Решение № 407 от 13.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. К.а при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100500027 по описа за 2023 година

С решение № 2885 от 15.12.2022г., постановено по гражданско дело № 6958/2022г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР – Бургас, ЕИК 129009742, с адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев, № 46, да заплати на К. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. Раковски, № 2, сумата от 776, 37 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 93,09 часа за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 28.10.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 204,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 27.10.2022 г. върху присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд;, сумата от 480 лева, представляваща разноски по делото.

С горецитираното решение ОД на МВР-Бургас е осъдена да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените искове, както и сумата от 150 лева, 1 представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас.Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, както и за необосновано. Твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд е преизчислен по правилата на НСОРЗ и КТ, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По отношение на ищеца и положения от него нощен труд приложение намират действалите към процесния период от време наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, както и чл.187 от ЗМВР. В сочените наредби липсва текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, в тях е предвидено, че за държавните служители на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, което означава, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 /т.е. 8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд.

Счита, че извънреден труд би бил налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън установеното работно време. Със заповеди на министъра на МВР е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на 0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа и 6.00 часа, а считано от 01.02.2020г., се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 1лв. за всеки отработен час.

Сочи, че в МВР има три категории служители- държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотношения, което е законово регламентирано в чл.142 от ЗМВР. За полицейските служители е приложима единствено регламентацията в този нормативен акт и издадените въз основа на него подзаконови актове.

2

Във връзка с произнасянето на СЕС с решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство, то предявените искови претенции са неоснователни, по съображения,изложени и в отговора на исковата молба.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по закон е депозиран отговор от ответната страна – К. Г. К., чрез адв. Станко Кралев. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.

Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си, касаещи правната уредба на нощния труд според чл.187 ЗМВР в редакцията му до 9.07.2020г. и подзаконовите актове по приложението й, съпоставени с уредбата по чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Изведен е извод, че за процесния период няма законоустановена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно прилагане на общата НСОРЗ, с цел да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана в Директива 2003/88. Сочи, че по въпроса е формирана задължителна съдебна практика, като цитира същата.

Изтъква се, че очевидно единствената цел на законодателната уредба относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се спази конституционната повеля на чл.48, ал.5 КРБ заплащането да съответства на извършената работа. Според въззиваемата страна нощният труд, положен от служителите в МВР разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм, поради което следва да получи адекватно заплащане. Акцентира, че предвиденото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характер на допълнително трудово възнаграждение, нито корелира по какъвто и да било 3 начин на конституционното задължение, посочено по- горе.

Според въззиваемата страна горните изводи не противоречат и на Решението от 24.02.2022г. по дело на С-262/2020г. на СЕС, с което съдът е подчертал, че не се налага да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на работниците в публичния сектор е по- кратка от предвидената в тях нормална продължителност на труда, но при всички случаи ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. Според въззиваемия, в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична регламентация положения труд да бъде възмезден. В тази връзка счита, че компенсационните механизми, допълнителните материални стимули и нематериалните блага, предвидени в ЗМВР за служителите не представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС, тъй като тези придобивки ползват всички служители в МВР, а не само тези, полагащи нощен труд.

Претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от К. Г. К., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2 , чрез адв.

Кралев против ОД на МВР-Бургас иск за присъждане на сумата 330лв , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 55 часа, за периода от 01.07.2019 г до 09.07.2020г, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със мораторна лихва в размер на 33 лв и законна лихва от датата на предявяване на иска- 28.10.2022 г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12-часови смени на длъжност **** при 04 РУ град Бургас , в структура на ОД на МВР Бургас. Той е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 55 часа, получени след преизчисляване на положения 410 часа нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото

4 допълнително възнаграждение .

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи труда и работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.В действащата през исковия период Наредба №8121з776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд и положеният извънреден труд е отчетен и заплатен съобразно тези наредби.В тези наредби липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент 1,143. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22,00 часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период.Това означава,че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд.В допълнение, със ЗИД на ЗМВР от 2020г бе направено изменение на чл.187 и съгласно ал.4 на същия текст при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 1,00лв, считано от 05.02.2020г, а дотогава е било 0,25лв на час, който през исковия период е отчетен и заплатен.Сочи се,че с оглед постановеното решение на СЕС по дело С262/2020 по отправено преюдициално запитване от РС –Луковит, исковите претенции също са неоснователни, като излага подробни съображения в тази насока-предвидени са компенсаторни механизми,които да компенсират особената тежест на полагания нощен труд от полицейските служители.Различията в продължителността на полагания нощен труд от работниците по трудови правоотношения и полицейските служители е обусловено от функциите на МВР ,свързани със защитата на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност и опазване на обществения ред.

5

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период, не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент,но няма законова забрана за това. Прието е, че при липса на такава норма следва да се приложи субсидиарно общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд.

Анализирано е решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване от РС -Луковит, като е прието, че твърдените от ответника мерки за защита не са такива, които компенсират полагането на нощен труд от полицейските органи.Това е довело до извод за основателност на предявените искове.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :

Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността *****. Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2019 г до 09.07.2020г , той е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 651 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 744,09 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 93,09 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд, след преизчислението, е в размер на 776,37 лв.Съобразно заключението на вещото лице е направено и прието увеличение на претенцията за главница в размер на 776,37лв и мораторна лихва в размер на 204,54лв.