Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5529 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21135/2025
Вид
Решение № 5529
Подписан
23.03.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5529 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110121135 по описа за 2025 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

София, ............. е предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. С. Р., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., дължи следните суми: 2 065,20 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, 452,71 лева мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.12.2024 г., 37,38 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, 10,33 лева мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 13.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 77359/24 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди като с.......... ж.к. ............ Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършено от Т., като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията, признати със заповедта, връчена по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от 1 търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 е депозиран писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, който оспорва предявените искове. Твърди липса на договорни отношения с ответницата по доставка на топлинна енергия, оспорва тя да притежава вещни права върху имота и да го ползва. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си. Релевира възражение за давонст. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД. Основателността им е предпоставена от установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.

Първият спорен въпрос по делото е дали ответницата е страна по договор за продажба на топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената й. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите.

При спор кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване да установи този факт.

По делото няма никакви доказателства, че ответницата притежава каквото и да е вещно право върху имота. Събраните писмени доказателства не установяват имотът да е бил придобит или ползван от ответницата на каквото и да е основание. При липса на доказателства обуславящи качеството на ответницата на клиент на ТЕ и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че ответницата не е страна по договор за доставка на ТЕ в имота, съответно не е задължена за процесните вземания. Предявените главни искове следва да 2 бъдат отхвърлени в цялост.

Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............. искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че С. С. Р., ЕГН **********, адрес гр.

София, ..........., дължи следните суми: 1055.92 евро /2 065.20 лева/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия в апартамент № 3 в гр.София, ж.к. ..........., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, 231.47 евро /452.71 лева/ мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.12.2024 г., 19.11 евро /37.38 лева/ цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, 5.28 евро /10.33 лева/ мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 13.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 77359/24 г. на СРС.

Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3