Решение № 824 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330203726 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 25-0441-000228 от 23.05.2025 г., издадено от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР - Пловдив, с което на Т. И. К. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП от материална страна с твърдение за липса на субективния елемент на вмененото деяние и се моли за отмяна на обжалваният акт. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

С молба-становище до съда въззиваемата страна, взема становище по жалбата и обжалвания акт, който смята за законосъобразен. Моли НП да бъде потвърдено, прави бланкетно становище за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар. Не прави искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, 1 поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.01.2025 г. въз основа на сключен между ОТП Лизинг ЕООД – клон Пловдив (прехвърлител) и „Перфект – 2000“ ЕООД, представлявано лично от жалбоподателя Т. К. (приобретател), договор за прехвърляне на собственост към договор за финансов лизинг № 194122837684/25.03.2019 г, „Перфект – 2000“ ЕООД придобило собствеността върху лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ****. В § 5 от договора било уговорено задължението на приобретателя да пререгистрира вещта на свое име в съответния регистър в законоустановения срок.

На 21.04.2025 г. около 12:34 часа в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ до № 89 жалбоподателят Т. К. управлявал новопридобития лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ****, когато бил спрян за проверка от служители на Четвърто РУ към ОД на МВР Пловдив, сред които и С. И. Б., старши полицай в районното управление. Последният установил след справка в системата на МВР, че автомобилът бил със служебно прекратена на 01.04.2025 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като МПС не било пререгистрирано в двумесечен срок от сключване на договора за прехвърляне на собствеността от 28.01.2025 г.

По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл. № 818139 от 21.04.2025 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е бил връчен на жалбоподателя, който отразил в него, че има възражения, без да посочи конкретни такива.

С мотивирана резолюция № 25-0441-М000131 от 22.04.2025 г. административнонаказателното производство е било прекратено и изпратено по компетентност на Районна прокуратура - Пловдив, доколкото са констатирани признаците на престъпление.

Случаят бил докладван на прокурор към Районна прокуратура – Пловдив, който с постановление от 19.05.2025 г. преценил, че деянието на нарушителя е с незначителна обществена опасност и на основание чл. 24, ал.

1, т. 1 от НК е отказал да образува наказателно производство. Материалите по преписката били изпратени на административнонаказващия орган за продължаване на административнонаказателното производство и издаване на НП.

Въз основа на писмените данни и постановлението на прокурора било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в 2 хода на съдебното следствие свидетел С. И. Б. – актосъставител, както и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно – АУАН, докладна записка рег. № 441р-5334/22.04.2025 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.05.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, писмено обяснение от жалбоподателя, справка регистрация на МПС, мотивирана резолюция № 25-0441-М000131 от 22.04.2025 г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., трите на Министъра на МВР, заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, заповед № 8121к-6989/04.06.2021 г. на Министъра на МВР, договор от 28.01.2025 г. за прехвърляне на собственост към Договор за финансов лизинг № 194122837684/25.03.2019 г., глоба с фиш серия GT, бланков № 15276006 от 30.03.2025 г., копия на талон за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ****, свидетелство за регистрация Част І на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ****, глоба с фиш серия Т, бланков № 307326 от 23.05.2025 г., писмо от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив с рег. № 103000-26132 от 11.12.2025 г.

Съдът се довери на показанията на актосъставителя, доколкото макар и да не си спомня за конкретния случай, потвърждава авторството на съставения от него акт, като изрично посочва, че при такъв тип нарушения правят справка в таблета, която справка явно е отразила МПС с прекратена регистрация.

Свидетелят уточнява, че при извършване на справката, няма достъп до информация за това дали водачът е уведомен за прекратяването. Не се откриха основания да не се оценят с доверие показанията на актосъставителя и констатираното от него от фактическа страна.

В горния смисъл констатациите му от акта се потвърждават от докладната записка, която изготвил, в която е посочено, че по време на обход с колегата му са спрели МПС за проверка, за което установили, че е с прекратена регистрация към датата на проверката. Същата информация се съдържа в собственоръчно изписаното обяснение на жалбоподателя, а именно, че на процесната дата е управлявал МПС с прекратена регистрация, което не е прехвърлил в двумесечен срок, за което не бил предупреден. Затова показанията на свидетеля се оцениха като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите посочени по-горе доказателства по делото и като такива се оцениха като достоверен източник на информация.

Същевременно показанията на актосъставителя се подкрепят и от постановлението на прокурора, което е официален документ и се ползва с доказателствена сила за посочените в него като установени обстоятелства, както и от справката за промяна на регистрацията, в която са отбелязани служебно постъпилите данни за изповядания от нотариус договор от 28.01.2025 г. и служебното прекратяване на регистрацията на 01.04.2025 г., както и от завереното копие на самия договор за прехвърляне на собственост към договор за финансов лизинг, който жалбоподателят е подписал лично, макар и като представител на дружеството приобретател, и който договор съдържа клауза за поемане на задължение от приобретателя по него за пререгистрацията на вещта, предмет на договора – настоящото МПС, в 3 съответния регистър в законоустановения срок.

Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението.

Съдът оцени изцяло с доверие събраните по делото писмени доказателства, с изключение на частта от писмо от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив с рег.№ 103000-26132 от 11.12.2025 г., в която е отразено, че служебното прекратяване на процесното МПС е било извършено по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (поради липса на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите), което не съответства на установената по делото фактическа обстановка и с останалите доказателства, видно от които основанието за прекратяването на регистрацията е по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложеното по дело НП намира, че то отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за минимално необходимото съдържание и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) следва от така представените заповеди.

Макар постановлението да е изготвено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно когато производството е прекратено и прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, както и че евентуално допуснати пропуски при съставяне на АУАН да не оказва влияние върху законосъобразността на производството при тази хипотеза, все пак следва да се посочи, че при съставянето на акта не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя и да е ограничило правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания чл. 43 от ЗАНН и не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения, каквито същият е посочил, че има, без да отрази конкретни такива. Актът е съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е 4 описано надлежно в

НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за управление на МПС само след надлежното му регистриране, като е посочена датата на служебното прекратяване на регистрацията. Посочени са нарушената и санкционната норми.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение. Установяват се всички му признаци от обективна и субективна страна.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно задължението на водачите е да управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели.