – определение по чл. 420, ал. 3 ГПК. Тя е подадена в рамките на законоустановения едноседмичен срок, считано от връчване на преписа от определението на заявителя.Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В искането си по чл. 420 ГПК длъжникът твърди, че сградата, в която се намират описаните в договора обекти, не представлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т. З от ДР на ЗУЕС, с оглед на което въпросите относно управлението и поддръжката общите части се регулират от императивните норми на ЗУЕС и са от компетентността на Общото събрание на етажните собственици. С оглед на това намира, че съдържащите се в договора клаузи за определяне размера на месечните такси, както и срока на действие на договора са нищожни поради противоречието им с императивните норми на ЗУЕС. Поддържа, че на 11.10.2024 г. е изпратил писмо до заявителя за прекратяване на договора, като същото е получено. Счита, че в договора са налице редица неравноправни клаузи.

За да бъде основателно искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК, то същото е необходимо да е подкрепено с писмени доказателства за несъществуването на вземанията, респективно при сключен договор с потребител - че същите се основават на неравноправни клаузи или че техният размер е неправилно изчислен. Аргументите на длъжника за наличие на основание по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да стоят извън формалната (външна) страна на 2 документите по чл. 417, т. 2 ГПК - проверката за наличие на редовен от външна страна документ, удостоверяващ изискуемо вземане в полза на заявителя срещу длъжника се извършва от заповедния съд при разглеждане на заявлението по същество, като след издаване на заповед за изпълнение не е допустимо същият съд да преразглежда този документ и въз основа на различна преценка за редовността му да ревизира акта си за незабавно изпълнение на заповедта. Разпореждането на районния съд за постановяване на незабавно изпълнение подлежи на обжалване по реда на чл. 419 ГПК и именно в рамките на тази проверка въззивният съд следва да прецени дали представените от заявителя документи са редовни от външна страна и дали представляват годно основание за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

В настоящия случай длъжникът обосновава наличие на основание за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение поради неравноправни и нищожни клаузи в договора за управление и поддръжка. Намира за нищожни клаузите, с които същите са уговорени, като извлича тяхната недействителност от обстоятелството, че процесната сграда не притежава характеристиките на комплекс от затворен тип и за определяне на дължимото възнаграждение приложение намират правилата на закона, а не постигнатите между страните уговорки. В подкрепа на изложените твърдения същият представя строителни книжа, които според настоящия съдебен състав не са годни да установят тяхната основателност, доколкото от същите не може да бъде направен извод дали процесната сграда притежава характеристиките на комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т. З от ДР на ЗУЕС. Посоченото обстоятелство е въпрос по същество на спора, който при релевиране от страната би могъл да бъде изследван в рамките на последващо образувано исково производство, но не и в настоящото. С оглед на изложеното, съдът намира, че приведените в тази връзка доводи не представляват основание за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед.

На следващо място, предвид въведените от длъжника възражения за неравноправни клаузи, следва да бъде извършена преценка дали същият притежава качеството на потребител. Съгласно Решение С-485/21 на СЕС физическото лице, собственик на апартамент в сграда - етажна собственост, трябва да се счита за "потребител" по смисъла на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, когато сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с търговската или професионалната му дейност. По делото липсват данни длъжникът по заповедта да ползва имота за професионална или търговска дейност, като това не се твърди и от самия него, поради което следва да бъде прието, че същият притежава качеството "потребител".

В същото време съдът намира, че посочените в подадената от него молба конкретни клаузи, за които са изложени твърдения за неравноправност, не касаят пряко претендираните вземания, поради което не може да бъде прието, че обосновават наличието на посоченото в чл. 420, ал. 2, т. 2 основание за спиране на допуснатато незабавно изпълнение на заповедта, 3 а именно - вземането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Следва да бъде подчертано, че в производството по чл. 420 ГПК съдът няма процесуална възможност да установи в цялост фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от съдържаща искане за спиране молба спор.

Ето защо съдът намира, че въведените от длъжника твърдения относно прекратяването на договора и недължимо начислените суми трябва да бъдат изследвани в образуваното исково производство по чл. 422 ГПК, тъй като обсъждането на представените в тази връзка доказателства би изместило преценката, която съдът, разглеждащ спора по същество, следва да направи.

Въз основа на изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице визираните от длъжника основания за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, като разрешението в обратен смисъл, извършено от състава на СРС в обжалваното определение, е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, съответно молбата за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед по чл. 417 ГПК, поради нейната неоснователност, да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10265/14.03.2026 г. на СРС, 59 състав, постановено по ч. гр.д. № 56281/2026 г., с което е спряно изпълнението по изпълнителен лист № 1233 от 26.01.2026 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 155/26.01.2026 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М.Р.М. с ЕГН: ********** молба с входящ № 64300 от 27.02.2026 г., с която е формулирано искане по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на издадената по ч. гр.д. № 56281/2026 г. от СРС, 59 състав, в полза на "ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, с ЕИК 205420845, заповед № 155 от 26.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4