Решение № 67 от 22.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000762 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №318 от 12.10.2022 г.,постановено по т.д.№20225300900143 по описа за 2022 г. на О.С.-П.,ТО, XVIII-ти състав,е осъдена Н.З.К.,БУЛСТАТ *********,с адрес:**** да заплати на „МБАЛ П.Х.“ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ****,сумата от 52 550 лв.,представляваща неплатена сума за болнична медицинска помощ,оказана през месец август 2018 г. по клинични пътеки по договор

№******/01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и сумата от 124 лв.,дължима за извършени амбулаторни процедури през м. август 2018 г. по сключен между страните договор №******/01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури,както и да заплати сумата от 15 998 лв.,представляваща законната лихва върху главницата от 52 550 лв. за периода 11.03.2019 г. до 10.03.2022 г. и сумата от 46,88 лв.,представляваща законната лихва върху главницата от 124 лв. за периода 11.03.2019 г. до 10.03.2022 г.,ведно със законната лихва върху неплатените главници,считано от завеждане на делото на 11.03.2022 г. до окончателното изплащане,като е отхвърлен иска за мораторна лихва върху главницата от 124 лв. за сумата от 1,84 лв.

Със същото решение е осъдена НЗОК да заплати на „МБАЛ П.Х.“ЕООД с ЕИК ********* и сумата от 5642 лв.,представляваща направените по делото разноски.

1

Горното решение на ОС-П. е обжалвано във всичките му осъдителни части от ответника в първоинстанционното производство-Н.З.К.,чиято въззивна жалба е подадена чрез упълномощения юрисконсулт К. А..В жалбата е изразено становище,че атакуваното решение е неправилно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.Изложени са подробни аргументи за обосноваване на това становище.В този контекст се поддържа оплакването,че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното от НЗОК възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,б.“в“,пример последен от ЗЗД.Жалбоподателят счита,че за вземанията на противната страна приложение намира кратката тригодишна давност по посочената законова разпоредба,тъй като вземанията по процесните договори са платими ежемесечно и имат периодичен характер.Подробните си доводи в тази насока развива в жалбата,като се позовава и на съдебна практика.

Освен това,във въззивната жалба се съдържа и оплакването,че съдът неправилно е приел,че НЗОК следва да заплати претендираната от ищеца сума,като е пренебрегнал при постановяване на решението си принципа на договорното начало,уреждащо отношенията между страните и е присъдил на ищеца сума,която не е договорно определена от страните,а напротив същата е над договорно определения лимит.В този смисъл,според жалбоподателя,излизането извън количествените рамки по договора може да бъде счетено като извършване на дейности от изпълнителя,за които страните не са се договаряли,а такива жалбоподателят смята,че не подлежат на заплащане.Намира,че всеки изпълнител на медицинска помощ,какъвто е и ищецът,е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с НЗОК и излизането извън неговите рамки е допустимо само по един начин-чрез допълнително договаряне по ред и условия,предвидени в специалните закони,а едностранното изменение /допълване/ на договора,каквото в случая било направило лечебното заведение-ищец,е недопустимо.Излага и аргументи,че задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности,гарантирани от бюджета на НЗОК и че заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено,а нарочно регулирано-в рамките на административно разпределени обеми,като това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги,а тъкмо обратното-осигурява и обезпечава това право,като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин,че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година.Счита още,че закупуването на неограничени по обем здравни услуги /надлимитни такива/ с ограничени и предварително рамкирани /бюджетни/ средства е икономически неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение разходната част на бюджета на НЗОК.В този смисъл жалбоподателят поддържа,че установените правила в сключения между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ в рамките на суми,за които изпълнителят-ищец е дал изричното си съгласие да бъдат в определените в приложение №2 обеми,не са нищожни,тъй като не противоречат на повелителни правни норми,както се твърди в исковата молба,а са израз на съобразяването на страните с такива именно норми.Заявява,че никой не оспорва правото на пациентите на болнична медицинска помощ,но когато тя следва да бъде 2 заплащана от бюджета на НЗОК,смята че е необходимо да се съобразяват сключените с НЗОК договори.Поддържа още,че лечебните заведения разполагат със собствен бюджет и могат да приемат пациенти за своя сметка,след като са били наясно с достигнатия вече лимит,като това е въпрос на управление на болничния прием.Позовава се и на твърдението,че лечебните заведения имат и други източници на финансиране,освен НЗОК,а с подписването на договорите с последната лечебното заведение се съгласява да изпълни медицинската помощ в размера на определените в съответното приложение №2 дейности.Жалбоподателят поддържа и аргумента,че по силата на чл.45 ЗЗО НЗОК дължи да закупи договорената и оказана медицинска помощ за осигурени лица,но разпоредбата на чл.51 ЗЗО уточнява,че медицинската помощ извън обхвата на чл.45 и договореното в НРД,не се закупува от НЗОК,което още веднъж установявало принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ и изключва,според жалбоподателя,разбирането,че НЗОК дължи безусловното й заплащане.

