Решение № 3446 от 11.11.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3446 гр. В., 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110107602 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС под регистрационен входящ номер 11626/31.05.2021 г., уточнена с молба с рег.

№15262/21.06.2021 г.

Ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от изпълнителните директори А.А. и О.П., чрез адвокат А. Б. от САК, със съдебен адрес *** е предявило против ответника Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес :

*** осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска за главницата 3828,14 лв.

Исковата молба на ищцовото дружество се основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 05.06.2020 г., в района на кръстовището между бул. „***“ и бул. „Р.“ в гр.В. Е. Г. управлявайки МПС марка „С.“, модел „***“ с ***, навлязъл частично в съседната дясна лента, като не пропуснал и отнел предимството на движещия се в нея автомобил марка „***“, модел „О.“, с ***. В резултат на горното Г. реализирал ПТП по негова вина, при което бил увреден л.а. „***“. Към момента на настъпване на ПТП, сочи ищцовото дружество, за МПС „***“ модел „О.“, с *** имало сключена застраховка „Каско“ в ЗАД „А.Б.“ - полица № ***. След подадено уведомление в дружеството застраховател и ищец, била образувана щета № 0300/20/747/500874 , изготвени били опис на щетите, калкулация и доклад по щета въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил била изплатена сумата от 3828,14 лева, с преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.2020 г. Твърди се още, че съгласно съставения Протокол за ПТП 1721403 от 05.06.2020 г., ПТП настъпило по вина на Е. Г., който не е притежавал за управляваното от него МПС сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При горните твърдения и на основание Кодекса на застраховането, сочи ищцовата страна, че до ответника Е. П. Г. била изпратена регресна покана за възстановяване на платеното от ищеца 1

- застраховател обезщетение в размер на 3828,14 лв. Поради обстоятелството, че Е.Г. не заплатил претендираната сума, ищецът - застраховател предявява и настоящата искова молба.

В исковата молба в изпълнение на нормата на чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка, по която може да бъде извършено плащането – банкова сметка водена при *** с реквизити IBAN *** , ВIC *** .

За установяване на обстоятелствата, описани в Исковата молба, ищцовата страна е направила доказателствени иС..

Първоначално заявения петитум е прецизиран от ищеца с последваща уточнителна молба, а отправеното до съда искане е:

Да бъде постановено Решение, по силата на което ответника Е. Г. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“ сумата от 3828,14 лева (три хиляди осемстотин двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки) - представляваща регресно вземане във връзка с изплатено с преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.2020г. застрахователно обезщетение по щета № 0300/20/747/500874,образувана по повод настъпило ПТП на 05.06.2020 г., причинено по вина на Е. Г., който управлявайки МПС марка „***“, модел „***“ с ***, в района на кръстовището между булевард „***“ и булевард „***“ в гр.

В., навлиза частично в съседната дясна лента, като не пропуска и отнема предимството на движещия се в нея автомобил марка „***“, модел „О.“, с ***, ведно със законната лихва върху сумата от 3828,14 лева , считано от датата на подаване на исковата молба в съда 31.05.2021 г. и до окончателното изплащане на паричното вземане.

С писмена молба, приложена на л.126 –ти ищецът сам е констатирал, че е изписал погрешно в иковата си молба размера на претендираното парично вземане от 3828,15 лева вместо 3828,14 лв., като е отправил искането да се чете правилно сумата от 3828,14лв.

Обективирано е искане и да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни разноски, като изрично е посочено, че се желае делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца, ако не се яви негов представител в откритото съдебно заседание.На последно място, в уточнителната си молба ищцовата страна е посочила, че л.а. „ ***“, модел „О.“, с ***, към датата на застрахователното събитие е бил застрахован при ищеца със застраховка обективирана в полица № 19 -0300-412/5003848 със срок на действие от 00,00 ч. на 22.11.2019 г. до 24,00 ч. на 21.11.2020 г.

Ответникът от своя страна, в депозиран чрез адвокат Й. А. от ВАК със съдебен адрес : гр .В., *** по реда и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, отговор на искова молба, изразява следното становище по предявената искова молба:

На първо място ответника намира предявения иск за процесуално допустим.

На второ място,ответникът счита предявения иск за неоснователен, като желае отхвърляне на иска по следните съображения:

Твърди се от ответника,че на 05.06.2020 г., в гр. В., на бул. „***“, преди кръстовището с бул. „***“ при управление на л.а. марка „*** ***“ с ***, реализирал ПТП с движещият се в дясна пътна лента л.а. марка „*** О.“ с ***, собственост на ***.

Произшествието настъпило, след като водача на л.а. марка „*** О.“ с *** навлязъл частично в лявата лента.

Ответникът оспорва всички твърдения, на които се основава искът.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е навел възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „*** О.“ с ***.

Оспорен е предявеният иск по основание и размер.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска, като е посочил, че е предявен в 2 завишен размер и че не отговаря на действително претърпените вреди.От исковата молба, сочи ответника, че не ставало ясно, претендираната сума в размер на 3 828.15 лв., какво включва. Не ставало ясно, каква част от сумата е за труд, боя, материали, части.

