Решение № 14820 от 23.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2732/2025
- Вид
- Решение № 14820
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14820 гр. София, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110102732 по описа за 2025 година Предявен е иск по чл. 79 и 86 от ЗЗД.
Ищеца****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, твърди в исковата си молба, че ответниците, в качеството си на законни наследници на починалия ответник А. Д. А. с ЕГН ********** дължат посочените суми. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответниците Р. С. А. с ЕГН **********, В. А. А. с ЕГН **********, от гр. ***, А. А. А. с ЕГН **********, всички от гр. *** и К. А. А. с ЕГН **********, от ***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са подали писмен отговор, в който признават изцяло предявените искове, молят същите да бъдат уважени и да бъде допуснато разрочено плащане по реда на чл. 241 от ГПК.
Ответниците А. А. А. с ЕГН **********, и Ф. А. А. с ЕГН **********, двамата от ***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са подали писмен отговор, в който признават изцяло
1 предявените искове, молят същите да бъдат уважени.
Третото лице-помагач ***, със седалище и адрес на управление ***, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпреки, че съдът не е постановил протоколно определение за прекратяване на съдебното дирене, с оглед факта, че са налице основанията за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, това следва да стане с настоящото решение. Съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, като съгласно ал. 4 от същия член признанието на иска не може да бъде оттеглено.
С оглед горното предяавените по делото искове следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на искането по чл. 241 от ГПК:
Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
От представените декларации за материално и гражданско състояние от страна на ответниците се установява, че: ответницата К. А. А. /пълнолетна/ не е омъжена, работи и получава месечен доход в размер на 1 175 лева от трудово възнаграждение, живее в наследствения процесен топлоснабден имот. ответницата Р. С. А. /пълнолетна/ е вдовица, работи и получава месечен доход в размер на 2 250 лева от трудово възнаграждение, осигурява издръжката на двете си непълнолетни деца – ответниците В. А. А. и А. А.
А., а също така има и дялове в търговски дружества на стойност около 200 835, 45 евро и живее в наследствения процесен топлоснабден имот. ответниците В. А. А. и А. А. А. /непълнолетна/ нямат доходи и се издържат изцяло от своята майка и законен представител Р. С. А., като живее с нея в наследствения процесен топлоснабден имот.
След като извърши анализ на събраните данни в цитираните декларации, съдът счита следното:
Ответницата К. А. А.а има доход, по – нисък от минималната работна 2 заплата за 2026 г., живее в наследствен имот, като освен нея права върху имота имат и останалите ответници по делото, и няма допълнителни доходи, поради което по отношение на същата са налице основанията за допускане на разсрочено плащане по реда на чл. 241 от ГПК. Ответницата Р. С. А. има доход в размер на 2 250 лева, който е два пъти по-висок от минималната работна заплата, но с този доход същата следва да посреща както своите нужди, така и тези на своите две деца, които са непълнолетни, на 17 години, в ученическа възраст. Ответницата Р. С. А., съща както и ответницата К. А. А.а живее в наследствен имот, като освен нея права върху имота имат и останалите ответници по делото, и няма допълнителни доходи. Налице са дялове в търговски дружества на стойност около 200 835, 45 евро, но това от една страна не означава автоматически, че същите носят някакъв дивидент, а от друга – противоречи на морала лицата да бъдат задължавани да ги продадат, за да заплатят свои задължения. С оглед горното съдът счита, че по отношение на тази ответница също са налице основанията за допускане на разсрочено плащане по реда на чл. 241 от ГПК. Ответниците В. А. А. и А. А.
А. са непълнолетни, в ученическа възраст и нямат собствени доходи, като са изцяло на издръжката на своята майка и законен представител Р. С. А., поради което по отношение на същите са налице основанията за допускане на разсрочено плащане по реда на чл. 241 от ГПК. Отделно от това следва да се има предвид и практиката на ищцовото дружество да сключва гъвкави споразумения с длъжниците и ответниците по заведени дела, като в последно време съдът има наблюденията, че месечната вноска се движи в размер около 100 евро месечно. В отговора на исковата молба ответниците Р. С. А., В. А. А., А. А. А. и К. А. А. молят да им бъде определена обща месечна вноска в размер на 250 лева /127, 82 евро/. Съдът счита, че доколкото ответницата К. А. А. е пълнолетно лице, следва за нея да бъде определена отделна месечна вноска в размер на 50 евро, а за другите трима ответници, предвид възрастта на двама от тях, следва вноската да бъде обща и в размер на 100 евро.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За разглеждане на исковете против ответницата Р. С. А. е събрана държавна такса в размер на 354, 46 лева /181, 23 евро/, а за разглеждане на исковете против всеки от ответниците В. А. А., А. А. А., К. А. А., А. А. А. и Ф.
А. А. е събрана държавна такса в размер на 200 /102, 26 евро/.
3
Юрисконсултско възнаграждание по делото следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП в минимален размер от 200 лева /102, 26 евро/., като съгласно размера на исковете и квотите на всеки от ответниците следва да бъде разпределено, както следва – ответницата Р. С. А. следва да заплати 59, 66 евро, а всеки от ответниците В. А. А., А. А. А., К. А.
А., А. А. А. и Ф. А. А. следва да заплатят по 8, 52 евро. От това следва, че всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати разноски, както следва: ответницата Р. С. А. сумата в размер на 240, 89 евро, а всеки от ответниците В. А. А., А. А. А., К. А. А., А. А. А. и Ф. А. А. сумата в размер на 110, 78 евро.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене по настоящото дело на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК поради направено признание на исковете от страна на всички ответници, като ще се произнесе с решение при признание на иска.
ОСЪЖДА Р. С. А. с ЕГН **********, от гр. ***, да заплати на ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, сумата в размер на 2 613, 47 евро /две хиляди шестстотин и тринадесет евро и четиридесет и седем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 5 111, 51 лева, представляваща главница – стойността на топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 298, 92 евро /двеста деветдесет и осем евро и деветдесет и два евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 584, 63 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 10.01.2025 г., сумата в размер на 26, 47 евро /двадесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 51, 77 лева, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за 4 периода м.010.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 5, 26 евро /пет евро и двадесет и шест евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 10, 29 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. – 10.01.2025 г., както и сумата в размер на 240, 89 евро /двеста и четиридесет евро и осемдесет и девет евроцента/, представляваща 7/12 части от направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението в тази част.
ОСЪЖДА В. А. А. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. С. А. с ЕГН **********, да заплати на ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, сумата в размер на 373, 35 евро /триста седемдесет и три евро и тридесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 730, 21 лева, представляваща главница – стойността на топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 42, 70 евро /четиридесет и две евро и седемдесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 83, 52 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 10.01.2025 г., сумата в размер на 3, 78 евро /три евро и седемдесет и осем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 7, 39 лева, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода м.010.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 0, 75 евро /седемдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1, 47 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. – 10.01.2025 г., както и сумата в размер на 110, 78 евро /сто и десет евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща 1/12 части от направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението в тази част.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН **********, непълнолетен, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. С. А. с ЕГН 5
**********, от гр. ***, да заплати на „***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, сумата в размер на 373, 35 евро /триста седемдесет и три евро и тридесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 730, 21 лева, представляваща главница – стойността на топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 42, 70 евро /четиридесет и две евро и седемдесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 83, 52 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 10.01.2025 г., сумата в размер на 3, 78 евро /три евро и седемдесет и осем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 7, 39 лева, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода м.010.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 0, 75 евро /седемдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1, 47 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. – 10.01.2025 г., както и сумата в размер на 110, 78 евро /сто и десет евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща 1/12 части от направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението в тази част.
ОСЪЖДА К. А. А. с ЕГН **********, от ***, да заплати на ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, сумата в размер н а 373, 36 евро /триста седемдесет и три евро и тридесет и шест евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 730, 22 лева, представляваща главница – стойността на топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 42, 70 евро /четиридесет и две евро и седемдесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 83, 52 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 10.01.2025 г., сумата в размер на 3, 78 евро /три евро и седемдесет и осем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата 6 в размер на 7, 39 лева, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода м.010.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 0, 75 евро /седемдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1, 47 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. – 10.01.2025 г., както и сумата в размер на 110, 78 евро /сто и десет евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща 1/12 части от направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението в тази част.