Решение № 5997 от 30.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5997 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20261100501370 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 22425/08.12.2025 г., постановено по гр. д. № 43711/2025 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, ответникът ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615 е осъден да заплати на ищеца ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК 200299615, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 5 836,15 лв.- изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по щета № 25523030100246 за вреда от ПТП, настъпило на 22.07.2023 г., които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 15.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1403,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.11.2023 г. до 14.08.2025 г., както и съдебни разноски в размер на 1 818,37 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответникът ЗАД„Даллбогг: Живот и Здраве“ АД.

Въззивникът излага доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Според жалбоподателя съдът не е отчел приноса на водача на увредения автомобил „БМВ Х3“ за настъпването на процесното ПТП и не е обсъдил свидетелските показания за поведението на двамата водачи. Оспорва се изводът за механизма на ПТП, тъй като автотехническата експертиза не била дала категоричен отговор за него, а между свидетелските показания и двустранния констативен протокол имало противоречия. Жалбоподателят счита, че не са доказани по несъмнен начин изключителната вина на застрахования при 1 него водач и основанията за присъждане на обезщетението в пълния му размер.

Поради това иска решението да бъде отменено и исковете на ЗАД „Армеец“ АД да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност — обезщетението да бъде намалено. Претендира и разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са установени от представените писмени доказателства, свидетелските показания и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в обжалваното решение всички представени по делото доказателства, включително показанията на свидетеля С.А.Б., противно на изложеното във въззивната жалба. От показанията на свидетеля Байрям, които са последователни и кореспондиращи си с другите събрани по делото доказателства се установява, че водачът на л.а. „Ситроен“ е излязъл внезапно от лявата му страна от отбивка, пресичайки пътя му на нерегулирано кръстовище, като не го е пропуснал и между двата автомобила е възникнало ПТП. При всички положения ударът е настъпил в лентата за движение на л.а. „БМВ Х3“, който се е движел направо, а нарушението на водачът л.а. „Ситроен“ на чл. 48 от ЗДвП е безспорно установено. От друга страна не се установява водачът на другия лек автомобил л.а. „БМВ Х3“ да е извършил каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази връзка следва да се подчертае, че ответникът носи доказателствената тежест относно въведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, при условията на пълно и главно доказване и такова в случая не е проведено.

Във въззивната жалба не са изложени други конкретни доводи срещу правилността на решението, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон то не може да бъде отменено и следва да се потвърди в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на 2 разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна. До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното решение подадената от страната въззивна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнА.не. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно обжлаване, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В случая допълнения не са направени както в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, така и след това.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 753,92 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение. Възражение относно размера не е направено.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 22425/08.12.2025 г., постановено по гр. д. № 43711/2025 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.

ОСЪЖДА ЗАД„Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615 да заплати на „Армеец” АД, с ЕИК 121076907 сумата от 753,92 лева- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3