Въз основа на горните съображения жалбоподателят НЗОК моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и да се отхвърли изцяло претенцията на ищцовото лечебно заведение,като неоснователна и недоказана.Претендира направените по делото разноски,както и за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

В законния срок въззиваемият „М.Б.А.Л.П.Х.“ЕООД-****,с ЕИК ********* е подал писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. С. М..В отговора е изложено становището,че въззиваемият оспорва въззивната жалба като неоснователна и не са налице твърдените в нея пороци на обжалваното решение.Поддържа се аргумента,че първоинстанционният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства,че решението е прецизно мотивирано,като всеки извод на съда е обоснован с анализ на законодателството,на конкретни договорни разпоредби и аргументи за тяхното съответствие със законодателната уредба.Счита за неоснователни изложените оплаквания във въззивната жалба по съображения,подробно изложени в отговора.Въз основа на тях моли жалбата се се остави без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира направените във въззивното производство разноски.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден 3 съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че съдът се е произнесъл по исковете,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело и че самите тези искове са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№20225300900143 по описа за 2022 г. на О.С.-П.,ТО, XVIII-ти състав,са предявени осъдителни искове от „МБАЛ П.Х.“ЕООД,с ЕИК ********* против Н.З.К.,като е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец сумата от 52 550 лв.,представляваща неизплатена сума за болнична медицинска помощ,оказана през м. август 2018 г. по клинични пътеки по договор №******/01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и сумата от 154 лв.,дължима за извършени амбулаторни процедури през м. август 2018 г. по сключен между страните договор №******/01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури.Поискано е също така ответната НЗОК да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 16 046,72 лв.,представляваща общия размер на дължимата законна лихва върху сумарния размер на горните две главници,възлизащ на сумата от 52 704 лв.,начислена за периода от 11.03.2019 г. до 10.03.2022 г.

/датата,предхождаща датата на подаване на исковата молба пред съда/.Заявено е и искане за присъждане на законната лихва върху посочената обща главница,считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

Горните претенции са обосновани със следните основни твърдения:

Твърди се,че през исковия период ищецът е оказвал болнична медицинска помощ по клинични пътеки въз основа на сключен с ответника НЗОК договор №****** от 01.06.2018 г.,в сила от 01.04.2018 г.,за извършване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки.Твърди се,че заедно с това през същия период ищецът е извършил и амбулаторни процедури на основание сключен между страните договор №****** от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури,в сила от 01.04.2018 г.Ответникът от своя страна,като възложител по всеки от двата договора,поел задължението да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ,до 25-то число на месеца,следващ ответния.Твърди се,че задължението за плащане било уговорено в чл.3,ал.3 от всеки от двата договора,а срока за плащане-съответно в чл.46-ти от договор №****** и в чл.50 от договора с №******,и двата сключени на 01.06.2018 г.

4

Ищецът е изложил в исковата си молба и твърдението,че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ,оказана през м. август 2018 г.,като е останала дължима общата сума от 52 704 лв. за оказаната през същия месец болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури по двата процесни договора.В първото /и единствено/ открито съдебно заседание по първоинстанционното дело,проведено на 04.10.2022 г.,ищецът в присъствието на представител на ответника,е уточнил,че претендираната неплатена сума по договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е в размер на 52 550 лв.,а претендираната сума по договора за извършване на амбулаторни процедури е в размер на 154 лв.

Общата искова сума,както твърди ищецът,представлява стойността на извършена през м. август 2018 г. болнична дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури,която е над утвърдената стойност на разходите за м. август 2018 г. /с месец на извършване на плащанията-септември/ по Приложение №2-неразделна част от процесния договор №****** от 01.02.2018 г.,като съгласно чл.36,ал.2 от същия договор и чл.40,ал.2 от договора с №******/01.06.2018 г.,месечните стойности за дейностите за БМП /КП,КПр,АПр/ се определят като обща месечна стойност по всички сключени от изпълнителя договори с възложителя.Ищецът твърди,че след приключването на м. август 2018 г. не е издал фактура и спецификация за стойността на процесните главници,защото договорните разпоредби позволяват на изпълнителя да отчита с финансовоотчетни документи дейности на стойност в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид дейност /чл.38,ал.1 от договора за оказване на болнична помощ по КП и чл.42,ал.1 от договора за извършване на АПр/.В исковата молба са изложени и твърдения,че с две писма до директора на РЗОК-П. с входящи номера от 12.06.2018 г. и 10.07.2018 г. е поискал актуализиране на стойността за разходите за БМП и увеличаване размера на месечните стойности за извършената от ищеца БМП,но това искане не било уважено от РЗОК по съображения,изложени в писма-отговори с изходящи номера от 23.06.2018 г. и 01.08.2018 г.Най-общо казано,становището на ответника по искания за заплащане на болнична помощ над стойностите по приложение №2 към договора било,че не дължи плащане на отчетените над лимитите по това приложение суми,защото се явяват недоговорени между страните.