Решение № 642 от 17.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Благоевград, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200500772 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. К. М., адрес: с.**, лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Т.Т. М., ЕГН **********, против решение №158/02.05.2025г на РС-Петрич по гр.д.

№1541/24г по описа на с.с., подадена чрез проц.представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е прекратен с развод сключения между страните граждански брак по вина и на двамата съпрузи, възстановено е предбрачното име на жалбоподателката, на която са предоставени родителските права относно детето Т.М., а на бащата е определен подробно посочения режим на лични отношения, като същият е осъден да му заплаща месечна издръжка от 450лв, считано от датата на влизане в сила на първоинстанционното решение в частта му, касаеща упражняването на родителските права до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законните лихви върху всяка просроченавноска, както ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, разпредени са и разноските по делото.

Недоволна от атакувания акт в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, определения режим на лични отношения 1 между бащата и детето и началния момент на издръжката, е останала жалбоподателката, която го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна в посочените части и уважаване изцяло на исковете, така както са предявени, ведно с разноските пред двете инстанции. Правят се доказателствени искания.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, за което също подробно се аргументира. Иска потвърждаване на решението, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Също заявява доказателствени искания.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата. След подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че страните са сключили в гр.Благоевград граждански брак на 19.08.23г, от който на 27.11.23г е родено детето Т.Т. М. (вж.удостоверение за съпруг и родствени връзки изх.

№129/09.08.24г на Община Петрич). По тези въпроси не се спори, както и че младото семейство заживяло на адреса на ответника в гр.Благоевград.

Налице са данни, че с невлязло в сила решение по гр.д.№1257/24г по описа на РС-Петрич е уважена молбата на С.М. за защита от домашно насилие, като по отношение на Т.М. са наложени следните мерки по ЗЗДН, а именно: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.М.; забрана да приближава молителката, както и местата за социални контакти и отдих в с.**, на по-малко от 30 метра за срок от 18 месеца, считано от 12.08.2024г; забрана да осъществява контакт с молителката, под каквато и да е форма, за срок от 18 месеца, считано от 12.08.2024г.

Свидетелските показания, очертаващи отношенията между самите страни, както и по повод грижите и издръжката на детето, очертават отношенията между страните, преди и по време на брака и раждането на 2 детето, а така също и след фактическата раздява.Следва да се отбележи, че всички свидетели са единодушни относно факта, че след раждането на детето отношенията между страните се отличават с напрегнатост и конфликтност, породени както от спорове между самите тях, така и от такива, касаещи детето, което е довело и до фактическата раздяла на 03.08.2024 г на съпрузите, след която детето останало при майката.

Представеният по делото социални доклади детайлно изследват не само родителският капацитет, но също здравословното състояние на детето, трудовата заетост на родителите, възпитанието и социалната интеграция на детето и пр., като охарактеризират и родителското поведение (вж. и социалните доклади пред РС). Заключението е, че съществува силна емоционална връзка между детето и майката, а така също с близки и роднини от разширения семеен кръг по майчина линия. Препоръките на социалните работници са съдът да постанови решение, с което максимално да защити правата и интересите на детето.

Представените пред настоящия състав социални доклади не сочат промяна на условията, като единствено допълват, че детето има контакт и със своя баща в определените от съда дни, като контактите се провеждат на територията на гр.Петрич в почивните дни. Отразена е също готовността на всеки от двамата родители да поеме грижите за детето.

Според съдебно-психологическа експертиза при дете на възраст 1г и 10м не може да се говори за родителско отчуждение в строгия смисъл на думата, предвид необходимостта от по-голяма когнитивна зрялост и по-добре развити езикови умения. Независимо от това, вещото лице счита, че в момента липсват данни за родителско отчуждение, като отношението на детето към бащата е нормално и положително, тъй като при контактите им то е спокойно, търси игра и близост, демонстрира доверие и позитивни емоции, без страх, отбягване и враждебност, които биха свидетелствали за негативно отношение или за затруднения във връзката.Към момента детето не показва симптоми на тревожност, безпокойство или дискомфорт в контактите с бащата. Доколко са налице данни за подобни прояви,вещото лице ги обяснява със стресовата семейна среда и напрежението между родителите, а не с фигурата или поведението на бащата. Експерта е категоричен, както относно наличието на здрава връзка между детето и бащата, така и досежно съществуването на 3 повишен риск от отчуждение в бъдеще, ако не се преодолее липсата на кооперация между родителите.

Експертизата установява, че и двамата родители възприемат раждането на детето като дълбоко значимо и положително събитие.Раздялата им обаче,е оформила различни нагласи у тях: майката – силно защитна, с тенденция да обезцени ролята на бащата, докато бащата остава ориентиран към споделена отговорност и сътрудничество. Именно тази едностранна гледна точка на майката крие риск от ограничаване връзката баща - дете и възпрепятстване пълноценното развитие на детето с участието на двамата родители. В този смисъл, вещото лице поддържа, че при майката тревожността и свръхзащитата могат да ограничат връзката с бащата, за разлика от неговото отношение – стабилно, подкрепящо и създаващо условия за пълноценна връзка на детето с двамата родители.