Ищецът не бил конкретизирал получените увреждания, както и не било ясно как е формирана претендираната сума в размер на 3 828.15 лв.Твърди се още от ответника,че претендираната от ищеца сума не била съобразена със средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди, действащи към датата на настъпване на събитието.Твърди се още, че настъпилите вреди по л.а. „*** О.“ с *** са на значително пониска стойност от претендираните.

Отделно от горното ответникът е оспорил представения Опис на щета № 0300/20/747/500874. Оспорва, че всички щети, както и степента йм на увреждане, описани в Опис на щета № 0300/20/747/500874 са настъпили при процесното ПТП. Във връзка с изложеното твърди, че искът е предявен в неоправдано завишен размер.

Ответникът оспорва и акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Оспорва изцяло всички документи във връзка с образуваната щета №0300/20/747/500874.Оспорва Протокол за ПТП № 1721403 и констатациите в него. Оспорва, че уврежданията са настъпили на 05.06.2020г.

Твърди се от ответника, че според съставения Протокол уврежданията по л.а. марка „*** О.“ с *** били по предна и задна леви врати. Според описите по щетата, вече се появявали като увредени детайли калник преден ляв, праг ляв и калник заден ляв.Ответникът е оспорил и механизма на получаване на щетите.Същите,сочи ответника,че настъпили след като водача на л.а. марка „*** О.“ с *** навлязъл частично в лявата лента.Съдейки по броя, вида, характера и местата на отделните увреждания, вероятността да е увредена цялата лява част на автомобила по описания в исковата молба и Протокола механизъм, обобщава ответника, че била невъзможна. В тази връзка твърди, че не е налице причинна връзка между деянието и твърдяните вреди.

В срока по чл.131 ГПК,както бе посочено и по-горе, ответника е направил възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „*** О.“ с ***. Отв. Г. сочи, че водачът на л.а. *** се движил с висока скорост, над максимално разрешената, несъобразена с характера и интензивността на движението, поради което допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При опита си да навлезе в съседна лява пътна лента блъснал л.а. марка „*** ***“, с ***, който спрял преди светофарната уредба зад товарен автомобил. ПТП не било настъпило поради преминаването на л.а. „*** ***“ в съседна пътна лента, а поради конкретното поведение на водача на л.а. марка „*** О.“ - навлизане в съседна лява пътна лента.

В условия на евентуалност, ако се приеме, че отв.Г. е преминал от една пътна лента в друга, същият сочи, че следва да се има в предвид, че водача на л.а. марка „ *** О. “, с *** допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е допринесъл за настъпването на ПТП. Произшествието настъпило в условията на съпричиняване, при нарушение от страна на водача на л.а. „ *** О. “ на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Нарушението на тези разпоредби било в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат по изложените по-горе доводи. Ответника е оспорил съставеният за процесното произшествие Протокол за ПТП № 1721403. Същият този Протокол според ответника имал характер на официален удостоверителен документ, само за лично установените от полицейските служители и удостоверени в протокола обстоятелства - мястото на произшествието, участници, месторазположението на автомобила и настъпилите по него видими щети. Същият нямал доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още повече, че в 3 случая такива констатации липсвали. Представеният протокол установявал единствено настъпило на посочената дата деяние, но не и останалите предпоставки на деликта противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата. Полицейските органи ,твърди ответника, че не били възприели пряко инцидента, тъй като пристигнали на местопроизшествието след настъпването му. В тази връзка ответника счита, че не е осъществен фактическия състав на непозволено увреждане.Недоказани за ответника се явявали и останалите предпоставки на деликтната отговорност.

Фактът на извършеното в полза на третото лице плащане, подчертава още ответника в отговора на искова молба,че сам по себе си не е достатъчен да легитимира ищеца като носител на регресно вземане срещу ответника, а неоснователността на главния иск, водела до неоснователност на акцесорните претенции за лихви, с оглед на което счита същите за неоснователни.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание адвокат Й. А. изрично е заявил, че не оспорва извършеното плащане, заявява : „ че има плащане от единия към другия „. Предвид гореизложеното, ответника желае съда да постанови Решение, с което да отхвърли изцяло предявеният от ЗАД „А.Б.“ иск като неоснователен и недоказан. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно -деловодни разноски. В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2005 г., още в отговора на искова молба, ответникът е отправил искането същото да бъде намалено до минимално предвидения размер.Ответникът от своя страна също е направил доказателствени иС. и изразил становище по представените от ищцовата страна доказателства.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание представител на ищеца не се явява, но в писмена молба с рег.№ 7315/21.10.2022 г. подадена от адв.Ал.Б. САК, процесуалният представител на ищеца желае съдът да уважи предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски съгласно списъка по чл.

80 ГПК, представен с предходна молба. Изрично е заявено и възражение за дължимост и прекомерност на претендираните от страна на ответника разноски .

В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.Й. А. от АК В. моли съда да отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените от ответника съдебно деловодни разноски.Адв.А. е направил възражоение за претендирано адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.