Акт от 25.02.2022, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. Сливен, 25.02.2022 год.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при секретаря Радостина

Желева и с участието на прокурора Иван

Иванов, като разгледа докладваното от съдията Бозукова административно дело

№ 433 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) вр. чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.А., гр. на Р. Т., р. на *** год., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 343з-2813/01.12.2021 год., издадена от Началник на група „Миграция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 40, ал. 1, т.

5 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ - „Отнемане на правото на пребиваване в Р. Б.” на лицето А.А. (A. A.), г. на Р. Т., р.на *** год., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес: Р. Т..

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при неправилно прилагане на материалния закон. Оспорващата сочи, че е р.в Б., с р. си е придобила б. г., като н. р. с р. си през 1978 г. Твърди, че е б. г.по рождение и не може да бъде лишена от б. си г.. През последните 12 месеца не пребивавала на територията на Р. Б., заради епидемията от COVID - 19. През последните две години и в двете държави нееднократно били въвеждани различни мерки за ограничаване придвижването на граждани на територията на двете държави, поради това била препятствана, не по нейна вина, да се установи да живее в Б. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед и да се произнесе относно наличието на б. г. на оспорващата, като преписката бъде върната на ОД на МВР Сливен с указания за издаване на б. д. за с.. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника - адв.

Д. П.-***, поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган - Началник група „Миграция“ към

ОД МВР Сливен, лично и чрез пълномощника си главен юриск. К. Б., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. В писмени бележки изтъква, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че заповедта е законосъобразна и мотивирана, а жалбата е неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение.

Административен съд Сливен, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 604544 от 13.07.2018 год. (л.36) на оспорващата А.А. е разрешено на основание чл. 25, ал.

1, т. 9 от ЗЧРБ постоянно пребиваване в Р. Б.. Съгласно удостоверение за постоянен адрес от 13.09.2018 год. (л.31) оспорващата е с постоянен адрес ***.

Съгласно удостоверение за настоящ адрес от 13.09.2018 год. (л.33) оспорващата е с настоящ адрес в Р. Т..

На 28.09.2021 год. е извършена проверка от служители на група „Миграция“ при ОД на МВР Сливен на адрес: с. Б. п., общ. Т., ул. „Д. м.“ № …, който е посочен като адрес на пребиваване на оспорващата в страната. При проверката е снето сведение от Х. Ю. Я. – р. на А., съгласно което оспорващата е п. и живее в град Б. в Т.. Не заплащала наем за имота, както и битови сметки, тъй като били р. с наемодателя, идвала на гости и носела подаръци. Нямала вещи в жилището, нито ключ за него, но знаела къде стои ключа, а когато гостувала си носила багаж. Последно А. е посетила адреса с цел гостуване за около две седмици, през месец юни 2021 г. За извършената проверка е изготвена докладна записка рег.№ 343р-12544/30.09.2021 год., към която са приложени: сведението от Я., справка за ч. със снимков материал и р. в.; справка за пътуване по отношение на А.А. за периода от 01.01.2018 год. до 01.12.2021 год (л.24-27). Видно от приложената справка, след датата на издаване на разрешението за постоянно пребиваване - 13.07.2018 год., оспорващата е посетила Б. девет пъти, като последното влизане в страната е на 02.11.2021 год.във връзка с образуваното административно производство по отнемане на г..

За този период общо оспорващата е престояла в страната около 100 дни.

Проверяващите установили, че по отношение на оспорващата в НАП няма регистрирани т. д., както и няма данни за з. в. (л.30). По делото е представена декларация за трайно пребиваване на ч., съгласно която оспорващата е декларирала, че познава изискването на ЗЧРБ да не отсъства от територията на РБ. или друга членка на ЕС за период по-голям от 12 последователни месеца, както и че в РБ. ще пребивава постоянно на адрес с.Б. п., общ. Т. (л.35) .

Въз основа на резултатите от проверката е образувано административно производство на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ и на лицето е изпратено съобщение по чл. 26 от АПК рег.№ 343000-12766/25.10.2021 год. (л.13). Съобщението е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК - чрез залепване на входната врата на адрес с. Б. п., общ. Т., ул. „Д. м.“ № … на 28.10.2021 год., за което има съставен протокол рег.№ 343р-14373/01.11.2021 год. (л.15). Съобщението е публикувано и на интернет страницата на ОДМВР Сливен (л.16) и е връчено лично на оспорващата на 03.11.2021г. / л.13/. Със съобщението е дадена възможност на оспорващата да изрази своите възражения. На 11.11.2021 год. оспорващата е подала възражение вх. № 343000-13680/11.11.2021 год., с което заявява, че е р.в РБ. от р.б. г.; и. се е в РТ. през 1978 г., но е б. г. по р. Заявява, че през последните 12 месеца не е пребивавала на територията на РБ поради настъпилата епидемия от COVID - 19.(л.17) На 03.11.2021 г. е снето обяснение на оспорващата с per. №343000- 13326/03.11.2021 г., в което е посочила, че живее в гр. Б., д. й били п., тя самата била п. и помагала с о. на в.. Най-големият период, през който е стояла на територията на страната бил около месец, когато си издавала разрешението за пребиваване. През 2021г. е посещавала Б. два пъти, последно през месец юни 2021 г. Имала ключ за къщата в с.Б. п., имала и багаж, но не заплащала наем за жилището, защото носела подаръци. Целта й била, когато приключи с о. на в. да живее при р. си в с.Б. п..

