Решение № 122 от 11.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600165 по описа за 2025 година

Производство по реда на Глава 21 от НПК.

С Присъда № 2 от 15.01.2025 г., постановена по НОХД № 90/2023 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, Съдът е признал подс. С. С. К. с ЕГН ********** за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1 вр. чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.2, ал.1 и ал.2 от НК за това, че на 10.08.2019 г., около 01:20 часа, като правоспособен водач категория „В“, управлявайки лек автомобил „Сузуки Витара" с per. №***/ собственост на * по горски път от гр. Чепеларе към параклис „Св.Петка“, с геолокация на мястото на настъпилото ПТП с географска ширина 41.721824 градуса и географска дължина 24.677109 градуса, е нарушил правилата за движение по пътищата , а именно:

- чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС под въздействие на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда / като е управлявал автомобила в пияно състояние с концентрация на 1 алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда , а именно 2,11 на хиляда .

- чл.20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват/, като не е спазил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство, в следствие на което на посоченото по - горе време и място автомобилът е излязъл от пътя и се е преобърнал странично няколко пъти по наклонена ливада, като в резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. С. от гр.*, с ЕГН **********, поради което на основание чл.2, ал.1 и ал.2 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.343, ал.3, б.„б“ от НК, съдът е лишил подсъдимия С. С. К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

На основание чл.25, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо найтежко наказание на подсъдимия С. С. К. измежду наложените му наказания по присъда постановена по НОХД 60/2023 г. по описа на Районен съд - * и присъда постановена по НОХД № 90/2023 г. по описа на Окръжен съд Смолян, а именно: наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Към това наказание на основание чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.2 от НК е присъединено и наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ години.

С обжалваната присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски на подсъдимия.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез своя защитник адв. К. Е. е депозирал въззивна жалба и допълнение към нея. В жалбата се излагат и развиват доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при недоказаност по несъмнен и безспорен начин авторството на подсъдимия в извършването на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Освен това се твърди, че мотивите към присъдата съдържат вътрешни противоречия относно авторството на деянието и неяснота относно мястото на извършване на деянието. Прави се искане въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Към въззивната 2 жалба на подсъдимия е постъпило и допълнение от адв. Т. Д., също негов защитник. Адв. Д. излага доводи, че по делото са останали множество неизяснени обстоятелства, като с оглед изясняването им прави се искане въззивният съд да назначи комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и съдебно-психологическа експертиза с конкретно посочени задачи.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от частните обвинители Е. И. К., действаща сама за себе си и като майка и законен представител на В. С. С., чрез повереника им адв. Е. Б.. В жалбата се излагат и развиват доводи, че наложеното на подс.К. наказание е занижено и явно несправедливо, поради което не може да се постигне специалната и генералната превенция по чл.36 от НК. Адв. Б. счита, че по делото не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, а при определяне на наказанието съдът е подценил отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Освен това счита, че неправилно съдът е приел, че подсъдимият е извършил престъплението по непредпазливост в по-леката му форма престъпна небрежност, а не както е посочено в обвинителния акт при престъпна самонадеяност. Прави искане въззивният съд да измени обжалваната присада и да увеличи наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и правоуправление.

От частните обвинители Д. С. Ч. и Г. Д. С., чрез повереника им адв. Т.

И. също е постъпила въззивна жалба срещу присъдата. В жалбата се излагат съображения, че наложеното на подсъдимия наказание е занижено и несправедливо. Прави се искане въззивният съд да увеличи наложените на подсъдимия наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив в съдебно заседание, макар и с известни резерви относно законността на извършеното изменение на обвинението, изразява становище, че обжалваната присъда подлежи на потвърждаване като законосъобразна, обоснована и справедлива в санкционната й част.

В подобен смисъл е и становището на частното обвинение що се отнася до тезата за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се поддържа искането за завишаване размера на наложените наказания в искания смисъл.

3

Защитниците на подсъдимия аргументират тезата си, застъпена във въззивните жалби, за съществени пороци, допуснати от първата инстанция, акцентирайки върху допуснатото изменение на обвинението, като изразяват резерви и относно мотивите към първоинстанционната присъда, сочейки липсата на надлежен доказателствен анализ. Поддържат искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд .

Подсъдимият се присъединява към изложеното от своите защитници, а в последната си дума и моли да бъде оправдан.

