Решение № 9143 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9143 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110144146 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ........, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С...... спрямо Г. А. С. с ЕГН: ********** и З. Н. С. с ЕГН:**********, починала в хода на делото и с конституиран неин наследник О. А. С., ЕГН ********** с адрес в София и другия й син, който е страна по делото – Г., за това че дължат на „Т...“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумите разделени, както следва: от Г. А. С. с ЕГН: ********** сума от 565,46 лв. или 289.12 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 18.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 89,27 лв. или 45.64 евро - лихва за периода 15.09.2023г. до 13.06.2025г., а за дялово разпределение от 9,59 лв. или 4.90 евро - главница за периода 05/2022 - 04/2024г., ведно със законната лихва от 18.06.2025г.до окончателното изплащане на вземането от 2,41 лв. или 1.23 евро - лихва за периода 16.07.2022г. до 13.06.2025г., както и сторените по делото съдебни разноски и от З. Н. С. с ЕГН: ********** 2261,81 лв. или 1156.45 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 18.06.2025г.до окончателното изплащане на 1 вземането и 357,07 лв. или 182.57 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 13.06.2025г., а за дялово разпределение от 38,34 лв. или 19.60 евро за главница за периода 05/2022 до 04/2024г. ведно със законната лихва от 18.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 9,65 лв. или 4.93 евро за лихва за периода 16.07.2022г. до 13.06.2025г., както и сторените по делото съдебни разноски, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 19578 / 03.07.2025г. по ч.гр.дело № 36245/ 2025г. по описа на СРС.

Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Т.“ ЕООД, което е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК и моли да бъде постановено решение за установяване на исковите суми в полза на ищеца спрямо ответниците. Ангажират доказателства и се претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от Г. лично и като пълномощник на З., с който се оспорва иска като се навежда, че страните не живеят в този имот от 15 години и не са ползватели на ТЕ. Оспорва се да има водомер и радиатори. Не се ангажират доказателства.

В съдебно заседание новоконституираният ответник О. не оспорва исковите претенции по същество.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище, но ангажира доказателства.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите 2 си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Страните не спорят и се установява от справка по Наредба 14/ 18.11.2009г., че Г. и О. са синове на починалата в хода на делото тяхна майка – З. и на техен баща А.Т. С..

Не се спори и се установява от Договор за покупко-продажба на жилище по чл.9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО, че от 1982г. родителите на Г. и О. са носители на ПС спрямо исковия имот.

Няма спор и това се установява от Заявление – декларация до ищеца, че за този имот е разкрита партида при топлофикационното дружество с инсталация с № 4000225267 и аб. № 252381.

От приетото заключение на вещото лице по СТЕ, което страните не оспорват и което е дадено от лице с нужната компетентност се установява, че за исковия имот през процесния период в имота не е имало радиатори, а само щранг – лира в банята и два водомера за топла вода, както и че за исковия период не е осигуряван достъп за отчет на водомерите от декември месец на 1997г. Сградата е с абонатна станция и избран топлинен счетоводител като за доставената ТЕ към сградата в това число и до абоната на ответниците ТЕ е била начислявана по реда нна т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-041, а стойността за ТЕ, доставяна до имота е била изчислявана на база за един човек на основание чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата поради неосигурен достъп за отчет. Сумата за исковия период за сградна инсталация е от 197.53 лева, 129.23 лева за имот и 1287.86 лева за БГВ. Според заключението на вещото лице стойността на дължимите суми в евро е от 1353.27 евро и за доплащане от 366.80 евро.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

3

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и справки на топлинния счетоводител не се оспорват. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

Или при горните факти съдът намира исковете за основателни като доказани спрямо ответните страни – Г. и О. като носител на ПС спрямо исковия имот за исковия период. Установи се, че жилището е топлоснабдено през отчетните периоди с измервателни уреди, но без достъп до водомерите, което е довело до начисляване на топла вода на база. Сумата за БГВ по фактури и справка на топлинния счетоводител е в размер на исковата за главницата или 2828.27 лева или 1446.07 евро. Тази сума се дължи двамата ответника поравно на основание чл.5, ал.1 от ЗН тъй като не се доказа, а и не се твърди от ищеца, че Г. е придобил ПС спрямо исковия имот на различно правно основание извън наследството на своите родители, което води до придобиване на вещни права спрямо имота при равни квоти от двамата братя и синове на З. и Асен или от сумата за главница от 2827.27 лева или 1446.07 евро всеки един от тях носи задължение за по ½ от стойността на главницата за ТЕ или от 723.04 евро, която е дължима ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда - 18.06.2025г., дължат поравно от сумата за мораторна лихва от 228.21 евро или дължат по 114.11 евро и от стойността на услугата за дялово разпределение, цялата в размер на 24.51 евро ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 18.06.2025г. до окончателното изплащане.

Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение от 6.17 евро е неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 6.17 евро се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и 4 вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответниците следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част или сумата от 431.43 евро като сбор от платени две държавни такси по гр.дело с № 44146/ 2025г. и по ч.гр.дело с № 36245/ 2025г., юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 5 евро за двете дела и 204 евро за възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК:

........, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С......, че Г. А. С. с ЕГН: ********** лично и като наследник на починалата в хода на делото негова майка З. Н. С. с ЕГН: ********** и О.

А. С., ЕГН ********** с адрес в София като наследник на починала в хода на делото негова майка З. Н. С. дължат на „Т...“ ЕАД, в условията на разделна отговорност от по ½ за всеки от тях от следните вземания на ищеца – от сумата от 2827.27 лева или 1446.07 евро главница за всеки един от тях от по 723.04 евро като стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 18.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането за топлоснабден имот с адрес в София, ж.к.Красна поляна 2,бл.225А, вх.1, ет.13, ап. 61 и аб. № 252381; от сумата от 228.21 евро или 446.34 лева или от по 116.68 евро за всеки един от тях - лихва за периода 15.09.2023г. до 13.06.2025г. от сумата за стойност на услугата за дялово разпределение от 47.93 лева или 24.51 евро или от по 12.26 евро за всеки един от тях като главница за периода 05/2022 - 04/2024г. ведно със законната лихва от 18.06.2025г.до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 12.06 лева или 6.17 евро - лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г. до 13.06.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 19578 / 03.07.2025г. по ч.гр.дело № 36245/ 2025г. по описа на СРС и

5

ОСЪЖДА Г. А. С. с ЕГН: ********** и О. А. С., ЕГН ********** да заплатят н а „Т...“ ЕАД, ЕИК: ........, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С...... на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013 сумата от 431.43 евро (по ½ за всеки един от тях) – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 44146/ 2025г. и по ч.гр.дело с № 36245/ 2025г. описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6