Решение № 23 от 12.02.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Монтана, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630200004 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 820/ 25.11.2024г. на Директора на РДГБерковица на П. Т. И. от град Белоградчик, обл.Видин e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 във връзка с чл.108 ал.3 от Закона за горите.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.

Т. И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което отмени НП, като незаконосъобразно. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП-законосъобразно.

Представя писмена защита.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят П. Т. И. е административно наказан за нарушение по смисъла на чл.108 ал.3 от ЗГ във връзка с чл.61 от Наредба 8/2011г. за сечите в горите, във връзка с чл.47 ал.1 т.6 от същата наредба, за това, че като лице упражняващо лесовъдска практика с удостоверение № 11187/20.01.2015г. на ИАГ, на което е издадено позволително за сеч № 0785744 от 28.08.2024г. за имот с иден.№***, отдел 225, подотдел „е“ в землището на село ДР, обл.Монтана не е осъществил контрол по спазване на изискванията на чл.47 ал.1 т.6 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, в следствие на което в имота са направени пътища и просеки, които не са отразени в технологичния план одобрен за имота. Нарушението е извършено в периода от 31.08.2024г. до 25.10.2024г. на територията на РДГ-Берковица, СЗДП, ДГС-Монтана, село ДР, обл.Монтана.

Проверката е извършена в отсъствие на жалбоподателя. Съставен е констативен протокол от датата на проверката /л.11 от делото/.

На

25.10.2024г. в град Белоградчик е съставен АУАН на жалбоподателя.

Последният е отказал да го подпише, като устно е оспорил констатациите.

Отказът да подпише АУАН е оформен съгласно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН. В срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Административнонаказващият орган на 25.11.2024г. издава атакуваното НП срещу жалбоподателя, с което му е наложено и съответното наказание.

Жалбоподателят в жалбата, а пълномощникът му в съдебно заседание навеждат доводи, че констатираните пътища и просеки в проверения имот са в следствие на предходна сеч, за което представят позволително за сеч от 2016г.

– арг.л.6 от делото. Навеждат се доводи, че няма как да отговаря за „направени“ пътища и просеки съществуващи в имота преди да му бъде 2 издадено позволителното за сеч за 2024г. Наказаният счета, че вменените му нарушения са несъставомерни, тъй като отговорността му е свързана със спазване на технологичния план за добив на дървесина, който не е изготвен от него, дърветата не са маркирана от него и не е констатиран незаконен добив на дърва. Твърди се, че липсва конкретно описание на нарушението тъй като не са индивидуализирани нито броя, нито ширината и дължината на пътищата и просеките.

Въззиваемата страна чрез представителя си твърди, че е доказано по несъмнен начин както нарушението, така и авторството на деянието. Твърди се, че жалбоподателя на който е издадено позволителното за сеч носи отговорност и осъществява контрол за изпълнение на технологичния план, в частност и добива на дървесина.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи следното:

Безспорно е установено, че жалбоподателя е лице упражняващо частна лесовъдска практика, на името на когото е издадено позволително за сеч № 0785744 /л.18 от делото/ за периода от 31.08.2024г. до 30.11.2024г. Безспорно е установено, а няма спор и между страните, че в технологичния план одобрен от инж.Б.Б /л.34-35 от делото/, станал известен на жалбоподателя на 28.08.2024г. не са предвидени и отразени просеки и пътища в проверения имот. Безспорно е, че през 2016г. в проверения имот е имало сеч, за която има издадено съответното позволително за сеч.

Спорното по делото е установените от проверяващите пътища и просеки дали са такива съществуващи преди издаденото позволително за сеч на жалбоподателя или са такива, които той е допуснал да се направят при изпълнение на сечта, за която има разрешение.

От разпита на свидетелите Б. И. С. – актосъставител и Е. Н. Й. свидетел при установяване на нарушението се установява, че те са посетили имота за първи път на 25.10.2024г. Нямат никакви възприятия за него преди тази дата. От показанията на двамата свидетели не се установи дали и колко просеки и пътища в проверения имот има. Свидетелят С. заяви в показанията си дадени в съдебно заседание /л.40 от делото/, че установените просеки в имота са две, а пътя един. Дори пояснява, че през този път многократно е преминавал камион, тоест извозен път и преминава през имота до негорска 3 територия. Пояснява, че пътя е свързан с извоза на дървесината, а просеката е използвана, за да се достигне до дървесината. Свидетелят Е. Й. дава показания в смисъл, че констатираните просеки са около четири броя, а пътят води в реката, която граничи с имота. Този свидетел в показанията си дадени в съдебно заседание твърди, че просеки и пътища са едно и също нещо - арг.л.41 от делото. Свидетелят Й. дори обяснява и причината за тези просеки/пътища, а именно за да се добие „…по-хубавата дървесина…“. Малко след това в показанията си твърди, че не е констатиран незаконен добив на дървесина в проверявания обект. Това навежда на извода, че отрязаните дървета не са били избирани изборно, а са били маркирани с КГМ за сеч, в следствие на което е извършена и сеч. Двамата свидетели в показанията си не са категорични дали просеките и пътищата са стари или новоизградени такива. Единствено са категорични, че такива не са отразени в технологичния план.

