Определение № 819 от 10.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Ловеч, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500556 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК С определение №545/08.07.2025 г. постановено по гр.д.№69/25 г. РС-Тетевен е оставил без уважение и отхвърлил като неоснователна, молбата на адвокат Е. И., представляващ ЕАД „Е. И.“-Пловдив, за изменение на постановеното решение по делото Рег.№ 135/29.05.2025г.,в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото на основание чл.32,ал.2 от ЗА възнаграждение на ЕАД „Е. И.“-Пловдив от 960.00 лева с ДДС и присъждане на такова в справедлив и разумен размер, оставил без уважение и отхвърлил, като неоснователна, молбата на „Профи Кредит България“-ЕООД-София,за изменение на постановеното по делото решение Рег.№135/29.05.2025г.,в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъденото на основание чл.32,ал.2 от ЗА възнаграждение в размер от 960.00 лева с ДДС до размер на 360.00 лева с ДДС.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба с вх.

№5465/19.06.25 г. от „Профи кредит България “ЕООД-София в частта, с която е оставена без уважение и отхвърлена като неоснователна, молбата на „Профи Кредит България“-ЕООДСофия,за изменение на постановеното по делото решение Рег.№135/29.05.2025г.,в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъденото на основание чл.32,ал.2 от ЗА възнаграждение в размер от 960.00 лева с ДДС до размер на 360.00 лева с ДДС, в която застъпва становище, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение от първата инстанция е прекомерен, несправедлив и необосновано висок. Позовава се на решение на съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, както и решение на съда на ЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 г. , като изтъква, че съдът може да определи адвокатско възнаграждение и под минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитира и практика на окръжни и районни съдилища в този смисъл, както и на ВКС, като смята, че е налице злоупотреба с права от страна на ищцовата страна.

1

Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови друго, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до размер на 240 лв. с ДДС.

В указания от съда срок е постъпил отговор на тази молба от ЕАД Е. И., с която моли да бъде оставена без уважение молбата на „Профи кредит“ЕООД-София за отмяна на постановеният от ТРС съдебен акт, тъй като определението е правилно и законосъобразно.

Счита, че правилно ТРС е присъдил ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв, като цитира практика на ВКС по идентични казуси, както и практика на съда на ЕС.Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди като правилно атакуваното определение №545/08.07.2025 г. постановено по гр.д.№69/25 г.

РС-Тетевен.

Постъпила е частна жалба с вх.№5753/1.08.25 г. адвокат Е. И., представляващ ЕАД „Е.

И.“-Пловдив против определение №545/08.07.2025 г. постановено по гр.д.№69/25 г. РСТетевен в частта, с която е отхвърлена като неоснователна, молбата на адвокат Е. И., представляващ ЕАД „Е. И.“-Пловдив, за изменение на постановеното решение по делото Рег.№ 135/29.05.2025г.,в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото на основание чл.32,ал.2 от ЗА възнаграждение на ЕАД „Е. И.“-Пловдив от 960.00 лева с ДДС и присъждане на такова в справедлив и разумен размер. Излага съображения, че ТРС не е съобразил изменението ДВ бр.14/18.02.25 г. на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, с което е премахнато минималното адвокатско възнаграждение и то вече подлежи на свободно договаряне. Счита, е с това изменение е премахнато противоречието с европейското законодателство, което е съществувало дотогава и установено с решение от 25.01.24 г. по дело С-438/22 на СЕС. Смята, че съда не следва да определя адвокатско възнаграждение в по-малък размер, съобразявайки фактическа и правна сложност, тъй като той не съществува при определянето на дължимата ДТ и е субективен критерий. Това според страната е възможно, само ако този размер значително надхвърля обичайното възнаграждение. Счита, че така се допуска неравноправно третиране, от една страна се събира в пълен размер ДТ, независимо от сложността на делото, а на адвоката се присъжда по-малко възнаграждение. Цитира практика на ВКС в този смисъл. Счита, че в случая определеното възнаграждение е 70% по-ниско от заложеното като критерий в чл.7 ал.2 от Наредба №1 за адвокатските възнаграждения, която не определя минимуми а критерии.

Заявява, че ВКС в своята практика постановява, че НМРАВ няма обвързващ характер, но служи като ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително и при служебно определяне н възнаграждението. Цитира и практика на СЕС, като счита, че съдът не познава основите на конкурентното право. Намира за неправилно прилагането на тарифите за възнагражденията на адвокатите, осъществяващи правна помощ, с тези, на работещите като свободни икономически субекти. Счита, че по този начин се разубеждават адвокатите да оказват безплатна правна помощ на материалнозатруднени потребители, както и до неефективно и некачествено оказване на правни услуги.

