Решение № 165 от 29.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Русе, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520106282 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Креди Йес“ ООД против Т. Х. С., в която се твърди, че на 09.09.2021г. в гр. Русе между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответницата в заем сума от 1200лв. След сключването на договора, ответницата платила за погасяване на задълженията си по него общо 1236лв.

Сочи се, че е постановено съдебно решение по гр.д. № ***/2022г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отхвърлен предявен от ответницата иск за обявяване цялостната недействителност на процесния договор, поради което получената по него сума била разнесена и осчетоводена към дължимата главница и договорна лихва. За останалите неизплатени задължения на ответницата била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за главница в размер на 313,75лв., договорна лихва за периода 08.04.2022г. до 09.0.2022г. в размер на 11,76 лв. и законна лихва за периода от 08.04.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 в размер на 42,95 лв., както и за направените в заповедното производство разноски.

С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване 1 на вземането по издадената по ч.гр.д. № *** от 2024 г. на Районен съд - Русе заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено задължението на ответницата за посочените по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендира се присъждане и на направените разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответницата изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Излагат се аргументи, основани на практика на съда на Европейския съюз за недействителност на заемното правоотношение в неговата цялост, а в условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме тези аргументи се сочи, че с решението по гр.д. № *** от 2022г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е прогласил нищожността не само на клаузата за неустойка от договора между страните, но и на клаузата на чл. 3, т. 7, уреждаща месечен лихвен процент в размер на 3,330 %, равняващ се на годишен лихвен процент от 39,96 %. Съобразявайки така постановеното решение, следвало да се приеме, че с платената общо сума от 1236 лв., главницата по договора е изцяло погасена, дори е надвнесена сума от 36 лв. Други суми по договора не били дължими с оглед постановеното съдебно решение, поради което се моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

Претендира се присъждане и на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответницата адвокат К. Б. в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400лв.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства, че на 09.09.2021г.между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата в заем сума от 1200лв. Уговорен е месечен лихвен процент в размер на 3,33% и ГПР 48,155%. В чл. 8 от договора е предвидена неустойка, която заемополучателят дължи в случай, че не предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение на задължението си. Според представения погасителен план, дължимите от ответницата суми по договора за главница, договорна лихва и неустойка е следвало да погаси на 12 равни месечни 2 вноски с падеж на първата 09.10.2021г. и на последната 09.09.2022г.

Няма спор между страните, че ответницата е заплатила за погасяване на задълженията си по договора общо 1236лв.

С влязло в сила съдебно решение от 14.11.2022г. по гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе, е отхвърлен предявен от Т. Х. С. иск за прогласяване недействителността на процесния договор за заем от 09.09.2021г. и е уважен предявения от нея в условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на отделни клаузи от договора – чл. 3 т.7 уреждащ месечен лихвен процент в размер на 3,330%, чл. 6, предвиждащ задължение за кредитополучателя да представи обезпечение на кредитора, чл. 8, предвиждащ заплащане на неустойка за непредставяне на дължимото обезпечение и чл. 7, ал.2, в който е предвидено, че ако кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателят ще дължи и непогасената част от неустойката.

По депозирано от „Креди Йес“ ООД заявление е образувано ч.гр.д.

№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу Т. Х. С. е издадена заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2024г. за дължими суми по процесния договор за кредит от 09.09.2021г.: 313,75лв. главница, 11.76лв. договорна лихва за периода 08.04.2022г. – 09.09.2022г., 42,95лв. законна лихва за периода от 08.04.2022г. до 31.07.2024г., както и 25лв. заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК, ответницата е възразила срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Няма спор по делото, че между ответницата и ищцовото дружество е сключен договор за паричен заем. Не се спори и относно параметрите му и условията при които същият е следвало да бъде върнат, както и за размера на погасената от длъжника сума по договора.

