Решение № 446 от 15.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000468 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №** от ***г. от „Б.т.“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.П.Г. - чрез пълномощника на дружеството адв. И. М. против решение №*/07.04.2023г., постановено по т.д. №*22/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Б. т.“ ООД, ЕИК*** искове за признаване на установено в отношенията между „К.Б.**“ ЕАД, /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/, ЕИК *** и „В.Т.К.“ ООД, ЕИК ***, че не съществува вземане в полза на банката по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.05.2012 г. и изпълнителен лист, издаден на същата дата по гр.д. № 18 609/2012 г. по описа на Районен съд - София, за сумата от 35 000 евро - незаплатена главница по договор за банков кредит от *** г., изменен и допълнен с анекс **, анекс**, анекс**, анекс**, анекс**, 1 анекс** ведно със законната лихва за периода от 12.04.2012 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер от 3758,56 евро за периода от 27.12.2010г. до 25.03.2012 г.; наказателна лихва в размер от 1497,64 евро за периода от 27.12.2010 г. до 11.04.2012 г.; държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ, дължима и неплатена от 07.03.2011 г.; 110 лв. - държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ и 1 577,59 лв. - разноски по делото, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№**, район на действие ОС – Сливен и с което е осъдено „Б. т.“ ООД, ЕИК*** да заплати на „К.Б.**“ ЕАД, /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/, ЕИК *** сумата 600 лева - разноски по делото.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да признае за установено несъществуване вземания на банката по отношение на длъжника в изпълнителното производство „В.Т.К.“ ООД.

Счита, че независимо от обстоятелството, че се касае за съдебно признато вземане в отношенията между Банката и длъжника, силата на присъдено нещо не се простира и спрямо него като ищец – присъединен кредитор в изпълнителното производство, тъй като не е участвал като страна в процеса по съдебното му установяване. Посочва, че оспореното вземане по изпълнителен лист, издаден на 21.05.2012 г. по гр.д. № 18609/2012 г. по описа на Районен съд – София е било погасено чрез плащане на сумата 47 837.43 евро от длъжника, осъществено на 30.12.2009г. Счита това обстоятелство за установено по делото както чрез издаденото от Банката извлечение от сметка - Отчет №** г. , така и от приетото пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. В последното експертът дава отговор, че към посочената дата не е имало друго вземане с настъпил падеж. Тези обстоятелства, както и изводите на вещото лице за редовно водено счетоводство на длъжника „В.Т.К.“ ООД и липса на съгласие от негова страна за обслужване на кредитни задължения на трети лица със средства на дружеството, според жалбоподателя, водят до извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск.

Твърди необоснованост на съдебния акт, тъй като не е взето предвид заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния 2 закон.

Въззиваемата страна „В.Т.К.“ ООД – гр.П., ул."М.Б." №* - чрез своя пълномощник адв. Г. К. изразява становище за основателност на въззивната жалба на „Б.т.“ ЕООД. Поддържа твърдение, че вземането – предмет на установителния иск, предявен от присъединения в изпълнителното производство кредитор, не съществува. Намира решението за недопустимо, тъй като по предявените от „Б.т.“ ЕООД искове е следвало да бъдат конституирани като ответници физическите лица Ж.П.Г. и Р.Р.Т.Г., които се явяват ипотекарни длъжници, ипотекирали свои недвижими имоти за обезпечение на дълга на „В.Т.К.“ ООД. Моли обжалваното решение да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд Пловдив.

Въззиваемата страна „О.**“ АД – като правоприемник на „К.Б.**“ ЕАД, /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** – чрез пълномощника главен юрисконсулт К. Н. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „Б.т.“ ЕООД.

Поддържа твърдение, че липсва погасяване на вземането на Банката – предмет на установителния иск, а отразяването на такова в счетоводството на ответника „В.Т.К.“ ООД счита, че не доказва погасяването предвид липсата на първичен документ – доказателство за плащане. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът разгледа становищата и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

По въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК:

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.

Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице и за нищожност 3 на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта – по аргумент от разпоредбата на чл.

270, ал. 3 от ГПК недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. Следователно налице е недопустимост във всички случаи, когато е постановен съдебен акт, въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая се твърди недопустимост на обжалвания акт, доколкото не са конституирани и съответно – взели участие задължителни страни физическите лица Ж.П.Г. и Р.Р.Т.Г., за които сочи, че са ипотекарни длъжници, ипотекирали свои недвижими имоти за обезпечение на дълга на „В.Т.К.“ ООД.

