Акт от 01.07.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 01.07.2016 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на трети юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Д.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 11 295 по описа за 2015 г. и Р Е Ш И:

[1] ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че С.И.Д. дължи на „П.И.Б.

АД 712,38 евро главница и 2 005,10 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 15.04.2015 г. по договор за кредит от 01.04.2010 г. плюс законната лихва от 16.04.2015 г. до окончателното изплащене.

[2] ОСЪЖДА С.И.Д. да заплати на „П.И.Б. АД следните суми:

- 25 435,50 евро главница по договор за кредит от

01.04.2010 г. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД плюс законната лихва от 03.09.2015 г. до окончателното изплащане;

- 2 301,00 лева разноски по делото и 2 181,87 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. „П.И.Б. АД е с адрес ***, а С.Д. е със съдебен адрес – адвокат А.Т.,***.

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

[4] Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с която обжалва изцяло решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 101,29 лева държавна такса по сметка на САС.

При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред П.инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] В искова молба от 03.09.2015 г. „П. И.Б.“ АД (ПИБ)” АД (ПИБ) е заявил, че „МКБ Ю.“ АД (Ю.), чийто правоприемник е ПИБ, е бил сключил със С.Д. договор за заем, а след това анекси към него. По този договор ПИБ е бил заемодател, а С.Д. заемополучател. ПИБ е предоставил заема на С.Д. на 09.04.2010 г., който е следвало да бъде върнат на месечни вноски до 01.04.2035 г.

[6] ПИБ твърди, че С.Д. не е била заплатила 14 месечни погасителни вноски. Затова той е превърнал кредита в предсрочно изискуем, като е уведомил С.Д. за това. ПИБ е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д. и съдът е издал такава заповед за:

- 26 147,88 евро главница;

- 950,84 евро възнаградителна лихва от 02.02.2014 г. до 02.04.2015 г.;

- 176,89 евро наказателна лихва от 04.03.2014 г. до 15.04.2015 г.

[7] След като ответникът е получил поканата за доброволно плащане, той е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова ПИБ моли съда да приеме за установено, че ответникът С.Д. му дължи:

- 712,38 евро главница;

- 2 005,10 евро възнаградителна лихва от 02.02.2014 г. до 02.04.2015 г.;

- 73,45 евро наказателна лихва от 04.03.2014 г. до 15.04.2015 г. ПИБ моли съда да осъди С.Д. да му заплати:

25 435,50 евро главница по заема (вж. исковата молба, л. 2-3, както и молбата за изменение на иска, л. 102-103).

2.

На ответника

[8] Ответникът С.Д. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, защото тя не е била уведомена за това. ПИБ не ѝ е предоставил парите по заема Ето защо С.Д. моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения отговор, л. 67-71).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

[9] Не се спори, че на 01.04.2010 г. Ю. и С.Д. са сключили договор за кредит (вж. и договора, л. 4-15). По договора Ю. се е задължил да предостави на С.Д. 28 000,00 евро, а С.Д. да го върне на 300 месечни вноски, дължими съгласно погасителен план. Погасителните вноски са били от 189,59 евро на месец до 244,94 евро на месец (вж. договора, т. 1.5. и т. 1.10., както и погасителния план, л. 16-33). С договора е било уговорено, че при неплащане на анюитетна месечна вноска Ю. е могъл да обяви кредита за предсрочно изискуем (вж. договор, т. 8.1. и 8.1.2). Ю. е предоставил парите по заема на С.Д.

(вж. заключението на вещото лице, л. 131-134).

[10] Не се спори, че ПИБ е правоприемник на Ю.. Към 24.11.2014 г. С.Д. е имала незаплатени и падежирани следните суми: 722,05 евро главница; 2 070,15 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 23.11.2014 г.; 74,47 евро наказателна лихва от 04.03.2014 г. до 23.11.2014 г.; 132,12 евро такса управление (вж. допълнението към заключението на вещото лице, л. 135, както и разпита на вещото лице, л. 140).

[11] На 01.12.2014 г. Т.А., служител на нотариус В.Ч., е посетил адреса на С.Д. ***, за да ѝ връчи нотариална покана от ПИБ (вж. л. 55). С тази покана ПИБ е уведомявал С.Д. за просрочените ѝ задължения по кредита, като я е поканил в седмодневен срок да му заплати: 722,06 евро главница; 2 031,56 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 23.11.2014 г.;

132,12 евро такса управление. ПИБ е уведомявал С.Д., че при неплащане, той ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем (вж. поканата, л. 51-54). Т.А. е отбелязал в разписката за връчването, че на адреса се е показал мъж, който е отказал на получи поканата, но е заявил, че „С. ще отиде в кантората“. Т.А. е залепил уведомление (вж. л. 55).

[12] На 12.12.2014 г. С.Д. е заплатила 5 000,00 лева на ПИБ. С тях тя е погасила: 80,57 евро наказателна лихва; 644,68 евро договорна лихва; 276,94 евро главница; 132,12 евро такса управление (вж. заключението на вещото лице, л. 133). На 16.04.2015 г. ПИБ е подал пред СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д. за:

26 147,88 евро главница; 1 950,84 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 02.04.2015 г.; 176,89 евро наказателна лихва от 04.03.2014 г. до 15.04.2015 г.; 96,00 лева разноски за връчване на нотариална покана. В заявлението ПИБ е посочил, че търсените суми са по предсрочно изискуем заем по договор от 01.04.2010 г. (вж. заявлението, л. 2-3 от делото на СРС). Към този момент падежираните и незаплатени суми по кредита са били: 712,38 евро главница; 2 005,10 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 15.04.2015 г.

(вж. заключението на вещото лице, л. 134). На 21.04.2015 г. СРС е издал заповед за изпълнение, разпоредил е незабавното ѝ изпълнение и е издал изпълнителен лист за търсените суми (вж. л. 50 от делото на СРС).

[13] На 24.06.2015 г. С.Д. е подала възражение, а на

03.07.2015 г. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение (вж. л.

52 от делото на СРС и л. 14-18 от въззивното частно дело на СГС). На 09.10.2015 г. СГС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил изпълнителения лист. Съдът е приел, че заемът не е бил предсрочно изискуем, тъй като ПИБ не е връчил редовно нотариалната покана – не е било ясно колко посещения са били правени на адреса и къде е било залепено уведомлението (вж. определението, л. 33-36).

[14]

ПИБ е заплатил 2 101,00 лева държавна такса (вж. л. 60 и л. 114)) и 200,00 лева за вещо лице (вж. л. 101). С.Д. е заплатила 50,00 лева на вещо лице (вж. л. 98).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ

ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[15] ПИБ е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът му дължи главница и лихви по договор за заем и иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на заем.

1.

По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.

1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

[16] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (вж. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (вж. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника;

Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c8568ad-aa29-44a0-9fa7-aa62450b8f92