Решение № 2922 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2922 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20261110206311 по описа за 2026 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. И. Т. срещу наказателно постановление (НП) №254332-032444/05.02.2026 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 102, 26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) € и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, като незаконосъобразно, алтернативно да бъде намалено наложеното наказание и да се отмени лишаването от право да управлява МПС. Оспорва се материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и извършването на административното нарушение, твърди се, че процесното МПС е индивидуално електрическо такова, което не отговаря на изискванията за регистрация като МПС, поради което не може да се вмени задължение за регистрация, твърди се изтекла давност, намира се, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца е прекомерно тежко, предвид липсата на реална обществена опасност и спорния характер на 1 нарушението.

Жалбоподателката редовно призована се явява и поддържа жалбата си.

По същество излага, че ситуацията е без нейно знание и синът й е бил с баща си, за което ключ има само баща му, поради което да се търси отговорност от бащата, а не от нея.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител.

Депозирани са писмени бележки от процесуален представител по същество.

Претендира се с тях юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 21.07.2025 г. около 22:38 часа непълнолетният А. Д. Д., роден на *** г., управлявал индивидуално електрическо превозно средство „****“, в гр.

София, бул. „Витоша“ от ул. „Бяла черква“ към ул. „Янко Забунов“. Той бил спрян за проверка от служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) – София. Уведомени били съответно ОДЦ-СДВР и ОДЧ-ЗЖУ-София.

На място пристигнала майката на непълнолетния, жалбоподателката И. И. Т..

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 22.07.2025 г., серия GA, с бланков номер 4257855 на жалбоподателката за нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че допуска непълнолетния й син А. Д. Д. да управлява ИЕПС без документи и управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред.

Образувана била пр. пр. №45663/2025 г. по описа на СРП с оглед преценка на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление на СРП от 10.12.2025 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство и е прекратена преписката с мотив, че не се касае за престъпление, а за малозначително такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като наказателната репресия спрямо извършителя би била неоправдана.

Постановено е препис да се изпрати на началника на 09 РУ-СДВР за преценка за налагане на административно наказание за нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били получени в О „ПП“-СДВР.

2

След получаването им е издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Установява се от писмените документи, приложени към преписката и тези, постъпили от трето, неучастващо по делото лице Д. З. Д., че с предварителен договор за покупко-продажба на електрическо моторно превозно средство „***“ от 20.06.2025 г. е закупено същото от Д. З. Д. от „**/*“ ЕООД, като в гаранционната карта е посочена като дата на закупуване 05.06.2025 г. и заплатено, видно от фактура за сумата от 7 000 лв. на 28.08.2025 г. В гаранционната карта на електрическо моторно превозно средство „***“ е посочено, че актуалните изминати километри към 21.07.2025 г. са 992. В последствие същото на 29.12.2025 г. било продадено от Д. З. Д. за сумата от 2300 лв. на жалбоподателката, а тя от своя страна го продала на Б. Ф. на 23.03.2026 г.

От приетата по делото автотехническа експертиза е видно, че максималната конструктивна скорост на индивидуално електрическо превозно средство „***“ е 75 км/ч, а мощността на електрическия му двигател е 5000W. Касае се за превозно средство, което е предназначено за експлоатация извън пътя и не е произведен за ползване по обществените улици, пътища и магистрали, доколкото конструктивното изпълнение на електрическото превозно средство „***“ не отговаря на техническите изисквания за регистрация пред Пътна полиция за движение по пътищата, то не подлежи на задължителна регистрация и не може да бъде регистрирано. Същото не може да бъде управлявано по пътища, отворени за обществено ползване, без значение от категорията на водача и неговата възраст.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.

Като обективна и компетентна, съобразена с поставените задачи и наличните писмени документи за индивидуално електрическо превозно средство „***“ съдът цени автотехническата експертиза.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок, доколкото наказателното постановление е връчено на 06.04.2026 г., а жалбата 3 е подадена на 07.04.2026 г. и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Процесното НП е издадено от компетентен орган, а именно оправомощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи – началник група при О „ПП“-СДВР, назначен със Заповед №8121К12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Липсват данни да не са спазени сроковете по ЗАНН, доколкото процесното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН при постановен отказ от страна на СРП да образува наказателно производство и получаване на преписката от О „ПП“СДВР.

От образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, а именно:

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в наказателното постановление се излага, че жалбоподателката допуска непълнолетния й син да управлява ИЕПС, което не е регистрирано по надлежен ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсват данни защо се приема, че се касае за превозно средство, което подлежи на регистрация и кой е надлежния ред, който се приема от административнонаказващия орган, че е следвало да бъде за 4 регистрирането му.

Разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, предвижда, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, а в същото време в текстовата част на процесното НП се твърди, че процесното средство е индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС), а не МПС, за което се отнася нормата посочена като правна квалификация на административното нарушение.

Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН, доколкото същото е издадено въз основа на отказ да се образува наказателно производство с Постановление на прокурор, хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се установи, въз основа на кредитираните събрани доказателства: писмени такива и заключението на автотехническата експертиза, че предвид конструкцията на електрическото превозно средство „***“, то същото не отговаря на техническите изисквания за регистрация пред КАТ за движение по пътищата и не подлежи на задължителна регистрация, поради което и не може да бъде регистрирано. Нещо повече, доколкото не може да бъде управлявано по пътища, отворени за обществено ползване, то експлоатацията му предвидена да е извън тях. Ето защо липсва осъществено административно нарушение от страна на жалбоподателката, което да изпълва обективните и субективни признаци на състава на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП.

Налице са данни за управление на ПС не на установените за това места, а именно по пътищата, отворени за обществено ползване, за които не е 5 предназначено да бъде ползвано, за което е следвало да се търси друг вид отговорност, а именно по чл.183а, ал.4 от ЗДвП, какъвто случай се установи, че е налице. Но съдът не може да изземе функциите на административнонаказващия орган, който е следвало да прецени всички налични доказателства и установи вида на осъщественото административно нарушение.

Поради гореизложеното наказателното незаконосъобразно следва да бъде отменено. постановление като

От жалбоподателя с жалбата и по същество не се претендират разноски.

Предвид изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП същият има право да му се възложат разноски, но доколкото не претендира такива до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не намира, че следва да се произнася по такива.

Съдът намира, че следва да възложи на административнонаказващия орган да заплати сторените по делото разноски от бюджета на съда за изготвяне на автотехническа експертиза, предвид отмяната на процесното НП, които са в размер на 173, 68 евро. Така определеното и изплатено възнаграждение съставлява разноски по делото, като възражения в случая липсват от страна на процесуален представител на въззиваемата страна по размера им.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-4332-032444/05.02.2026 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ 129009938, да заплати по сметка на Софийски районен съд за сторени разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, сумата в размер на 173, 68 (сто седемдесет и три евро и шестдесет и осем евроцента) €, ведно със сумата от 2, 56 (две евро 6 и петдесет и шест евроцента) € за издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги заплати доброволно.

Разпечатката съдържа 45 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c80da87-f829-47b5-b585-3cfc130eb35a