Решение № 13826 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13826 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110170327 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т.С.“ ЕАД съществуват следните вземания от А. Е.

Я.: за сумата от 1467.86 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2870.88 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 126, находящ се в гр. София, ...., за сумата от 216.20 евро (равностойност в евро на исковата сума от 422.85 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 01.02.2024г., за сумата от 28.31 евро (равностойност в евро на исковата сума от 55.36 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 07.12.2023г. върху заплатената цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2020г. до м. 04.2021г. в размер на 1476.73 лева, за сумата от 17.58 евро (равностойност в евро на исковата сума от 34.38 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 08.2022 г. до м. 04.2023 г. услуга дялово разпределение, сумата от 2.12 евро (равностойност в евро на исковата сума от 4.14 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за времето от 16.10.2022 г. до 01.02.2024 г., сумата от 3.23 евро (равностойност в евро на исковата сума от 6.32 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2021г. до 07.12.2023г. върху заплатената цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2021г. до м. 07.2022г. в размер на 38.74 лева, ведно със законната лихва върху цените на топлинната енергия и услугата дялово разпределение, считано от 08.02.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 7495/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на 1 дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове с довод за недоказаност на изправността на общия топломер в абонатната станция през исковия период, а с това и на количеството и качеството на доставяната до имота топлинна енергия.

Счита, че изчисленията на дружеството за дялово разпределение за исковия период са незаконосъобразни, тъй като били извършени, без да е налице действащ през този период договор за извършване на услугата дялово разпределение между дружеството, предоставяло същата, и етажните собственици в процесната сграда. Като самостоятелно основание за недължимост на суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, сочи обстоятелството, че с решение на ВАС от м. април 2018г. била отменена методиката за изчисляването й. В условията на евентуалност спрямо всички тези доводи релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

2

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 89, том I, рег. № 1784, дело № 81 от 2009г., че на 15.05.2009г. ответникът А. Е. Я. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 126, находящ се в гр. София, ...., с оглед на което и при липсата на данни, а и на твърдения за отчуждаване на това право от правната му сфера преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че през същия именно ответникът е бил единствен собственик на жилището и като такъвпотребител на доставяната до него топлинна енергия съобразно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Между страните не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства- договор от 05.10.2001г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите за извършвано по отношение на имота дялово разпределение, представени по делото от името на третото лице- помагач на ищца, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано съгласно представените по делото изравнителни сметки и документи за главен отчет от третото лице- помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлинна енергия, както и стойността на същата се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от името на ответника документи, касаещи извършеното за имота дялово разпределение.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало пет радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) с дистанционно отчитане, въз основа на което отчитане са извършвани начисляванията за релевантния за спора интервал от време, като наред с това на абоната е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въз основа на показанията на два водомера за топла вода, отчитани съгласно констатациите на вещото лице в края на всеки от двата включени в процесния едногодишни отчетни периода.

Последното се установява и от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за главен отчет, носещи подписи за клиент, което по своята правна същност представлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти с правно значение- че до имота е реално доставено соченото в отчета количество топлинна енергия, както и че услугата по отчитането й е действително предоставена от дружеството за дялово разпределение.

Същевременно, на потребителя е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за 3 дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 3793.67 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответника, а и, както бе изяснено, се установява от представените от подпомагащата ищеца страна документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 08.2022г. до м. 04.2023г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 34.38 лева.