Определение № 715 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. Варна, 25.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000523 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5304/18.07.2024 г. по описа на Апелативен съд Варна, подадена от Р. К. М., лично и в качеството си на родител и законен представител на К. Б. Х., чрез адв. Г. Х. срещу решение № 144/17.05.2024 г. постановено по търг. дело № 523/2023 г., по описа на Апелативен съд - Варна, в частта му за разноските, имаща характера на определение.

С молбата се иска изменение на определените и разпределени разноски в производството пред въззивната инстанция. Молителят смята, че неправилно съдът е уважил възражението отправено от насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК и е занижил размера на дължимите на страната разноски. Смята, че въззивният съд следва да присъди допълнително в полза на Р. К. Мустафова и К. Б. Х. сумата от 10674 лв. с ДДС или общо на страна да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 22100 лв. с ДДС. По изложените съображения счита, че молбата му следва да бъде уважена.

В предоставения едноседмичен срок насрещната страна не се е възползвала от правото си да подаде писмен отговор.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, която има правен интерес от изложеното в молбата искане. Производството е допустимо (имайки предвид и разясненията дадени в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, на ВКС).

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни жалби от всяка от страните, съответно Р. К. М. – лично, и в качеството й на родител и законен представител на К. Б. Х., чрез адв. Г. Х., и въззивна жалба на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез ю.к. С., срещу решение № 52/15.06.2023г., постановено по т.д. № 92/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с което съдът 1 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД е осъдил застрахователното дружество да заплати на Р. К. М. от гр. Разград и на К. Б. Х., чрез неговата майка и законен представител Р. К. М., сумите от по 150 000 лв. на всеки един, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени им от смъртта на Боян Росенов Х. – съжител на първия ищец и баща на втория, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил исковете до пълния им предявен размер от по 200 000 лв., като неоснователни и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищците приетата за дължима лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди за периода от 23.03.2021г. до 17.11.2021г. в размер на по 10 000 лв., като е отхвърлил акцесорната претенция и на двамата ищци за присъждане на мораторна лихва за периода от 23.03.2021г. до 17.11.2021г. до пълния предявен от тях размер от по 13 278,84 лв., като неоснователна.

Въззивният съд се е произнесъл с решение № 144/17.05.2024 г., с което е потвърдил обжалваното решение на първата инстанция и е присъдил съдебни разноски по компенсация.

Прави впечатление, че в настоящата молба с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, молителят е счел, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неправилно занижено, като се е позовал на размерите посочени в чл.

7, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 г., за определяне на минимално дължимото възнаграждение на адвокат.

Настоящият състав съобразява, че с решение на СЕС по дело C – 432/2022 г. е дадено задължително тълкуване, което обвързва националните съдилища (чл. 633 ГПК), според което определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатско възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Следва да се отчете и обстоятелството, че приетата от ВАС като съсловна организация наредба, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101 § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Именно подобни действия (както е посочено и в решението на СЕС) водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо то размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ (така определение № 2974/15.11.2024 г. по к.т.д. № 1054/2024 г., на 2ро т.о., на ВКС).

С оглед изложеното се възприема тезата, че посочените в подзаконовия нормативен акт размери могат да служат само като ориентир при определяне размера на следващо се възнаграждение. За да определи съответния размер на адвокатско възнаграждение съда следва да извърши преценка свързана с вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа, и преди всичко да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото.

2

Молителят в настоящото производство е представил списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие. Така договореният хонорар е прекомерен с оглед обстоятелството, че въззивният спор не е с фактическа и правна сложност, протекъл е в едно съдебно заседание и без събиране на доказателства. Предмет на установяване са факти, които са общи за двамата ищци. За проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание процесуалния представител на ищците е преупълномощил друго лице – адвокат, който да се яви в зала.

Съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството (такова по предявена пряка претенция срещу застраховател), материалния интерес въведен с иска, вида на осъществените от пълномощника процесуални действия, извършени предимно с писмени молби, разглеждането на делото в едно открито съдебно заседание, съставът на въззивния съд намира присъдения размер на адвокатско възнаграждение за справедлив и законосъобразен.

Спорът не се характеризира с особености, които да го отличават спрямо типичните случаи на искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.

За това молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение постановеното по делото решение в частта му относно разноските следва да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5304/18.07.2024 г., по описа на Апелативен съд - Варна, подадена от Р. К. М., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на К. Б. Х. ЕГН **********, чрез адв. Г. Х., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 144/17.05.2024 г., в частта му имаща характер на определение, с което въззивният съд се е произнесъл по разноските в процеса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна касационна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3