Решение № 14 от 29.01.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 118/2024
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 07.03.2026
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Сандански, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200118 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. С., ЕГН - **********, с адрес- гр. С., ж.к. „ Л.“ № *****, ет. ** , ап. ** , против Наказателно постановление № 23-0339-001067/ 22.12.2023г. на Началник Група в ОДМВР – Благоевград , РУ – Сандански, с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, – като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 точки.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и че не е извършил описаното нарушение, както и, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява и с надлежно упълномощен защитник се представлява, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, постанови следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.
Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 14.11.2023г. длъжностно лице при РУ – Сандански – актосъставителят Е. К. К., в присъствието на свидетелите М. Г. К. и В. В. Т., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № АД 300880/14.11.2023г., затова, че на 24.09.2023г., около 18.30 часа, в община Струмяни на АМ Струма, в района на км 136, движейки се със собствения си лек автомобил „Х. Дж.“ с рег. № *****, в посока отбивката за с.
Струмяни към пътен възел гр. Кресна, км128+200, управлява автомобила си, като се движи в лентата за принудително спиране, с което е осъществил състава на адм.нарушение по чл.58, т.3 ЗДвП. АУАН е съставен във връзка с докладна записка № 1116р-8085/26.09.2023г. по описа на ОДМВР-Благоевград и попълнена декларация от собственика на основание чл.188 ЗДвП. Актът е връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис на 29.11.2023г.
Въз основа на този акт Началник Група в ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански издал атакуваното НП № 23-0339-001067/ 22.12.2023 г., с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание 2
“Глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 точки.
НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя - адв. Д. К. на 23.01.2024г., видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото/л.95 от делото/.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№АД
300880/
14.11.2023г., административнонаказващият орган приел от фактическа страна, че жалбоподателят И. С., на 24.09.2023г. около 18.30 часа на АМ Струма в района на км.136, движейки се със собствения си лек автомобил „Х. Дж.“ с рег. № *****, в посока пътен възел гр. Кресна, , км128+200, управлява автомобила си като се движи в лентата за принудително спиране.
От правна страна АНО приел, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което и на осн. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП го санкционирал с глоба в размер на 1000 лева и с лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Настоящият съдебен състав счита, че при провеждането на административно-наказателната процедура е било допуснато съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и водещо до отмяна на НП на процесуално основание. Изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по характера си и са въведени от нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
На първо място, актосъставителят Е. К. и свидетелите по акта М. К. и В.
Т. дори не са свидетели на деянието, вкл. и на „установяването“ на дееца, и 3 техните показания не допринасят за установяване на този релевантен факт, кой е извършителят на нарушението. В случая липсват преки свидетели на въпросното нарушение, а както стана ясно от показанията на посочените свидетели, както и от писмените доказателства, приложени по делото, актът за нарушение е съставен от свидетеля Е. К. въз основа на докладна записка, изпратена от ОДМВР Благоевград Сектор „Пътна полиция“ във връзка с видеоматериал, заснет с техническо средство /мобилен телефон/ и качен в социалните мрежи. Поради това, съдът намира, че показанията на тези свидетели не се допълват, нито са в синхрон с данните от докладната записка от 26.09.2023г., а напротив са в протИ.речие с тях. Още повече, че тези трима полицейски служители - свидетели при съставяне на акта за нарушение, които са и единствени такива, и както съдът посочи по-горе не са присъствали при извършването и установяване на нарушението, а единствено са съставили процесния АУАН въз основа на документи, при това в отсъствие на нарушителя. Единствено в докладната записка от свидетеля Н. К. се сочи, че „установяването“ на дееца и конкретно, че това е жалбоподателя И. С., е следствие на видеоматериал, заснет с техническо средство /мобилен телефон/ и качен в социалните мрежи.
В преписката на органа, нито пред съда, има безспорни и непротИ.речиви доказателства в насока, че по време на извършване на нарушението именно лицето С., управлява посочения автомобил. Както се посочва по-горе, нито свидетелските показания са еднопосочни, нито се подкрепят от други доказателства по преписката.
На следващо място, съдът намира и за основателни наведените доводи за допуснато съществено нарушение на особената административно наказателна процедура в насока нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.
Принципът е даден в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие /чл.40, ал.2 от ЗАНН/. Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на установяване на нарушението, която се 4 визира в него, а едва на 14.11.2023г., което изключва приложение на хипотезата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – наказателното постановление.
Показанията на свидетелите пред съда еднопосочно се излагат в насока, че нарушителят е известен на контролните органи, не е присъствал при съставянето на акта, като сочат, че АУАН е съставен въз основа на докладна записка, изпратена от ОДМВР Благоевград Сектор „Пътна полиция“ във връзка с видеоматериал, заснет с техническо средство /мобилен телефон/ и качен в социалните мрежи. Въпреки това АУАН не е съставен в хипотезата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. По делото обаче липсват данни, И. С. да е търсен за съставяне на акта, нито че не е намерен на адреса си /въпреки че е „известен“ на органа/, или че не се явява след покана за съставяне на акта. Прилагайки правилото на чл.40, ал.2 от ЗАНН, актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 14.11.2023г., но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, място и час, което не е сторено - по данни на разпитаните свидетели и писмените документи в кориците на делото.
Получаването от санкционираното лице само на препис от акта на 29.11.2023г./л.72 от делото/, без реално същото да присъства или поне да е надлежно поканен да присъства на неговото съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл.40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки затова, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателна процедура и прави крайният акт незаконосъобразен.
Така твърдяното в жалбата нарушение на процедурата на чл.40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай, до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае с обективните и субективни предели на административно-наказателното обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, извън горепосоченото за липса на 5 безспорни доказателства, относно авторството на протИ.правното деяние.
Ако нарушителят, както твърдят пред съда свидетелите на АНО е известен на същите, още към момента на извършване на нарушението, то не се доказват пречки, АУАН да се състави на този момент и в присъствието на дееца, а не в негово отсъствие, без да се извършат каквито и да е действия от страна на органите за неговото поканване да се яви за съставяне на акта.
Приложението на изключението на чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН от правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство, което се потвърждава и от аднинистративнонаказващия орган с писмо изх.№ УРИ 3390005861/14.06.2024г. /по делото л.72/. Без да има изпълнение на визираната погоре законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санира пропуска с предявяването на акта, защото това са различни процесуални действия в административно-наказателното производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, респ. чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности.
На следващо място, извършеното от санкционираното лице нарушение не е доказано от административно-наказващият орган (АНО) по безспорен и несъмнен начин.
В процесните АУАН и НП, обективираното изпълнително деяние на нарушението се състои в „управлява автомобила си, като се движи в лентата за принудително спиране“, съответно „на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство“
Разпечатката съдържа 41 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c82de93-d2e3-4481-b57e-0109f43d1691