Предявеният иск е с правно основание чл.464 ал.1 от ГПК, с който взикател оспорва вземането на друг кредитор като по делото задължително участва и длъжника като ответник. Ако се установи, че трети лица са обезпечили оспореното с предявения иск вземане на кредитора със свое имущество, те също би следвало да участват в процеса като ответници. В това именно производство със сила на пресъдено нещо би се установило съществуването, респ. несъществуването на обезпеченото вземане, поради което лицата, предоставили това обезпечение следва да участват по делото, наред с главния длъжник.Това би било приложимо само ако се касае за оспорване на вземане, което е обезпечено с ипотека, докато и доколкото съществува ипотечно право на кредитора с оспореното вземане. Ако той има право да се удовлетвори от обезпеченото имущество, съществува правен интерес и ипотекарните длъжници да участват като ответници в процеса по оспорване на вземането, за чието изпълнение е учредена ипотеката.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №*, том *, рег. №**, дело №**г., сключен на ** Ж.П.Г. – лично като физическо лице – ипотекарен длъжник и като управител на „В.Т.К.“ ООД /кредитополучател/ и „М.“ ООД /кредитополучател/ и съпругата му Р.Р.Т.-Г. страните констатират, че „Р.Б.“ ЕАД е предоставила на „В.Т.К.“ ООД кредите по три договора – по договор за револвиращ банков 4 кредит от 06.06.2005г. в размер на 100 000 евро, по договор за банков кредит от ***г. в размер на 90 000 евро и по договор за банков кредит от 24.08.2006г. в размер на 70 000 евро, а на „М.“ ООД – по договор за револвиращ банков кредит в размер на 70 000 евро. За обезпечаване на която и да е част от отпуснатите кредити на тези две дружества Ж.П.Г. и Р.Р.Т.Г. учредяват в полза на „Р.Б.“ ЕАД ипотека върху недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност: апартамент №* със застроена площ от 151.16 кв.м. на седми и осми жил. етаж от сграда с адрес: гр.С. ул."Р.и." №*, гараж №* с площ от 22.39 кв.м., находящ се в сутерена на сградата с адрес: гр.С, ул."Р.и." №*, апартамент №*6 със застроена площ от 177.35 кв.м. на пети етаж в сграда с адрес: гр.С., ул."С." №*, подземен гараж №* от 22.11 кв.м. в сграда с адрес: гр.С., ул."С." №* и подземен гараж №* от 25 кв.м. в сграда с адрес: гр.С., ул."С." №*.

Оспореното с предявения по настоящото дело иск вземане е по договор за банков кредит от *** г., изменен и допълнен с анекс № ** г., анекс № ** г., анекс № ** г., анекс № ** г., анекс № ** г., анекс №** г. Това е единия от изброените в нотариалния акт договори, вземанията на Банката по които са обезпечени чрез ипотека върху недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност на Ж.П.Г. и Р.Р.Т.Г.. Кредитите са обезпечени и чрез ипотеки на имоти на дружествата кредитополучатели /нотариални актове и молби за подновяване на вписванияна на стр. 126-135 от делото на ОС/. Те не касаят участието в процеса на ипотекарните длъжници – физически лица.

По отношение на ипотекираните в полза на Банката недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност: апартамент №**със застроена площ от 151.16 кв.м. на седми и осми жил. етаж от сграда с адрес: гр.С. ул."Р.и." №*, гараж №* с площ от 22.39 кв.м., находящ се в сутерена на сградата с адрес: гр.С, ул."Р.и." №* е налице вписано в Служба по вписвания нотариално заверено на 29.05.2009г. съгласие на кредитора „Р.Б.“ ЕАД за заличаване на вписаната договорна ипотека. Това се установява от представеното съгласие вх. №***г. /стр.266 от делото на ОС/.

По отношение на ипотекираните в полза на Банката недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност: апартамент №* със застроена площ от 177.35 кв.м. на ** етаж в сграда с адрес: гр.С., ул."С." №*, подземен гараж №* от 22.11 кв.м. в сграда с адрес: гр.С., ул."С." №* и подземен гараж 5

№* от 25 кв.м. в сграда с адрес: гр.С., ул."С." №* е проведено принудително изпълнение по изпълнително дело №**г. по описа на ЧСИ С.Я. и след извършена публична продан същите са възложени на купувач, т.е. обезпечението е реализирано /съобщения от ЧСИ – стр.268 и стр.269 от делото на ОС/.

Следователно към датата на предявяване на настоящия иск – 04.03.2022г. – физическите лица Ж.П.Г. и Р.Р.Т.Г. нямат качеството на ипотекарни длъжници за вземането на Банката по договор за банков кредит от *** г., изменен и допълнен с анекс № ** г., анекс № ** г., анекс № ** г., анекс № ** г., анекс №**г., анекс № ** г. Ипотекираните имоти или са продадени в рамките на принудителното изпълнение, или по отношение на тях е вписано съгласие за заличаване на ипотеката. Затова и липсва основание и правен интерес Ж.П.Г. и Р.Р.Т.Г. да участват като ответници в процеса по оспорване на вземането на Банката.

С оглед на изложеното не се установява нито нередовност на исковата молба, нито недопустимост на обжалваното решение.

Този извод - съобразно нормата на чл. 271 от ГПК - налага съставът на ПАС да реши пренесения пред него спор по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти решението в обжалваната му част, при която преценка с оглед текста на чл.269, изр. 2 от ГПК е ограничен от изложеното в жалбата.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 464 от ГПК. Ищецът „Б. т.“ ООД, явяващ се присъединен взискател по изпълнително дело №*** – твърди, че не съществува вземане на кредитора „О.**“ АД – като правоприемник на „К.Б.**“ ЕАД, /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/ към длъжника в изпълнението - „В.Т.К.“ ООД, за което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.05.2012 г. и изпълнителен лист от 21.05.2012г. по гр.д. № 18 609/2012 г. по описа на Районен съд - София, за сумата от 35 000 евро - незаплатена главница по договор за банков кредит от *** г., изменен и допълнен с анекс **, анекс**, анекс**, анекс**, анекс**, анекс** ведно със законната лихва за периода от 12.04.2012 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер от 3758,56 евро за периода 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г.; наказателна лихва в размер от 1497,64 евро за периода от 6

Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c860922-a524-4318-9ccc-fb645445ec1d