Решение № 76 от 12.05.2023, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Разград, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

А. Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от А. Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500083 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 34 от 23.01.2023 г. по гражданско дело № 20223330100873 по описа за 2022 година на РС - Разград, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Софийски градски съд с адрес: гр. София, п.к. 1000, ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Ю. с ЕГН- *** от с. **, общ. Разград, ул. ***, сумата от 4000 (четири хиляди) лева като обезщетение за причинените и неимуществени вреди, произтичащи от нарушаването на правото за разглеждане в разумен срок на Въззивно гражданско дело № 5064 по описа за 2018 г. за Софийски градски съд ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от 13.05.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Софийски градски съд с адрес: гр. София, п.к.

1000, ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Ю. с ЕГН-*** от с. **, общ. Разград, ул.

***, сумата от 10,00 (десет) лева за направените съдебни разноски.

ОСЪЖДА Софийски градски съд с адрес: гр. София, п.к. 1000, ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Адвокатско дружество Йовчев и Евгениев" с ЕИК 175329936 сумата от 700,00 (седемстотин) лева в производството пред първата инстанция, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

1

Недоволен от това решение, останал Софийски градски съд, който го обжалва, чрез пълномощника си - съдебен помощник С. Р.. Счита, че решението е неправилно необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ето защо, моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени, а при условие на евентуалност да се постанови решение, с което да се намали размера на обезщетението до справедлив такъв съгласно чл. 52 ЗЗД. Излага подробни съображения. Претендира разноски включително възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 10, ал.4 ЗОДОВ.

Прилага и списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна - С. А. Ю., чрез пълномощника адвокат Б. Б., преупълномощен от управител на "Адвокатско дружество Йовчев и Евгениев", е депозиран отговор на въззивната жалба. С отговора се оспорва въззивната жалба. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и се претендират разноски във въззивното производство. Излагат се подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от участващата на осн. съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ, не е депозиран отговор.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника Софийски градски съд не се явява представител. Пълномощникът му съдебен помощник С. Р. депозира писмена молба, с която моли да се даде под на делото в нейно отсъствие. Подържа въззивната жалба, претендира разноски, на осн. чл. 10, ал.4 ЗОДОВ и прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът адвокат Б. Б. депозира писмена молба, с която моли да се даде под на делото в негово отсъствие. Подържа отговора на въззивната жалба, прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, прави искане за присъждане в полза на "Адвокатско дружество Йовчев и Евгениев" на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Прилага пълномощно, договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 ГПК, удостоверение за регистрация по ЗДДС.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, участвалият на основание чл.

10, ал.1 ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура - Разград, изразява становище за неосноватеност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подаден в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса 2 на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Въззивният състав споделя мотивите му, с изключение на тези относно размера на обезщетението, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, с изключение на размера на обезщетението. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред въззивната инстанция бяха приети преписи от в.гр.д № 5064/2018 г. на СГС и гр.д. № 58260/2014 г. на СРС / изпратени на РС - Разград след приключване на съдебното дирене и преди обявяването на решението/. Приобщени бяха и справките от МП и ИВСС от които е видно, че ищцата не е подавала заявление по реда на чл. 60а и сл. ЗСВ за нарушаване правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на горецитраните дела /това обстоятелство изрично се признава и от ищцата, а и няма спор межу страните, че не е започвана процедура по реда на глава трета "а " от Закона за съдебната власт/. Така приетите доказателста не водят до промяна на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

За пълнота следва да се посочи, че е налице противоречива практика по въпроса: Когато по време на висящността на исково производство по чл. 2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие, приключи наказателното производство от което страната черпи правата си за обезщетение, трябва ли да бъде прекратено гражданското дело, за да започне и се изчерпи процедурата за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а " от ЗСВ.

Според първото становище: Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Това становище е намерило израз в Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о., ГК Според второто становище: Производството следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо, след констатиране на факта, че не е спазена разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, както и предвид това, че другото производство, за което се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се е водило "приключило", а не "неприключило".

Това становище е намерило израз в Решение № 1732 на САС по в. гр. д. № 2637/2016 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 494 от 3.05.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 5234/2016 г., IV г. о., ГК.

Настоящият съдебен състав споделя първото становище, по изложените в същото съображения.

3

Предметът на въззивното производство е очертан с подаден ата въззивна жалба, като спорът се концентрира до наличието на предпоставките, при които може да се осъществи отговорността на ответника за нарушеното право на ищеца за разглеждане и решаване на административното дело в разумен срок, съгласно чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС, както и до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок на основание специалната норма на чл. 2б. от ЗОДОВ, като обезщетенията за тях съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ се претендират само по този закон и реда на ГПК.

Отговорността е деликтна.

Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС са посочени примерно в закона - чл. 2б., ал. 2 от ЗОДОВ - решение № 66 от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., г. к., III г. о. на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б. от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС.

В Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III ГО, Решение № 362 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 92/2013 г., IV ГО, и Решение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2015 г., IV ГО, е прието, че съгласно чл. 7 КРБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица.

Всеки национален съд на всички държави - страни по ЕКЗПЧОС, е национален съд по смисъла на чл. 13 ЕКЗПЧОС и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право, което ЕКЗПЧОС признава, включително и на българските граждани. Разглеждането и решаването на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е такова право - чл.

6 пар. 1 ЕКЗПЧОС. Неговото нарушаване от правораздавателните органи покрива изискванията на чл. 7 КРБ и предоставя на българския гражданин право на защита, която осъществяват системата на българските съдилища /чл. 117 и чл. 119 КРБ/. Следователно от влизането в сила на закона за ратифициране на КЗПЧОС, българският съд има задължението да допусне и разгледа всеки иск на основание чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, а българската държава е задължена да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на приключило дело в разумен срок по чл. 6 пар. 1 ЕКЗПЧОС е с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и се разглежда по особения ред на ЗОДОВ, когато: 1/делото, по което е допуснато нарушението /досъдебни и съдебни производства/, е приключило с окончателен акт към датата на влизане в сила на измененията в ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012 г. / и не са изтекли повече от 6 мес. от постановяване на окончателния акт и 2/делото, по което е допуснато нарушението /досъдебни и съдебни производства/, е образувано и приключило с окончателен акт след влизането в сила на измененията в ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012 г./.

Допустимостта на този иск е обусловена от изискването за изчерпване на 4 административната процедура за обезщетение на вредите по реда на гл. 111а ЗСВ и липсата на постигнато споразумение - арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ /абсолютна процесуална предпоставка/.

Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение на правото по чл. 6 пар. 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на гл. 111а ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

Основателността на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/да е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесните административни дела; 2/да е претърпял твърдените неимуществени вреди и 3/между бездействието на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

Неимуществените вреди по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ имат своя специфика, обусловена от самостоятелното право, регламентирано в нормата, което възниква при нарушаване на законовото изискване за приключване на делото в разумен срок. Както е прието и с решение № 76/11.04.2016 г. по гр. дело № 5721/2015 г. на 111-то гр. отд. на ВКС, нормата на чл. 2б ЗОДОВ създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/ и са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. В практиката се приема, че при специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ самият законодател примерно е изброил обстоятелства /общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора/, които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. Посочва се, че при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно - при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. В практиката се застъпва разбирането, че производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на 5 държавата, отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат, като държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Съгласно установената практика /решение от 02.04.2015 г. по гр. д. *** г. на III г. о. на ВКС/ механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. Така и Определение № 50692 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 991/2021 г., IV г. о., ГК.