Определение № 454 от 12.07.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20245330203796 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 10.06.2024г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 170/2021г по описа на IV РУ Полиция-гр.Пловдив.

Срещу това постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила жалба от Н. В. В. срещу цитирания прокурорски акт, с която предлага цитираното постановление да бъде отменено без да сочи на каквито и да били основания за такава отмяна, както и на евентуално извършване на някакви процесуалноследствени действия или конкретни съкато незаконосъобразно и необосновано и върнато на РП, без да се сочи на конкретни процесуално следствени действия.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 170/2021г по описа на IV РУ Полиция-гр.Пловдив , доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство ДП №170/2021г. по описа на 04 РУ при ОДМВР — гр. Пловдив, пр. преписка № 1090/2021 год. на Районна 1 прокуратура гр. Пловдив е образувано на 14.04.2021 г. и се води за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК. Разследването по него е приключило и същото е изпратено в РП - Пловдив с мнение на водещия разследването полицай за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, както и към момента няма привлечени към наказателна отговорност лица

Жалбоподателката Н. В. завела дело в Районен съд гр. Пловдив за клевета срещу П. И.. Претенциите на св. В. били насочени към И., защото последната извършила нещо унизително за честта на В., като е написала във фейсбук:

„...тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото...", и я признава за невинна в това да е извършила нещо унизително за честта на Н. В., като е написала по неин адрес „...Призовава моите съселяни, пострадали или засегнати по някакъв начин от действията и « постъпките на Н. В. да се свържат с мен", „Тази госпожа трябва да бъде спряна да прилага психически тормоз над жителите на селото", „Да бъдат - спрени заплахите, тормоза и натиска, наложен върху кмета на селото А. Б.". P C Пловдив образувал НЧХД4027/2020 г. по описа на същия. По това дело, в качеството на свидетел пред съда е била разпитвана А. Б.. В протокол от дата 14.01.2021 г. 6-и н.с. на PC Пловдив Б. дала показания, които според св. В. били лъжливи показания под клетва и пред съдия, във връзка с което е образувано и настоящето досъдебно производство.

На св. Б. била разяснена разпоредбата по чл.290, ал.1 НК. Районен съд Пловдив признал П. И. за виновна за извършено престъпление по чл. 148, ал.

1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като я освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание и глоба на основание чл. 78А, ал. 1 от НК. И двете страни обжалвали решението пред ОС Пловдив, като за целта на дознанието е била изискана и е приложена Присъда №28/19.04.2022 г. на ПОС, с която П. И. е призната за невинна и по двете и обвинения. И Районен съд и Окръжен съд Пловдив кредитирали изцяло показанията на свидетелите, приемайки за обективни и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства. Разпитани са били в качеството на свидетели тъжителката Н.

В., А. Б., И. Д., К. С.. Изискани са протоколи от заседания, в които са инкорпорирани свидетелските показания на А. Б..

Представителят на РП-Пловдив след анализ на събрания в хода на разследването доказателствен материал, правилно е приел, че становището на водещия разследването орган, залегнало в неговото заключително мнение за прекратяване на наказателното производство по съществото си е правилно и обосновано, поради което и в атакувания от В. акт /постановление/, прокурорът е приел , че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство, визирани в чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1, пр. 2 от НПК.

Съдът споделя становището на прокуратурата, че действително в хода на разследването са били извършени всички възможни и необходими 2 процесуално - следствени действия, в техния пълен обем, което от своя страна налага единствения правилен правен извод, че не е налице осъществяването на престъпление от визираните в глава VIII, раздел III или по друг текст от Особената част на НК, в която са систематизирани деянията, съставляващи престъпление от общ характер. Прокурорът съвсем обосновано е приел, че за да е съставомерно деянието по чл. 290, ал. 1 от НК, от обективна страна се изисква депозиране на неистински показания /което може да се осъществи чрез действие - "потвърждаване на неистина" или чрез бездействие "затаяване на истина"/. С такава проява свидетелят нарушава своето обществено и правно задължение да каже всичко, което му е известно по обстоятелствата по делото, т.е. да възпроизведе собствените си възприятия относно факти, които са предмет на доказване в процеса. Това е "истината", която свидетелят трябва да потвърди пред съда или друг надлежен орган на властта и този орган на властта на базата на устните и останалите други доказателства следва да достигне до обективната истина, въз основа на коятоправилно да приложи закона.

По- нататък в атакуваното постановление представителят на Прокуратурата е обосновал становището си , че именно престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване по делото, т.е. ако свидетелят съзнателно потвърди неистина или затаи истина по отношение на факти или обстоятелства, които са извън предмета на доказване и нямат значение за правилното му решаване. При това положение деянието по чл. 290, ал. 1 от НК се явява несъставомерно, тъй като депозираното от свидетеля не е повлияло на правилното решаване на делото и не е довело до засягане на правно защитения обект-обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правосъдната дейност. Освен това е безспорно установено, че по настоящото дело не са събрани категорични данни, че св. Б. е дала неверни показания относно конкретни събития предмет на гражданското дело, поради което не е налице извършено престъпно деяние по смисъла на НК.

Показанията на същата са кредитирани от състава, както на PC Пловдив, така и на ОС Пловдив.

Обсъждайки и преценявайки всичко посочено по- горе държавното обвинение законосъобразно и обосновано е преценил, че са налице основанията на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, а именно наказателното производство да бъде прекратено, поради липса на престъпление от общ характер.

Мотивиран от гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира , че атакуваното постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено , поради което

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 10.06.2024г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 170/2021г по описа на IV РУ Полиция-гр.Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му от страните пред Пловдивски окръжен съд.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя Н. В. В. и на РП гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4