Решение № 62 от 18.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000358 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 181/31.07.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът М.

М. Х., ЕГН ********** от гр. ***********0 дължи на ищеца „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево” № 14, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ивайло” № 12, ет. 3, ап. 8, адв. Н.Д., по Споразумение от 18.12.2014 г. към Договор за финансов лизинг № 331/30.05.2006 г., сумата от 22 968.18 евро – главница - по незаплатени шест вноски с падеж от 15.02.2015 г. до 15.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 135.72 евро договорна лихва - по незаплатени три вноски с падеж от 15.05.2015 г. до 15.07.2015 г., като солидарен длъжник на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ с правоприемника „ПИП“ ЕООД, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2362/03.05.2018 г. по ч. гр. д. № 809/2018 г. на Габровски районен съд. Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК в останалата част за установяване съществуването на вземане на „УниКредит Лизинг” 1

ЕАД, ЕИК 121887948 за сумата над 135.72 евро до размер на 409.70 евро договорна лихва – по три вноски, общо в размер на 273.98 евро, с падеж от 15.02.2015 г. до 15.04.2015 г., като дължима от ответника М. М. Х., ЕГН ********** от гр. ***********0 по Споразумение от 18.12.2014 г. към Договор за финансов лизинг № 331/30.05.2006 г., като солидарен длъжник на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ с правоприемника „ПИП“ ЕООД, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2362/03.05.2018 г. по ч. гр. д. № 809/2018 г. на Габровски районен съд. С решението е осъден М. М. Х., ЕГН ********** от гр. ***********0 да заплати на „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948 сумата от 3 357 лв. разноски за исковото производство и сумата от 2 346 лв. разноски за заповедното производство, съразмерно уважената част от иска.

Осъдено е „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948 да заплати на М. М. Х., ЕГН ********** от гр. ***********0 сумата от 36 лв. разноски за исковото производство и сумата от 17 лв. разноски за заповедното производство, съразмерно отхвърлената част от иска.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от М. М. Х., ЕГН ********** от гр.

***********0, съд. адрес: гр. Велико Търново, **********, вх. В, ет. 2, чрез адв. М.И. от АК – Велико Търново против Решение № 181/31.07.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с задължителната съдебна практика, като и постановено при съществени процесуални нарушения. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че в случая давността е пет годишна, с оглед съдържанието на сключеното споразумение, тъй като същото имало характер на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. от ГПК. Излага се, че с процесното споразумение само се удължавал срока на договора и се заменял погасителния план, поради което била приложима тригодишната погасителна давност.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево” № 14, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ивайло” № 12, ет. 3, ап. 8, чрез адв.

Н.Д. от САК. В същият се излага, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е 2 образувано въз основа на предявен от „УниКредит Лизинг” ЕАД, гр. София против М. М. Х. от гр. Габрово, иск да се признае за установено че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 22 968.18 евро - главница и 409.70 евро - договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по заповедното производство. В исковата молба се излага следното:

На 30.05.2006 г. между „УниКредит Лизинг” ЕАД, гр. София (лизингодател) и ЕТ „М.Х.”, представлявано от М. М. Х. (лизингополучател) бил подписан Договор за финансов лизинг № 331 при Общи условия, с който лизингодателят се съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя следния лизингов обект: лек автомобил „Тойота Авенсис“, рама № SB1EA56***********, а лизингополучателят – да заплаща дължимите лизингови вноски, съгласно погасителния план (Приложение № 4).

Твърди се, че първоначално били извършвани плащания от лизингополучателя, но впоследствие изпаднал в забава. На 18.12.2014 г. между страните по договора било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите, уреждащо задълженията, произтичащи от Договор за финансов лизинг № 331, с което лизингополучателят признал вида и размера на натрупаните неплатени задължения и се задължил да ги заплати по начин и срокове, съгласно подписан погасителен план (Приложение № 2.1.). Въпреки договореностите тези задължения не били изпълнени, като оставали дължими 6 броя вноски за главница в общ размер от 22 968.18 евро, падежирала в периода 15.02.2015 г. - 15.07.2015 г., подробно посочени в молбата. Не били заплатени и 6 броя вноски за възнаградителна лихва, общо в размер на 409.70 евро, за периода 15.02.2015 г. до 15.07.2015 г., подробно посочени в молбата. Излага се, че на 28.09.2015 г. Х., в качеството си на собственик и представляващ ЕТ „М.Х.”, продал на „ПИП” ЕООД собствеността върху търговското предприятие, което прехвърляне било вписано в ТР по партидата на двете дружества.

Излага се, че на основание чл. 15 от ТЗ прехвърлителят и правоприемникът отговарят солидарно за задълженията на прехвърленото предприятие. Ищцовото дружество подало пред компетентния съд заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С Разпореждане по ч. гр. д. № 809/2018 г. по описа на Габровски районен съд бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ответникът М.Х. и „ПИП” ЕООД били осъдени солидарно да заплатят на ищеца исковите суми за главница и договорна лихва, както и сумата от 2 373.47 лв. разноски за заповедното производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 398/2019 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева. След уведомяване на заявителя на 29.08.2019 г., че е подадено възражение от солидарния длъжник М. М. Х. срещу издадената заповед за изпълнение, в указания срок е предявен настоящият иск за установяване на вземането.

Прави се искане да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 22 968.18 евро - главница, падежирала в периода 15.02.2015 г. - 15.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 409.70 евро – договорна лихва за периода 3

15.02.2015 г. до 15.07.2015 г. и присъдените съдебни разноски по заповедното производство.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от М.

М. Х. от гр. Габрово, в който се оспорват предявените искове. Излага се, че претендираните вземания са погасени по давност, тъй като произтичали от договор за лизинг и за тях се прилагал чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Последния падеж по договора бил на 16.06.2010 г. и вземането било погасено на 16.06.2013 г., макар действително да бил преустановил плащанията през 2008 г. Първото действие, което прекъсвало давността според ответника било образуването на изп. дело на 07.06.2019 г. Счита, че съглашението от 18.12.2014 г. не представлявал юридически факт по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, който да прекъсне давността, доколкото вземането вече било погасено. Но дори и да се приеме обратното последния падеж на ежемесечна вноска по споразумението била на 15.07.2015 г. и също бил изтекъл давностния срок.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е постъпила е допълнителна искова молба от „УниКредит Лизинг” ЕАД, гр. София.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.05.2006 г. между „УниКредит Лизинг България“ ЕАД (лизингодател) и ЕТ „М.Х.“ (лизингополучател) е сключен Договор за финансов лизинг на МПС № 331/30.05.2006 г., съгласно който лизингодателят се задължава да придобие и отдаде за възмездно ползване, а лизингополучателят се задължава да плати лизинговата цена и да ползва при условията на финансов лизинг 1 бр. товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ (чл. 2.1), като лизингополучателя има право да придобие правото на собственост върху лизинговото имущество, ако е изплатил лизинговата цена, в случай че са изпълнени всички условия на договора за лизинг и ОУ (чл. 2.2). Договорът бил сключен за срок от 48 месеца, който започва да тече от датата на плащане на първата вноска, дължима и платима съгласно погасителния план. Уговорената обща лизингова цена е 24 767.40 евро без ДДС, с включена лихва за периода в размер на 2 717.25 евро без ДДС. Страните уговорили начин на плащане, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 2 205.02 евро без ДДС, платима в седемдневен срок от датата на сключване на договора и периодични лизингови вноски с размер и падежи за плащане, както са определени в погасителния план в Приложение 4, неразделна част от договора. Съгласно погасителния план, включените в него вноски са общо в размер на 22 562.38 евро, като първата вноска е платима на 16.07.2006 г., а последната на 16.06.2010 г.; дължимата главница е общо 19 845.13 евро, а дължимата лихва общо 2 717.25 евро.

Видно от Приемо-предавателен протокол от 19.06.2006 г. към Договор за финансов лизинг на МПС № 331/30.05.2006 г., е че на 19.06.2006 г. лизингодателят е предал на лизингополучателя автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“, рама № SB1EA56***********.

На 18.12.2014 г. между лизингодателя „Булбанк Лизинг“ ЕАД (предходно 4 наименование „УниКредит Лизинг България“ АД, впоследствие вляло се в „УниКредит Лизинг“ ЕАД) и лизингополучателя ЕТ „М.Х.“ е сключено споразумение, уреждащо задълженията произтичащи от Договор за финансов лизинг № 331/30.05.2006 г. с нотариална заверка на подписите, с което страните констатират, че към датата на подписване на споразумението лизингополучателят е в просрочие на изискуеми задължения за плащане по договора за лизинг, които към 09.12.2014 г. представляват просрочена главница в размер на 10 629.83 евро; неустойка за забава в размер на 5 672.82 евро; други задължения в размер на 4 718.51 евро – общо 21 021.16 евро. Страните се споразумяват да разсрочат изплащането на тези задължения на лизингополучателя, като същият се задължава да ги погаси ведно с лихвата по т. 3, съгласно подписан между страните нов погасителен план (чл. 2). С този погасителен план в Приложение 2.1 са определени 7 месечни вноски за периода от 15.01.2015 г. (падежа на първата вноска) до 15.07.2015 г.

(падежа на последната вноска), включващи главница общо в размер на 26 428.16 евро и лихва общо в размер на 564.55 евро. В този погасителен план в размера на главницата, като последна вноска е включена сумата от 5 407 евро, като съгласно т. 28 от споразумението, ако в срок до 15.06.2015 г. лизингополучателят плати изцяло и при условията на Приложение 2.1 задължението в размер на 21 021.16 евро, заедно с дължимите лихви, лизингодателят няма да претендира и ще отпише сумата от 5 407 евро. В споразумението са включени и клаузи, уреждащи отношенията между страните относно условията и начина на ползване на лизинговото имущество, предмет на Договор за лизинг № 331/30.05.2006 г., което лизингодателят предоставя за временно ползване на лизингополучателя, считано от датата на подписване на споразумението до окончателното изплащане на задълженията по чл. 1 и придобиването му с договор за покупко-продажба.