(л.28)

На

01.12.2021 год. Началникът на група „Миграция“ към ОДМВР Сливен издал процесната Заповед № 343з-2813, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ наложил на А.А. принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Р. Б.“, тъй като е установил, че в едногодишен срок след разрешението за пребиваване жалбоподателката не се е установила и не пребивава на територията на страната. От фактическа страна органът е приел, че А. живее и упражнява дейностите си на територията на Р Т.. От инцидентните влизания и кратките престои на територията на Р Б., някои от които за довършване на процедурата по разрешеното пребиваване, отсъствието на задължителни з. о. в Р Б., отсъствието на ч. на с. й на територията на Р Б., счел, че ч. се е установил на територията на Р Т., където са д., в. й и обичайното й пребиваване. Приел, че културните, социалните и семейните връзки на ч. са c Р Т.. Наличието на тези обстоятелства сочели, че същият никога не се е установявал на територията на Р Б. след разрешеното постоянно пребиваване, нито в законоустановения едногодишен срок от разрешението, нито към момента. Административният орган е приел, че лицето не е изпълнило условието за получаване на постоянното пребиваване, а именно в едногодишен срок да се установи и да пребивава на територията на РБ., каквото е изискването на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ. Видно от доказателствата по преписката, разрешението за постоянно пребиваване на А. А. е издадено на основание чл. 25, ал. 1, т.

9 от ЗЧРБ. Съгласно този текст разрешение за постоянно пребиваване могат да получат ч., които не са лица от б. п., р. на територията на Р. Б., изгубили са б. си г. по и. спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната.

За издаването на заповедта е връчено уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК - чрез залепване на входната врата на адрес с. Б. п., общ. Т., ул. „Д. м.“ № … на 07.12.2021 год., за което има съставен протокол рег.№ 343р-16545/07.12.2021 год. (л.10). Съобщението е публикувано и на интернет страницата на ОДМВР Сливен (л.12) Заповедта е връчена и на пълномощник на оспорващата на 07.12.2021г. (л.8).

Жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Сливен, Група „Миграция“, като е заведена с вх. № 343000-15271 от 10.12.2021 год. (л.4).

По делото е приобщена заповед № 343з-320/14.02.2018г., с която на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР и чл.44 от ЗЧРБ Директорът на ОДМВР Сливен е оправомощил началник група“Миграция“ при ОДМВР Сливен да издава заповеди за налага не на ПАМ по гл. Пета, раздел Първи от ЗЧРБ (л.9).

По делото е приобщено удостоверение с изх. № 4508/ 2017 год. от 24.01.2018 год., издадено от държавен експерт в дирекция „Българско гражданство“ при Министерството на правосъдието на РБ., от което е видно, че към датата на издаване на разрешението оспорващата не е била б. г.. (л.56).

По делото е приобщено удостоверение за раждане издадено на 30.06.2017г., от което е видно, че А. А. е р.в с.Б. п., общ. Т. на ***г. (л.58).

Приобщена е и декларация от 01.06.2018г., съгласно която имената А.И.А. и А. А. са на едно и също лице (л.34).

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на подадената жалба съдът намира следното:

Жалба срещу

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 343з-2813/01.12.2021 год., издадена от Началник на група „Миграция“ при ОД на МВР - Сливен, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ - „Отнемане на правото на пребиваване в Р. Б.” на лицето А.А. (A.

A.), г. на Р. Т., р.на

*** год., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес: Р. Т. е процесуално недопустима в частта, в която оспорващата иска произнасяне относно наличието на б. г.. По делото е установено, че на А. е издадено разрешение за постоянно пребиваване в РБ като чужденец на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. От представеното по делото удостоверение с изх. № 4508/ 2017 год. от 24.01.2018 год. на експерт в дирекция „Българско гражданство“ при Министерството на правосъдието на РБ. е видно, че към датата на издаване на разрешението оспорващата не е била б. г.. Настоящият състав приема, че със заявеното в жалбата искане, оспорващата цели иницииране на производство за установяване по съдебен ред наличието на б. г.. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за българското гражданство ЗБГ), гражданство не може да се установява по съдебен ред. Тази норма е императивна и не се преодолява от субсидиарния характер на установителния иск.

Производството във връзка с б. г. е уредено в Глава пета на ЗБГ и Наредба № 1/19.02.1999 г. за прилагането й. В тази връзка, всяка промяна, свързана с вече придобито гражданство се осъществява със съответния административен акт, свързан с провеждане на административна процедура, в рамките на която заинтересованото лице разполага с възможността да обжалва неблагоприятните за него актове на компетентните административни органи, съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ..

Последното, само по себе си изключва правния интерес на ищцата от установяване по съдебен ред на б. г.. Ето защо искането в тази част следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, поради липса на правен интерес – чл.159 т.4 от АПК.

Недопустимо е и искането за връщане на преписката на административния орган с указания за издаване на б. д. за с. на оспорващата, тъй като оспорения административен акт не е издаден в производство насочено към такъв резултат. Оспорващата не е отправяла искане до административния орган за издаване на такива документи, липсва произнасяне по такова искане и в този смисъл липсва подлежащ на обжалване административен акт – чл.159 т.1 от АПК