Решение № 1141 от 28.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя П. при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100512633 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Г. М. срещу Решение №916/20.01.2023 г. по гр.д. № 13212/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 80-ти състав в частта, с която са уважени небрачните искове на М. Д. П. с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК за месечна издръжка на малолетните деца на страните Н.П. М., роден на ******* г., и М.П.

М., роден на ******* г., считано от 20.05.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, за разликата над по 400 лева за всяко от децата до присъдения размер от по 1 200 лева за всяко от тях. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт, постановяването му в противоречие със събраната по делото доказателствена маса и при нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че началният момент на дължимост на издръжката следва да е от датата на влизане в сила на решението, а не от датата на предявяване на претенцията от страна на майката с оглед постановените привременни мерки по делото, във връзка с които въззивникът е заплащал издръжка за двамата си сина в определения размер от по 400 лева за всеки от тях. Поддържа се, че издръжката е определена в прекомерен размер, несъобразен с установените нужди на децата и доходите на въззивника, както и при неправилно възлагане на разходите за частно детско и учебно заведение само върху единия родител. Желае се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и 1 постановяване на друго такова, с което претенциите на майката за разликата над 400 лева за всяко от децата да бъдат отхвърлени и да се определи начален момент на задължението за заплащане на издръжка на двете подрастващи от датата на влизане в сила на съдебното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Д. П. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба. Твърди, че определеният размер на месечната издръжка е съобразен с възможностите на бащата и с нуждите на децата. Изложени са подробни съображения в последната насока. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба с правно основание чл.127, ал.2 СК от П. Г. М. срещу М. Д. П. за предоставяне на родителските права по отношение на децата Н.П.

М., роден на ******* г., и М.П. М., роден на ******* г., определяне на местоживеенето на малолетните при него, фиксиране на режим на лични отношения на същите и ответника и осъждане на последната да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 200 лева за всяко от тях, считано от датата на подаване на сезиращата молба (14.03.2022 г.).

Ответникът по молбата, сега въззиваема страна, е депозирала насрещна молба за предоставяне на родителските права по отношение на децата Н. и М., определяне на местоживеенето на малолетните при нея, разписване на режим на лични отношения на същите с бащата и осъждане на последния да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 1 200 лева за всяко от тях, считано от датата на подаване на насрещната молба (20.05.2022 г.).

С определение № 25478/29.09.2022 г., на основание чл.127, ал.3 СК, са фиксирани привременни мерки, с който упражняването на родителските права е възложено на майката, при която децата да живеят, разписан е режим на лични отношения на бащата с двете деца и същият е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 400 лева, считано от датата на постановяване на определението.

С Решение № 916/20.01.2023 г. по гр.д. № 13212/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 80-ти състав е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК и родителските права по отношение на децата на страните Н. и М. са предоставени на тяхната майка, при която е определено те да живеят, разписан е режим на лични отношения на бащата с двете малолетни.

Спорен между страните е останал размерът на дължимата на децата издръжка и с първоинстанционното решение П. Г. М. е осъден да заплащана на всяко от тях, чрез тяхната майка и законен представител М. Д. П., месечна издръжка в размер на по 1 200 лева, 2 считано от 20.05.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост на съдебното решение, неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.

Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

Въз основа на констатациите от социалното проучване, закрепени в представения на 09.08.2022 г. социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село по делото се установява, че детето М. посещава ЧДГ „Вълшебното борче“, а детето Н. – ЧСУ „Българско школо“. Двете деца ходят на занимания по гимнастика веднъж седмично с продължителност от час, а М. взема и уроци по китара. Двете деца имат нормално за възрастта им развитие. Жилищно обезпечени са като живеят в имот, собственост на прародителите им по майчина линия.

Видно от социален доклада на АСП, Д „СП“ – Красно село от 31.01.2024 г. и на АСП, Д „СП“ – Оборище от 16.02.2024 г. и два броя приобщени във въззивното производство служебни бележки през учебната 2023/2024 г. детето М. се обучава в първи клас в 44 СУ „Неофит Бозвели“, а детето Н. – в трети клас на същото общинско учебно заведение.

Понастоящем детето Н. е на десетгодишна възраст (навършена на 23.03.2024 г.), а детето М. – на седемгодишна възраст и нуждите им са обичайни за деца на тяхната възраст.

Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала, за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и развлечения.

Видно от отразеното в представения пред въззивната инстанция, изготвен на основание чл.

21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДт от ДСП-Оборище социален доклад по – малкият от синовете на страните продължава обучението си по свирене на китара, а по – големият взема уроци по вокално пеене и барабани. Заедно двете деца ходят на народни танци и гимнастика, а през съботните и неделни дни – на плуване. С допълнение към въззивната жалба въззиваемата поддържа твърдения, че месечната издръжка на всяко от децата възлиза на по 2 200 лева без разходите за частно обучение, средният месечен разходи за уроците по 3 китара на М. в периода месец 01.2023 г. - месец 04.2023 г. е 235,16 лева, за уроците по пеене на Н. за същия период – 160 лева, а общо за гимнастика – 290 лева. Доказателства за тези разходи не са ангажирани. При отчитане на възрастта на двете деца, на установените им по делото индивидуални интереси, липсата на специфични потребности при подрастващите и на нуждата от извънредни разходи за лечение, преминаване на същите към неплатена форма на обучение и необходимостта нуждите им да бъдат задоволени по идентичен начин с този, ако родителите им не бяха разделени, намира месечната издръжка на всяко от децата да възлиза на 900 лева. В тази насока съдът съобразява изявлението на въззиваемата в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, че двамата родители осигуряват сумата, която понастоящем въззивникът заплаща за издръжката на двете деца.

Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своите деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.

При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника издръжка на децата съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни ежемесечни разходи за лечение и наличие на алиментни задължения към още едно малолетно лице - роденият на 19.07.2022 г. В.П. М..

Видно от приетия в първоинстанционното производство социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село въззивникът е заявил пред социален работник месечен доход в размер на 13 000 – 14 000 лева и трудова ангажираност в софтуерния сектор. В хода на проведеното за нуждите на въззивното производство социално проучване от същата социална служба въззивникът е споделил за намаляване на дохода му спрямо предходната календарна година до размера от 7 000 – 8 000 лева на месец и непостоянен характер на приходите, които получава. В съдебно заседание поддържа, че понастоящем това е размерът на приходите му на годишна база.

От приетите в първоинстанционното производство справки от Национален осигурителен институт (НОИ) и от Национална агенция по приходите (НАП) се установява, че в периода месец 10.2020 г. – месец 08.2022 г. средният месечен осигурителен доход на въззивника от „ТехСъмитс“ ЕООД е в размер на 3 086,96 лева и средният месечен начислен облагаем доход за периода месец 09.2020 г. – месец 09.2022 г. - 14 640 лева. Средният осигурителен доход на майката от МБАЛ „Вита“ за периода месец 10.2020 г. – месец 09.2022 г. е 2 366,12 лева, а средният месечен начислен облагаем доход за периода месец 09.2020 г. – месец 08.2022 г. - 2 370,71 лева. От приобщените във въззивното производство справки се доказва, че средният осигурителен доход на майката за периода месец 10.2022 г.

– месец 01.2023 г. е 2 071,26 лева, а на бащата – 3 400 лева. За този период средният начислен облагаем доход на въззивника е 13 670,49 лева, а на въззиваемата - 2 034,56 лева.

От представеното пред въззивната съдебна инстанция удостоверение от „ТехСъмитс“ 4

ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е въззивникът, се установява, че средния месечен брутен доход на същия в периода месец 02.2023 г. – месец 01.2024 г. е 792,75 лева. Майката е декларирала месечен доход в размер на 1 800 лева от заплата и липса на парични влогове. Бащата е декларирал паричен влог в размер на 4 000 лева.

При съобразяване на гореизброените обстоятелства въззивният съд приема, че бащата разполага с възможността без затруднения да отделя над средствата, необходими за собствената му издръжка, сумата от по 600 лева за издръжката на синовете му Н. и М.. Дори понастоящем приходите на М. драстично да са намалели, с оглед квалификацията на същия, ангажираността му в един от най – бързо развиващите си и перспективни сектори, предлагащи широки възможности за професионална реализация и висока стойност на вложения труд, следва да се приеме, че тази промяна има кратковременен характер.