Определение № 55 от 27.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Враца, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500015 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез юрисконсулт Б. Д., против Разпореждане № 1398/16.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 1327/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Ж. И., ЕГН **********, за сумата 623,06 лв. – главница; сумата 74,20 лв. – договорна лихва; сумата 134,29 лв. - мораторна лихва, както и за сумата 21,25 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. В частната жалба се излагат доводи, че заемателят е изявил желание и се е съгласил дружеството "Файненшъл България" ЕООД солидарно да отговаря за задълженията му по договора за потребителски кредит, както и че не е бил длъжен да сключи договор за поръчителство, при което клаузата на чл.4 от договора за кредит не е неравноправна. Жалбоподателят счита, че от обстоятелствата, изложени в заявлението и отнасящи се до условията, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл.143, ал.1 ЗЗД, не са налице неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл.410 ГПК.

В жалбата се посочва, че неправилно заповедният съд е приел, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисляване на ГПР и в случая са спазени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Развива съображения, че когато съдът проверява дали реално ГПР съответства на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, не следва да взема предвид клаузите на договора, предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго 1 основание и не задължават потребителя, тъй като недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК. Твърди се, че в случая са спазени изискванията за съдържание на договора, а наличието на клаузи, които съдът приема за нищожни, не представлява неспазване на изискванията на закона.

Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество на спора.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Козлодуй е образувано по заявление от "Агенция за събиране на вземания" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Ж. И. за заплащане на следните суми:

623, 06 лв. –главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението в районния съд до окончателното й изплащане; 74,20 лв. – договорна лихва за периода 13.01.2024 г.-10.07.2024 г.; 134,29 – мораторна лихва за периода 14.01.2024 г. – 12.09.2025 г. Претендира се и сумата от 21,25 лв. - платена държавна такса и 50, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, най-напред е посочено: заем по Договор за потребителски паричен кредит № ***/10.11.2023 г.

В заявлението се посочва още, че на 04.03.2025 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което взимането на „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-ФБИАМ/*** от 10.03.2025 г. е изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Сочи се също, че на 10.11.2023 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и Д. Ж. И. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Посочено е, че между "Файненшъл България“ ЕООД и Д. Ж. И. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Сочи се също, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник " Файненшъл България" ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за "Агенция за събиране на вземания" ЕООД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

2

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1327/2025 г. по описа на РС – Козлодуй и с Разпореждане № 1398/16.09.2025 г. заповедният съд е приел, че е налице съмнение за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно при следните съображения:

От представения към заявлението Договор за паричен заем № *** от 10.11.2023 г., се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател, е предоставил на длъжника Д. Ж. И., като заемател, паричен заем в размер на 800,00 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва на 8 погасителни вноски в размер на по 115,57 лв. всяка; с фиксиран годишен лихвен процент – 40.00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит; ГПР – 47.68 %, за който в договора е посочено, че е изчислен по формулата и съгласно изискванията на чл.19 ЗПК и Приложение № 1 към него, при следните допускания: "договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор".

Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, заемателят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от трите посочени в договора обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, отговарящи на изброените в договора изисквания към тях; 2.

Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя; 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Към заявлението са представени доказателства, от които е видно, че на същата дата – 10.11.2023 г. длъжникът е сключил с "Файненшъл България" ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по който се е задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 731,44 лв., платимо на разсрочени вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем. Съгласно чл. 4 от договора за предоставяне на гаранция, гарантът е длъжен при поискване от страна на "Изи Асет Мениджмънт" АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 5 от този договор, в случай, че гарантът извърши плащане по гаранцията в изпълнение на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, той има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на заплатените от него задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.

Заявителят основава качеството си на кредитор на Приложение 1 от 04.03.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което е придобил вземанията от кредитор-гарант, суброгирал се вследствие на плащане, в правата на кредитор по изискуем потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В случая 3 договорът за цесия изменя първоначално сключения договор за гаранция, тъй като променя легитимирания кредитор, поради което съдът намира, че е необхоД. прилагането му към заявлението съгласно посочената законова разпоредба. Заявителят обаче не е приложил към заявлението си договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е установена активната му процесуална легитимация.

На следващо място, разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК предвижда задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива, в договорите, сключени потребител.

В случая искането за издаване на заповед за изпълнение се основава именно на договор за потребителски кредит и свързан с него договор за предоставяне на гаранция, сключени с потребител, поради което съдът дължи извършване на посочената проверка относно наличието на неравноправни клаузи.

Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези на неравноправие. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално – чл.146, ал.1 ЗЗП, а алинея 2 от същата разпоредба регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, че в конкретния случай е налице обосновано съмнение за неравноправност на клаузите, свързани с гаранцията, на които именно се основава претенцията.

Както бе посочено, съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, заемателят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от трите посочени в договора обезпечения.

Въззивният съд намира за неоснователен доводът за добросъвестно предложен избор на потребителя при договарянето на това условие за ползването на обезпечения кредит. Кредиторът изобщо не е предложил необезпечено кредитиране, което налага на доставчика на кредитната услуга да положи пълен обем от дължимата грижа за установяване на кредитоспособността на клиента и да поеме сам риска от неправилната си преценка. И трите варианта на изисквани обезпечения характеризират кредита като рисково "бързо" кредитиране, при което значително ограничените възможности за оценка на риска за кредитора се компенсира с допълнителна сигурна гаранция срещу неплатежоспособност на клиента. Това е ясно очертано в изрично поставените изисквания за качествата на гарантите.

Кредиторът изисква не просто допълнителен длъжник, а лица, които да докажат убедително сигурна платежоспособност – две физически лица с постоянни доходи в достатъчен остатъчен размер, банка или ползващ се с изрично доверие на кредитора търговец.

Първият от тези варианти е оповестен, но е фактически недостъпен за потребител, търсещ такова финансиране. Ако той се ползваше с доверието на 4 такива физически лица, които имат финансовите възможности да поемат поръчителство, би получил от тях нужното му финансиране без допълнително оскъпяване.