Ищцовото дружество след като е съобразило постановеното съдебно решение по гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе е приело, че с 3 платената от ответницата сума следва да бъдат погасени освен задълженията по процесния договор за главница, а и такива за договорна лихва. Този извод обаче на дружеството е в противоречие с установителната сила, която има влязлото в сила решение за правоотношенията между страните (произтичащите от процесния договор права и задължения за тях). Влязлото в сила решение е задължително както за страните, така и за настоящия съдебен състав при разрешаване на повдигнатия по делото спор. Формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение е пречка за пререшаване на вече разрешени с него въпроси, независимо дали при постановяването му е съобразена практика на СЕС или друга задължителна съдебна практика за съдилищата. Поради това неоснователни са възраженията на ответницата относно цялостната недействителност на договора и същите не следва да бъдат обсъждани поради разрешаването на този въпрос с влязло в сила съдебно решение. Независимо от това обаче, с последното доколкото е прогласена и недействителността на клаузата от договора, предвиждаща заплащането на договорна лихва, то следва да се приеме, че такава не се дължи от ответницата. Не се дължи и неустойка според постановеното съдебно решение. Поради това при съобразяване на извършените плащания, неправилно кредиторът е отнесъл част от тях към погасяване на задължения за договорна лихва и неоснователно претендира такава в настоящото производство, след като дължимостта ѝ е отречена с влязло в сила съдебно решение.

Отхвърлянето с предходното съдебно решение на предявения иск за прогласяването недействителността на целия договор и прогласяването недействителността на клаузите за договорна лихва и неустойка води до последицата, че ответницата дължи по договора само главницата, но в сроковете уговорени с договора (какъвто падеж задължението нямаше да има при уважаване и на иска за недействителност на целия договор). В случая ответницата е посочила какви плащания е извършила и те не са оспорени от насрещната страна. Платена е сума в размер надвишаващ дължимата главница и то в рамките на договорения срок, много преди падежа на последната погасителна вноска (до 08.04.2022г., а крайния срок за издължаване по договора е 09.09.2022г.) Поради това няма основание да се приеме, че ответницата е просрочила свои задължения и дължи обезщетение за забава, още повече за периода след 08.04.2022г. до датата на подаване на заявлението 4 по чл. 410 ГПК, за който период се претендира дължимостта на такова в настоящото производство.

По изложените съображения следва да се приеме, че с извършените плащания на суми в общ размер 1236лв., ответницата своевременно е заплатила дължимите от нея погасителни вноски в частта за главница, а суми за договорна лихва не са дължими по силата на съдебно решение. Поради това предявените по делото искове следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да се присъдят направените от ответната страна разноски. В случая е поискано единствено присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 вр. ал. 1 т.2 ЗА както за настоящото така и за заповедното производство.

Насрещната страна е възразила с депозираната молба преди проведеното открито съдебно заседание за присъждане на разноски на процесуалния представител на ответницата в размерите визирани в НМРАВ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на 38, ал.1 т.2 ЗА – оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.

Действително съгласно утвърдената по-нова практика както на СЕС така и на местните съдилища, съдът при определяне на разноските дължими на адвоката за оказана безплатна правна помощ не е обвързан от минималните размери предвидени в Наредбата на ВАС. Съобразявайки обаче всички критерии за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, включително правната и фактическа сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за настоящото производство е справедливо и съответно на положения от адвоката труд. За заповедното производство следва да бъде присъдена сумата от 100лв.(независимо, че се претендира по-висока сума в представения списък по чл.

80

ГПК в заповедното производство).

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Креди Йес” ООД с ЕИК200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ №196, 5 представлявано от Вл. Инджов срещу Т. Х. С. ЕГН********** с адрес гр.

Русе, **** искове за установяване дължимостта на сумите: 313,75лв. главница по договор за паричен заем от 09.09.2021г., 11.76лв. договорна лихва за периода 08.04.2022г. до 09.09.2022г., 42,95лв. законна лихва за периода от 08.04.2022г. до 31.07.2024г., за които суми е издадена Заповед №***/02.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.

№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД с ЕИК200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ №196, представлявано от Вл.

Инджов да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. И. Б. от АК – Русе, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №31 сумата от 500лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство и ч.гр.№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6