Решение № 260019 от 17.03.2022, Районен съд - Несебър

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 260019 гр. Несебър, 17.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Пламен Дойков при секретаря Радостина Менчева, след като разгледа гражданско дело № 1199 по описа за

2020г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, действащо лично за себе си и като пълномощник на „****” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Несебър, административен център „С.” ет. 3 и чрез адв. Д.К., АК гр. Хасково, със съдебен адрес:*** против А.И.Б., роден на ***г. в гр. Воронеж, **********, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Козлука” , хотел вила „А.2”, ет. ****.

Ищецът сочи, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

Свети Влас, местност „Козлука”, а именно: Апартамент

№ 58

/петдесет и осем/, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., с кадастрален идентификатор ****/****/, разположен в Апартаментен Хотел „Вила А.2” построен в поземлен имот с идентификатор № ****/****/ по КККР на гр. Свети Влас, общ. Несебър. Твърди се, че на 20.08.2014г. между Б. в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот, от една страна като Възложител и „****” ЕООД, от друга страна като Изпълнител бил сключен Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, с нотариално удостоверени подписи peг. № 6596 по регистъра на Линка Чуткина - нотариус вписан под per. № 600 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Несебър, който договор е вписан и в Службата по вписванията при Районен съд Несебър. С договорът било уговорено, че изпълнителят приема по възлагане от ответника да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване разположени в апартаментен хотел „Вила А.2”.

Задължението на възложителя било да заплаща определеното с договора възнаграждение. В договора детайлно били описани задълженията на изпълнителя по поддръжка на комплекса. От своя страна възложителят се бил задължил да заплаща такса в размер на 561.00

/петстотин шестдесет и едно/ евро с ДДС, която съгласно чл. 5 била дължима ежегодно след получаване на Акт 15 на сградата, което обстоятелство се е случило на 28.05.2016г. Било уговорено също, че в случай на забава от възложителя за заплащане на дължимата годишна такса след първи юни на годината, за която се дължи, същата следва да заплати и неустойка в размер на 0,5 % /нула цяло и пет десети процента/ за всеки ден забава, но не - повече от 30 % /тридесет процента/ от размера на съответната дължима такса. На 18.06.2018г. между „****” ЕООД от една страна като Възложител и „А.М.” ООД от друга страна като Изпълнител, се сключил договор, с който „****” ЕООД възложило на „А.М.” ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на посочения жилищен комплекс, както и събирането в брой или по своя банкова сметка ***кса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик като Възложител и „****” ЕООД, като Изпълнител, както и събирането на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. За сключването на посочения договор всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса, били надлежно уведомени от „****” ЕООД, с писмено уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за връзка. В същото уведомление била указаната и банкова сметка, ***акси. Ищецът претендира, че ответникът е останал задължен за следните суми: Такса поддръжка за 2018 година, равняваща се на сумата в размер на 561.00 Евро с ДДС, както и сумата в размер на 168.30 Евро с ДДС - представляваща договорената неустойка за 2018г.; Такса поддръжка за 2019 година, равняваща се на сумата в размер на 561.00 Евро с ДДС, както и сумата в размер на 168.30 Евро с ДДС - представляваща договорената неустойка за 2019г.; Такса поддръжка за 2020 година, равняваща се на сумата в размер на 561.00 Евро с ДДС.

Относно неустойката за 2020г. същата не се претендирала в настоящото съдебно производство, заради възникналата ситуация с „COVID 19”. Ищецът сочи, че е изпълнявал договорните си задължения, като детайлно са описани отделните изпълнявани дейности. На 16.10.2020г. била изпратена покана до ответника за заплащане на процесните суми, но Б. не изпълнил задължението си. Иска се постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника А.И.Б. да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, следните суми : сумата в размер на 561.00 Евро - представляваща дължима такса поддръжка за 2018 година, както и сумата в размер на 168.30 Евро - представляваща договорената неустойка за 2018г., както и законната лихва върху главницата в размер на 561.00 Евро, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 561.00 Евро - представляваща дължима такса поддръжка за 2019 година, както и сумата в размер на 168.30 Евро - представляваща договорената неустойка за 2019г., както и законната лихва върху главницата в размер на 561.00 Евро, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 561.00 Евро, представляваща дължима такса поддръжка за 2020 година, както и законната лихва нея, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените по делото разноски. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