От показанията на свидетеля ГВ се установява по несъмнен начин, че в края на месец август 2024г. е закарал жалбоподателя по негова молба до проверения от горските служители имот. Повода за това е бил, че свидетеля притежава високо проходим автомобил, а жалбоподателя пътувал този ден с лекия си автомобил. От показанията на този свидетел се установява, че „… Тогава отидохме до въпросното сечище, имаше си път, който минава през самото сечище вътре в гората, то си има мрежа, като в Монтана има пътища вътре в самата гора до всеки парцел…“, „…Когато отидохме по главния път имаше следи от придвижване през мястото и преди това все едно, старо отсечено, все едно старо рязане имаше…“. Този свидетел познава горската територия, тъй като е ловец и се занимава инцидентно с дърводобив. Не е наказван административно за последното. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като видно от приложеното по делото писмено доказателства – позволително за сеч от 2016г, л.6 от делото се установява, че в този имот е извършвана сеч и определено добитата дървесина е извозена до временен склад или друго място.

От събраните гласни доказателства в процеса не може да се обоснове еднозначен извод, че в проверения от горските служители имот не е имало „стари“ вече изградени пътища и просеки. Не може да се достигне до единствения извод, че констатираните просеки и пътища са новоизградени, още повече, че самите проверяващи не са категорични в показанията си досежно този факт.

4

Ако се презюмира, че установените при проверката пътища и просеки са изградени преди издаването на позволителното за сеч за 2024г, тоест стари такива, то не може да се вмени във вина на жалбоподателя факта изложен в атакуваното НП, че не е осъществил контрол по спазване изискванията на чл.47 ал.1 т.6 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, в следствие на което в имота са направени пътища и просеки. Такива не са направени. Те са били вече изградени и жалбоподателят не е изградил нови, тоест се е съобразил с технологичния план, респективно не е извършил твърдяното административно нарушение. За това, че не са вписани в технологичния план старите пътища не може да му се вмени във вина, тъй като този план не е изготвен от него, а от друго лице – инж.Б.

Ако се презюмира, че констатираните пътища и просеки са новоизградени и жалбоподателя не е осъществил нужния по смисъла на Наредбата контрол, то е следвало в обстоятелствената част на атакуваното НП да се индивидуализира самото нарушение, каквото не е сторено. Няма задоволително обяснение на въпросите какво точно нарушение се твърди да е извършено и от кого, при какви обстоятелства и кога е извършено нарушението. Не е изяснено колко са просеките и колко са пътищата.

Актосъставителят твърди, че просеките са две, а свидетелят на нарушението твърди, че са констатирани четири просеки. Нито пътищата, нито просеките са индивидуализирани по маршрут, ширина, дължина или други параметри. Не е установено, ако пътищата, респ.просеките са нови, то дали жалбоподателят е знаел, че са направени. В случая е ирелевантно обстоятелството кой ги е направил, но има значение за умисъла на деянието, за което е наказан.

Съдът намира, че в конкретният случай атакуваното наказателно постановление е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.

При проверката на сечището не е имало нито дърва, нито МПС, които да ги извозват. От гласните доказателства по делото се установи, че е констатирано нарушението по следи от преминало МПС. Декларативното посочване, без да се сочат определени факти не води до извод за осъществен състав на административно нарушение. Отделно от това се навеждат доводи за наличие на стари пътища, които не са били отбелязани в началото преди започването на сечта, както и факта, че в този имот е имало извършвана сеч и през 2016г.

До датата на проверката – 25.10.2024г. не са били извършвани никакви 5 проверки в процесния имот, поради което няма как да се приеме, че именно във визирания в НП период би могло да бъде извършено някакво нарушение.

Не би могло да се възприеме, че въззивникът не е изпълнил своите контролни функции.

Предвид горното съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Разноски от страна на жалбоподателя не се претендират, поради което и предвид изхода на делото не следва да се присъждат такива.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 820/ 25.11.2024г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на П. Т. И. от град Белоградчик, обл.Видин e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 във връзка с чл.108 ал.3 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6