Моли съда да отмени определението на ТРС в атакуваната от нея част и да й присъди 2 адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатските възнаграждения.

В срок е подаден отговор на тази частна жалба от „Профи кредит България“ЕООДСофия, с която заявява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Прави и възражение за прекомерност, в случай, че се присъди от съда възнаграждение, което надвишава минимално определеното в Наредба №1.Счита, че съда следва да приложи разрешението, посочено в решение С-438/22 на СЕС.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в частната жалба и отговора съображения, намира за установено следното:

ЕАД Е. В. като пълномощник на ищцата М. П. В. е подала искова молба пред ТРС против „Профи кредит България “ЕООД-София с искане да бъде прогласена нищожността на договор за кредит №400106***** като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит и да бъде осъден ответника да върне недължимо платената сума от 50 лв., платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване н а исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Впоследствие е направено увеличение на втория иск с молба вх.№2603/10.04.25 г. на сумата 3 202,94 лв.

ЕАД Е. В. защитава ищцата при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА безплатно. С нарочна молба претендира по реда на чл.80 от ГПК присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 428 лв. с ДДС.

От страна на ответника „Профи кредит“ЕООД-София в писмената защита преди последното съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, като счита , че размер от 200 лв. е достатъчен за извършената от адвоката дейност.

Постановено е съдебно решение №136/29.05.25 г. по гр.д.№69/25 г. по описа на ТРС, с което е признат за нищожен, договор за потребителски кредит „Стандарт“ №400106*****/08.07.2022 г., сключен между М. П. В., ЕГН ********** от ****. и „Профи Кредит България“-ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в г****, представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н. ,Я.К.Ч. и Н.М.Л. , поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1,предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, осъден е на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ПРОФИ КРЕДИТ България“- ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Н.М.Л., Я.К.Ч., да заплати на М. П. В.,ЕГН:********** от ****., сума в размер на 3 202.94/три хиляди двеста и два лева и деветдесет и четири ст./лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит „Стандарт“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 16.01.2025г., до окончателното и заплащане, осъдено е „ПРОФИ КРЕДИТ България“ -ЕООД, 3

ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Н.М.Л., Я.К.Ч., да заплати на Еднолично И.“,ЕИК:**********,адрес адвокатско град дружество „Е. Пловдив,****,представлявано от адвокат Е. Г. И., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 960.00/деветстотин и шейсет/лева, за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв; осъден е „ПРОФИ КРЕДИТ България“ -ЕООД, ЕИК:*********, със. седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Н.М.Л., Я.К.Ч., да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 510.60 лева и разноски в размер на 200.00/двеста/лева.

Подадена е молба за изменение на решението на основание чл.248 от ГПК с вх.

№4356/11.06.25 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“- ЕООД, ЕИК: ********* с искане да бъде изменено решението в частта му за разноските и определено възнаграждение на адв.И. в размер на 360 лв, тъй като присъденото с решението такова е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се позовава на практика н СЕС и съдилищата в страната по този въпрос.

Подадена е и втора молба от ЕАД Е. И. с вх.№4497/16.06.25 г. с искане да й бъде определено възнаграждение в разумен и справедлив размер по реда на чл.248 от ГПК .

С определение №545/08.07.2025 г. постановено по гр.д.№69/25 г. РС-Тетевен е оставил без уважение и отхвърлил като неоснователна, молбата на адвокат Е. И., представляващ ЕАД „Е. И.“-Пловдив, за изменение на постановеното решение по делото Рег.№ 135/29.05.2025 г., в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото на основание чл.32,ал.2 от ЗА възнаграждение на ЕАД „Е. И.“-Пловдив от 960.00 лева с ДДС и присъждане на такова в справедлив и разумен размер, оставил без уважение и отхвърлил, като неоснователна, молбата на „Профи Кредит България“-ЕООД-София,за изменение на постановеното по делото решение Рег.№135/29.05.2025 г., в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъденото на основание чл.32,ал.2 от ЗА възнаграждение в размер от 960.00 лева с ДДС до размер на 360.00 лева с ДДС.

Частната жалба на „Профи Кредит България“-ЕООД-София досежно прекомерност на присъдения адвокатски хонорар от 960 лв. на адв.Е. И. се явява основателна. С решение на СЕС С-38/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4 §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта,“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на 4 легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.