Акт от 09.08.2019, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 09.08.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1053 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К.Н.К. ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. П. А., срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: обща сума в размер на 4307,43 лева, от които сумата от 1 575.03 лева, представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по Договор от 08.10.2014г. за наем на земеделски земи; сумата от 2 100.04 лева, представляваща неплатена наемна цена за стопанската година 2016/2017г. по Договор от 30.09.2015г. за наем на земеделски земи; сумата от 362.26 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2019г. върху главницата от 1 575.03 лева по Договор от 08.10.2014г. за наем на земеделски земи; сумата от 270.10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2017г. до 06.01.2019г. върху главницата от 2 100.04 лева по Договор от 30.09.2015г. за наем на земеделски земи.

В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника и в съответствие с указанията на заповедния съд е предявил иск за установяване на съществуване на вземането му. Твърди, че на 08.10.2014г. сключил с ответника Договор за наем на земеделски земи, по силата на който отдал за временно и възмездно ползване за срок от една стопанска година, а именно за 2015/2016г., следните свои земеделски земи, находящи се в землището на ***, община Плевен:1. Нива от 4.172 дка, съставляваща имот №009005, III категория, в местността ***; 2.Нива от 5.332 дка, съставляваща имот №048007, III категория, в местността ***. Нива от

25.996 дка, съставляваща имот №015016, VI категория, в местността ***; 4.Нива от 14.003 дка, съставляваща имот №034012, IV категория, в местността ***;

5.Нива от 2.998 дка, съставляваща имот №010002, IV категория, в местността *** с обща площ на отдадените под наем земи на 52.501 дка. Излага, че съгласно чл.2 от договора дължимата наемна цена е в размер на 30.00 лева за декар, за една стопанска година, или общата наемна цена за отдадените под наем 52.501 дка за стопанската 2015/2016 година възлиза на 1575.03 лева.

Сочи, че съгласно чл.3 от Договора наемната цена се дължи до 30.09. на изтеклата стопанска година, като съгласно параграф 2, т.З от ДР на ЗАЗ “стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Поради изложеното счита, че падежът за плащане на наемната цена по договора, съобразно предвиденото в чл.3 от същия е на 30.09.2016г.

Твърди, че ответникът не му е платил и до момента дължимата наемна цена за стопанската 2015/2016г. в общ размер от 1 575.03 лева, поради което вследствие изпадането си в забава му дължи обезщетение за забава в размер на 362.26 лева за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2019г. Излага, че на 30.09.2015г. сключил с ответника отново Договор за наем на земеделски земи, по силата на който отдал на длъжника за временно и възмездно ползване за срок от една стопанска година - 2016/2017г., гореописаните недвижими имоти с дължима наемна цена е в размер на 40.00 лева за декар, за една стопанска година, или за обща сума от 2100.04 лева. Сочи, че съгласно чл.3 от Договора наемната цена се дължи до 30.09. на изтеклата стопанска година, като в случая това е 30.09.2017г. Твърди, че ответникът не му е платил и до момента дължимата наемна цена за стопанската 2016/2017г. в общ размер от 2 100.04 лева, поради което му дължи и обезщетение за забава в размер на 270.10 лева за периода от 01.10.2017г. до 06.01.2019г.

Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираната сума с РКО 24.09.2013Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В нарочни писмени бележки сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че между страните са сключени договори за наем, какато за процесните години, така и за години назад във времето. Излага, че не е спорно и, че не е имало плащане по договорите. По отношение на възражението за прихващане счита същото за неоснователно. Твърди, че ответника е получил надплатената сума на годно правно основание. Излага, че в представените по делото РКО е посочено, че плащането е за „наем на земеделска земя“, поради което счита и, че изначално е налице основание за изпълнение от страна на ответника на задължението за погасяване на наемната цена по договорите, съответно е и налице основание ищецът да получи същите. Не отрича факта, че ответникът е платил повече от договореното в договора за наем, но че това е станало с негово съгласие, което се е потвърдило от разпитаните по делото свидетели. Навежда доводи, че доколкото договорът за наем е неформален и за неговото изменение не е необходима писмена форма, то с процесните РКО ответникът доброволно е увеличил размера на наемната цена, което ищецът е приел с получаването им.

Твърди, че доколкото ответникът е осчетоводил РКО също води до извод, че е заплатил сумите на основание „наем“, защото в противен случай би бил осчетоводил само платеното задължение по договора за наем в размер на 20 лева на декар.

Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че искът е допустим. Оспорва иска за главница като неоснователен за разликата над 1 852,53 лв. и за мораторна лихва като неоснователен за разликата над 270.10 лева. Сочи, че изложените в ИМ обстоятелства са в противоречие на фактическите отношения между страните. Излага, че ищецът не е съобразил претенцията си с факта, че ответникът има насрещно парично вземане от него в размер на 1 822,54 лева. Твърди, че тази сума е получена от ищеца без основание и същият дължи връщането й на ответника при условията на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Сочи, че срещу дължимия на ищеца наем по процесните два договора ответникът има насрещно вземане в размер на 1 822,54 лева, което произтича от задължение на *** да върне надплатените му в този размер от ответника без основание суми, както следва: 1. по договор от 03.02.2012 г. за наем на общо 49,503 дка земеделска площ за стопанската 2012 г. - 2013 г. Излага, че при уговорена между страните наемна цена от 20 лв. на декар общо дължимото задължение на ***по този договор е 990,06 лв, като с разходен касов ордер № 28/24.09.2013 г. на ищеца е изплатена сумата 1 237,57 лв„ или с 247,51 лв. в повече от дължимото; 2.По договор от 11.09.2012 г. за наем на общо 52,501 дка земеделска площ за стопанската 2013 г. - 2014 г.

Сочи, че при уговорена между страните наемна цена от 20 лв.дка общо дължимото задължение на *** по този договор е 1 050,02 лв., като с РКО № 29/08.10.2014 г. на ищеца е изплатена сумата 1 575,03 лв., или с 525,01 лв. в повече от дължимото; 3.По договор от 24.09.2013 г. за наем на общо 52,501 дка земеделска площ за стопанската 2014 г. -

2015 г. Твърди, че при уговорена между страните наемна цена от 20 лв. на декар общо дължимото задължение на ответника по този договор е 1 050,02 лв. Сочи, че с РКО № 29/08.10.2014 г. на ищеца е изплатена сумата 2 100,04 лв., или с 1050,02 лв. в повече от дължимото. Излага, че между страните няма други правоотношения, които да оправдаят такова надплащане. Твърди, че по тази причина надплатената над дължимия наем сума от общо 1 822,54 лева с РКО №№ 28/24.09.2013 г. № 29/08.10.2014 г. и №36/30.09.2015 г. се явява получена от ищеца без правно основание и следва да бъде върната от него на ответника при условията на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Твърди, че сумите по тези ордери са изплащани на ищеца от служител на ответника без знанието и съгласието на представляващата търговеца Л.А.. Поради изложеното счита, че ответникът има насрещно парично вземане от ищеца в размер на 1 822,54 лева, представляваща получена без основание сума. Представя изявление за извънсъдебно прихващане между двете насрещни парични вземания - претендираното от ищеца и дължимото от него за връщане на ответника като неоснователно обогатяване. Прави възражение за съдебно прихващане на исковите претенции на ищеца с общ размер на главницата от 4 307.43 лв. с насрещното парично вземане на ответника за подлежащата на връщане от ищеца на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД сума от 1 822,54 лева., както следва:За пълно погасяване на претенцията за сумата от 1 575.03 лева за наем за стопанската 2015/2016г. по Договор от 08.10.2014 г. чрез прихващане с насрещното парично вземане на ответника и за погасяване на претенцията за сумата 2 100.04 лева за наем за стопанската година 2016/2017г. по Договор от 30.09.2015г. със сумата 247.51 лв., представляваща остатъка на насрещното парично вземане на ответника след предходното прихващане, като след прихващането на тази сума задължението на ответника по този иск остава да се дължи 1 852,53 лв. Твърди, че ефектът на ретроактивното действие на прихващането е, че вземането за главницата за наем от 1 575.03 лева за стопанската 2015/2016г. се счита погасено още към момента на възникването му, поради което за него не се дължи мораторно обезщетение. Претендира присъждането на разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител моли съда уважи направеното възражение за прихващане. Претендира присъждане на разноски.

В нарочни писмени бележки сочи, че спорния по делото въпрос е дали е основателно направеното възражение за прихващане. Твърди, че тежестта да докаже, че е получил процесните суми на годно правно основание е на ищеца. Излага, че ищецът не е доказал, че е налице годно правно основание въз основа, на което да задържи процесните суми. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че страните са изменили процесните договори, като са увеличили дължимия наем съобразно платеното с РКО. Навежда доводи, че изменението на договора следва да бъде писмено, каквито доказателства не са представени. Сочи и, че самият ищец е признал, че не са водени разговори за изменение на договорите. Твърди, че от показанията на свидетелката Х. по несъмнен начин е установено, че същата не е била упълномощавана да изменя договорите с ищеца, като плащанията са били на добра воля.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №652/2019 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 3 675,07 лева - главница, 362,26 лева мораторна лихва за периода 01.10.2016 г. – 06.01.2019 г., 270,10 лева мораторна лихва за периода 01.10.2017 г. – 06.01.2019 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 86,15 лева за деловодни разноски за държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 26/09.01.2019 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.