Ответникът А.И.Б. се представлява по делото от особения представител адв. М.М.,***. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Ответната страна счита предявения иск за недопустим и изцяло неоснователен. Особеният представител възразява , че не са представени доказателства за реално изпълнение на договорните задължения по договора в процесния период. Наред с това се претендира, че това е следвало да става с грижа на добър търговец, което предполагало точно и срочно изпълнение на договорните задължения за процесния период по поддръжка и управление на общите части, надлежно уведомяване на просрочилите собственици и убедителни доказателства, че тези уведомления са достигнали до тях, предвид обстоятелството, че се касаело за граждани с постоянно местоживеене извън България. Последното било особено важно предвид „Ковид” пандемията, която направила невъзможно на практика пътуването до страната за периода от 13.03.2020г. до настоящият момент на чуждите граждани. Липсвали доказателства за неплащането на годишните такси, а претенцията била основана единствено на твърденията, изложени в ИМ и приложените към нея уведомления на български и руски език. Особеният представител счита, че липсвали доказателства за твърдението, че Б. е в забава и дължи претендираните суми като главно задължение от по 561 евро за 2018г., 2019г. и 2020г. Не са представени писмени доказателства. Правят доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Д.К., АК гр. Хасково. Исковата молба се поддържа. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът се представлява от особения представител адв. М.М.,***.

Подадения писмен отговор се поддържа. Не се сочат и представят писмени доказателства.

От събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните няма спор, че ответника А.Б. е собственик на недвижим имот - в гр. Свети Влас, местност „Козлука”, а именно: Апартамент № 58 /петдесет и осем/, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., с кадастрален идентификатор ****/****/, разположен в Апартаментен Хотел „Вила А.2” построен в поземлен имот с идентификатор № ****/****/ по КККР на гр. Свети Влас, общ. Несебър. Също така не се спори, че на 20.08.2014г. между Б. в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот, от една страна като Възложител и „****” ЕООД, от друга страна като Изпълнител, бил сключен Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, с нотариално удостоверени подписи peг. № 6596 по регистъра на Линка Чуткина - нотариус вписан под per. № 600 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Несебър, който договор е вписан и в Службата по вписванията при Районен съд Несебър. С договорът било уговорено, че изпълнителят приема по възлагане от ответника да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване разположени в апартаментен хотел „Вила А.2”.

Задължението на възложителя било да заплаща определеното с договора възнаграждение. В договора детайлно били описани задълженията на изпълнителя по поддръжка на комплекса. От своя страна възложителят се бил задължил да заплаща такса в размер на 561.00

/петстотин шестдесет и едно/ евро с ДДС, която съгласно чл. 5 била дължима ежегодно след получаване на Акт 15 на сградата, което обстоятелство се е случило на 28.05.2016г. Било уговорено също, че в случай на забава от възложителя за заплащане на дължимата годишна такса след първи юни на годината, за която се дължи, следва да бъде заплатена и неустойка в размер на 0,5 % /нула цяло и пет десети процента/ за всеки ден забава, но не - повече от 30 % /тридесет процента/ от размера на съответната дължима такса. На 18.06.2018г. между „****” ЕООД от една страна като Възложител и „А.М.” ООД от друга страна като Изпълнител, се е сключил договор, с който „****” ЕООД възложило на „А.М.” ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на посочения жилищен комплекс, както и събирането в брой или по своя банкова сметка ***кса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик като Възложител и „****” ЕООД, като Изпълнител, както и събирането на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. За сключването на посочения договор всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса, били надлежно уведомени от „****” ЕООД, с писмено уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за връзка. В същото уведомление била указаната и банкова сметка, ***акси.

В хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива – чрез разпит на свидетеля А.П.Н., гр. Несебър, касаещи изпълнението на договорните задължения по посочения договор между ответника и „****” ЕООД и правоприемника „А.М.” ООД.

Свидетелят дава показания, че е запознат с местонахождението на комплекс „Вила А.2” и е запознат с дейностите по поддръжка , осъществявана в комплекса. Свидетелят обяснява, че през 2018г. двете дружества – „****” и „А.Мениджмънт” са осъществявали тази дейност, а след това само ищецът по делото. Н. описва и различни, конкретни дейности, извършвани на територията на комплекса.

Свидетелят твърди, че дейностите са били извършвани редовно, като през 2020г. единствено басейнът не е функционирал, поради настъпилата пандемия. Дружеството се занимавало с поддръжката на зелените площи, асансьора, заплащало ток и вода, осигурявало охрана и предприемало ремонтни дейности, в случай на нужда.

От страна на ищеца по делото са представени и писмени доказателства , касаещи писмения договор на особения представител. Ищецът е представил трудови договори, ведомости за заплати, фактури за закупени и заплатени стоки, предоставени услуги, ел. енергия, вода, както и извлечения от банковите сметки на дружеството.

Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и фактически изводи.

Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с правна квалификация чл.

2, ал.2 от ЗУЕС във вр. чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Както се посочи , по делото се установи, че ответника А.И.Б., роден на ***г. в гр.