Определение № 2582 от 05.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2582 гр. София, 05.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Частно наказателно дело № 20241110209449 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 ЗМВР.

Същото е инициирано по повод на постъпило искане от заместник-началника на 06 РУ-СДВР, с което се иска разрешаване извършване на принудителна полицейска регистрация по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР по отношение на М. М. Г..

Софийски районен съд, след като прецени постъпилото искане от 06 РУСДВР и като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 ЗМВР при отказ на лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, действията по чл. 68, ал. 3, т. 2 и 3 ЗМВР (дактилоскопиране и фотографиране на лицата, както и изземване на образци за ДНК профил) се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба за извършване и снемане на полицейска регистрация (обн. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г.) ръководителят на структурата/структурното звено на МВР определя полицейски орган за извършване на полицейска регистрация на лицето. Съгласно чл. 11, ал. 4 от същата наредба, при отказ на лицето, именно определеният полицейски орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд за издаване на разрешение за принудителното й извършване.

1

В конкретиката на настоящия случай, обаче, по делото не е приложена заповед или друг акт, изходящ от началника на 06 РУ-СДВР за оправомощаване на лицето, което е изготвило процесното искане. В този смисъл съдът не може да прецени дали последното е изготвено от компетентен орган. Нещо повече, върху приложеното уведомление по чл. 11, ал. 1 от Наредбата са обективирани две разпореждания, в които са посочени имената на лица, различно от автора на процесното искане. От същите обаче не става ясно какъв е смисълът и съдържанието им, още по-малко може да се установи кое е определеното лице по чл. 11, ал. 2 от Наредбата, респ. дали разпорежданията са подписани от началника на 06 РУ-СДВР. В този смисъл съдът не може да прецени дали процесното искане е изготвено от компетентен орган.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от 26.01.2023 г. по дело № С-205/21 чл. 10, вр. чл. 4, § 1, б. а-в и с, чл. 8, § 1 и § 2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и, от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. В този смисъл е и съображение по т. 65 от Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-188/22, в което е посочено, че и според практиката на ЕСПЧ общото и бланкетно правомощие за съхранение на пръстови отпечатъци, биологични проби и ДНК профили на лица, които са заподозрени, че са извършили престъпления, но не са осъдени, каквато е хипотезата на чл. 68, ал. 5 ЗМВР, не осигурява справедлив баланс между съответните противостоящи обществени и частни интереси и следователно съхранението на тези данни несъразмерно накърнява правото на зачитане на личния живот на съответното лице и не може да се счита за необходимо в едно демократично общество, поради което такова накърняване представлява нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

В конкретния случай липсва каквато и да е аргументация в процесното искане относно абсолютната необходимост от събиране на биометрични и генетични данни по смисъла на чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР за постигане на преследваните 2 цели във връзка със съхранението и обработването им, нито са изложени съображения за липсата на възможност за постигането на тези цели чрез други мерки.

При това положение съдът счита, че направеното искане за извършване на полицейска регистрация следва да бъде оставено без уважение.

Следва да се посочи, че липсва пречка да бъде внесено повторно искане за извършване на принудителна полицейска регистрация на обв. Г., след като бъдат отстранени горепосочените непълноти в преписката, вкл. с излагане на подробни мотиви и обосновани съображения относно необходимостта от извършване на принудителна полицейска регистрация на лицето и липсата на възможност за постигане на преследваните цели чрез други подходящи мерки.

Така мотивиран и на основание чл. 68, ал. 5 ЗМВР, Софийски районен съд, НО, 96-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на заместник-началника от 06 РУ-СДВР за извършването на принудителна полицейска регистрация по смисъла на чл. 68, ал.

3, т. 2 и т. 3 ЗМВР на М. М. Г. с ЕГН **********, привлечен като обвиняем по ДП № 1336/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 28830/2023 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3