Изпълнявайки задължението си за цялостна проверка правилността на атакуваната присъда, Пловдивският апелативен съд осъществи проверка за съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, уреждащи провеждането на първоинстанционното съдебно производство, както и тази на чл.305, ал.3 от НПК, регламентираща изискванията към мотивите на присъдата при което установи следното:

При извършената служебна проверка, а и в контекста на наведените от страна на защитата конкретни оплаквания в тази насока, въззивният съд констатира, че при първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, нарушили осезаемо правото на защита на подсъдимия и останалите страни. Същите касаят две основни категории пороци, а именно: допуснатото от първата инстанция незаконосъобразно изменение на обвинението, което е рефлектирало върху съдържанието на постановената присъда, а на следващо място при изготвяне мотивите към обжалваната присъда окръжният съд е допуснал нарушение на задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК. Посочените нарушения е процесуално редно да бъдат обсъдени поотделно, като следва да се посочи, че всяко едно от тях поотделно е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд.

На първо място, в хода на съдебното следствие, контролираният съд е допуснал незаконосъобразно изменение на обвинението, направено от страна 4 на прокуратурата, в хода на което е извършена „конкретизация“ на мястото, на което се претендира да е извършено престъплението с посочване на точни координати, уточняване на конкретната концентрация на алкохол, с която се твърди да е управлявал процесното МПС подсъдимият, като е и „отпаднала“ част от обвинението, а именно тази част, визираща управление на лек автомобил и след употреба на наркотични вещества. Подобен подход е незаконосъобразен и неотстраним от въззивния съд, поради което не се споделят съжденията на държавното и частното обвинение в тази насока. В конкретния случай е нямало основание за приложението на която и да било от хипотезите на чл.287, ал.1 от НПК. Съдът неоснователно е приел това изменение и е приложил чл.287, ал.1 НПК. Сочените като нови обстоятелства на практика касаят конкретизация на повдигнатото от прокуратурата обвинение относно място на извършване на престъплението и посочване на точната концентрация на алкохол, с която е управлявано процесното МПС, като е „отпаднала“ и част от повдигнатото обвинение. Относно незаконосъобразността на последното няма спор между страните, че е незаконосъобразно да бъде направено по реда на чл.287, ал.1 от НПК. Това е така, доколкото законодателят е посочил две възможности за повдигане на ново обвинение от страна на прокурора в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Това можа да стане, когато е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или когато са налице основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Нито едно от изменените от прокурора обстоятелства не изпълва законовите изисквания на чл.287, ал.1 от НПК. Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че по реда на изменение на обвинението не следва да се отстраняват евентуални пропуски /процесуални липси на факти/, допуснати в сезиращия съда акт /в случая обвинителен акт/, касателени основните елементи на повдигнатото обвинение в т.ч. относно време, място, начин на извършване на престъплението, както и относно всички съставомерни елементи, и запълващи състава на повдигнатото обвинение. По пътя на изменение на обвинението може да бъде извършена промяна на тези факти, ако са налице основания за това, а „отпадането“ на части от повдигнатото със сезиращия съда акта обвинение е процесуално допустимо да бъде извършено единствено по реда на евентуално постановяване на оправдателен съдебен акт в тази част /евентуално частично прекратяване при наличие на някоя от 5 законовите хипотези за това/.

След като не са били налице посочените в чл.287, ал.1 от НПК основания, окръжният съд незаконосъобразно е приел искането на прокурора за изменение на обвинението и по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектирало и върху постановената присъда, в която липсва изрично оправдаване на подсъдимия за това да е управлявал въпросното МПС и след употреба на наркотични вещества. Това е така, тъй като извършеното изменение на обвинението е било незаконосъобразно, а следователно и въпросната част от него е продължила, продължава и в момента своето процесуално съществуване. И след като не се е произнесъл по нея, първият съд на практика е допуснал незаконосъобразна висящност на процеса по отношение на коментираната част от обвинението, която няма как законосъобразно да бъде отстранена от въззивния съд. Подобен подход би означавал да се подмени процесуално липсващото волеизявление на първия съд по част от обвинението, което на свой ред също би представлявал съществен процесуален порок, ако би бил извършен от въззивния съд.

Отделно от това и уточняването на конкретната концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия, чрез изменение на обвинението е незаконосъобразно, доколкото това обстоятелство е било известно още в хода на досъдебното производство и не е ново установено в хода на съдебното следствие.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от съдържанието на мотивите, които в единство с диспозитива формират присъдата, липсва доказателствен прочит и съпоставяне на безспорно нуждаещите се от обсъждане /липсва каквото и да е обсъждане/ в детайли гласни доказателствени средства /в мотивите дори не е посочено кой са разпитаните по делото свидетели/, съпоставени спрямо останалата кредитируема доказателствена съвкупност, респективно съотнасяне към експертните изводи.