Експерта е констатирал, че при двамата родители се наблюдават особености, които в определени ситуации могат да надхвърлят обичайното родителско поведение, като при майката те са по-силно изразени. При нея намират израз в прекомерна свръхзащитност и склонност да вижда заплаха за детето дори в нормални за възрастта прояви, като плач или неспокоен сън.

Тревожността й я води до тенденция да представя бащата като основен източник на проблеми, каквито се явяват обвиненията й срещу него в блудство, при липсата на обективни данни за признаци на насилие или травматично преживяване у детето.

Що се касае до бащата, то при него отклоненията от обичайното родителско поведение се проявяват в изразена предпазливост в представянето и желание да бъде възприеман в положителна светлина.

Вещото лице изрично подчертава липсата на данни за устойчиво негативно отношение на бащата към майката, породено от причини, които не са свързани с раждането на детето. Посочва, че ответника възприема отделянето на съпругата и детето от себе си като болезнена и трудна ситуация, като в изказванията му се долавят елементи на критичност и склонност да обвинява майката за раздялата, но същевременно е налице желанието да запази връзката си с детето и да се възприема като отговорен и присъстващ родител. В поведението му преобладава стремежът да защитава и доказва своята роля на родител, а не тенденция към доминиране или нанасяне на 4 вреда. Не се откриват данни за изразена склонност към контрол, системно обвиняване или отмъстителност.

В о.с.з. вещото лице потвърждава, че връзката между бащата и детето e абсолютно налична, емоционално наситена и детето е спокойно. Пояснява, че майката е тази, която налага контрол над взаимодействието и комуникациите с бащата, за да докаже, че бащата е заплаха за детето. Относно режима на контакти, вещото лице сочи, че е добре за детето да пребивава при майката, като постепенно контактите с бащата се увеличат и изнесат в естествена среда.

Препоръчва в началото контактите да протичат без преспиване при бащата, докато порасне.

В рамките на въззивното производство е приет като доказателство и обвинителен акт от 03.09.2025г по пр.пр.№6677/24г на РП-Благоевград, с който Т.М. е обвинен за нанасаяне на лика телесна повреда на майката по см. на чл.131, ал.1, т.5а, вр. с чл.130, ал.1 НК.

При така установеното брака се явява дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи.Брачната връзка, в резултат на поведението на двамата съпрузи, очевидно е лишена от съдържание, семейната общност е разкъсана, липсва взаимност, уважение и доверие в отношенията между тях.Непреодолимостта на разстройството и невъзможността да се възстановят нормалните съпружески отношения обосновават извода за развод именно по взаимна вина, независимо от степента у всеки от тях.

Тези изводи се обосновават от поведението на съпрузите в семейството и извън него, отношението един към друг и отношението на всеки от тях с родителите на брачния си партньор, с произтичащото от това отчуждение, постоянни противоречия и пр.

Напускането на семейното жилище от въззивницата с детето на 03.08.24г е в резултат на поредния скандал между съпрузите.Фактът на осъществено насилие от страна на ответника (по отношение на който липсват преки доказателства), дори и да се приеме за доказан, не подкрепя въззивната теза за изключителната вина на въззиваемия.Това е така, понеже преди въпросния случай между страните е имало множество конфликти (вж. показанията на св.Мицев, св.Чамишка) и очевидно брачната връзка е била изпразнена от съдържание много преди това. Анализа на доказателствения материал разкрива изключително конфликтни и влошени отношения между страните, 5 явно датиращи отпреди раздялата и ескалирали по време на нея. Това неминуемо ги поставя в условията на перманентна тревожност, нестабилност и напрежение, рефлектиращо негативно върху тях, околните и най-вече върху детето, което състояние очевидно продължава и понастоящем. В тази насока са показанията на двете групи свидетели, всяка от които макар да фаворизират ангажиралия си съпруг, безспорно сочат на напрежения, възникнали по различни поводи между съпрузите, прерастващи в чести пререкания и скандали. Обстоятелството, че изисквали намесата на родителите в разрешаването им, индицира в нужната степен тяхната дълбочина и непреодолимост.За конфликта на 03.08.24г неминуемо са допринесли и двете страни, след като ангажирали родителите на бившите съпрузи, на други техни близки и на полицията.

Очевидно е, че съпрузите не са взели мерки за изясняване на отношенията им и преодоляване на възникналата криза, поради което дълбокото и непоправимо разстройство на бракът им е по вина и на двамата (вж. така Р№160/14.05.2014г на ВКС по гр.д.№5764/13г, IV г.о.).

Установените по делото факти сочат, че и двамата съпрузи са нарушили свои основополагащи за благосъстоянието на брачната връзка задължения, установени от СК, изискващи от съпрузите да изграждат отношенията си на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство (арг. от чл.14 СК). Поради това изложените в тази връзка доводи и оплаквания се явяват неоснователни, и бракът правилно е прекратен от РС по вина и на жалбоподателката, независимо от степента й.