Решение № 5157 от 01.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5157 гр. София, 01.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110163587 по описа за 2021 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „A 1 България“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Логос Проджект“ ЕООД, за заплащане на сумите, както следва: сумата от 398,56 лв., представляваща месечни такси за използване на услуги по договор М6392961 за периода от 07.11.2019г. до 06.05.2020г., ведно със законна лихва от 14.04.2021г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1252 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор М6392961, ведно със законна лихва от 14.04.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2021г. по ч.гр.д. № 20772/2021г. по описа на СРС, 77ми състав. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „A1 България“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника „Логос Проджект“ ЕООД договор за използване на мобилни услуги № М6392961, партида 109336300, като с приложение № 1 от 18.10.2019г. за срок от 2 години е активиран тарифен план А1 М клас 4ХL за мобилен номер *** с месечна такса 60 лв. без ДДС, а с допълнително приложение за номера е активиран пакет Плюс 20000 МВ интернет на максимална скорост с месечна такса 1 лв. без ДДС. С приложение № 1 от 18.10.2019г. за срок от 2 години е активиран и тарифен план А1 Бизнес мобилен интернет S за номер *** с месечна такса 10 лв. без ДДС. По договора били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 398,56 лв.: фактура №403113641 от 1

10.12.2019г.; фактура № 404685174 от 09.01.2020г.; фактура № 406255722 от 10.02.2020г.; фактура № 407816757 от 10.03.2020г.; фактура № 409392017 от 10.04.2020г. и фактура № 410949811 от 11.05.2020г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника и на основание чл.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, договор М6392961 бил едностранно прекратен, считано от 10.05.2020г. Ищецът твърди, че при прекратяване на договора по вина на абоната, последният е длъжен да заплати неустойка за неизпълнение и неспазен срок на договора за всяка активирана услуга, за която срокът на действие не е изтекъл в общ размер на 1252 лв., за която са издадени сметка 553032535 от 10.05.2020г., сметка 553032539 от 10.05.2020г. и сметка 552210812 от 03.01.2020г. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът „Логос Проджект“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на 09.03.2022г. /сряда/ не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Такъв е депозиран на 10.03.2022г., с който ответникът оспорва предявените искове, като твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение и не са му предоставяни услуги през процесния период. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422ГПК,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и ответника по договор за използване на мобилни услуги 505642895 и приложенията към него за допълнително предоставени услуги, пълното и точно изпълнение на поетите задължения – предоставяне на услугите, както и възникването за ответника на задължението за плащане на уговорената цена.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните валидно е сключен Договор № 505642895 от 18.10.2019г. за предоставяне на мобилни услуги – електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ***, при уговорена месечна абонаментна такса в размер на 60 лв. без ДДС, съгласно тарифен план за мобилна телефонна услуга А1 М Клас 4XL, с уговорен допълнителен пакет за мобилен интернет на максимална скорост на стойност 1,00 лв. без ДДС /видно от приложение № 1 към договора на л.5-8 от делото/. С приложение № 1 от 18.10.2019г. за срок от 2 години е активиран и тарифен план А1 Бизнес мобилен интернет S за 2 номер ***, при уговорена месечна абонаментна такса в размер на 10 лв. без ДДС /л.9 от делото/.

Видно от клаузите на сключения между страните договор (чл. 3.1 от същия, както и приложенията към него), ищецът (операторът) се задължава да предоставя на ответника (абоната) електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на съответния договор и общите условия за взаимоотношения между дружеството ищец и потребителите на съответната услуга, в частност по възникналите правоотношения – да му предоставя достъп до далекосъобщителната мрежа за осъществяване на разговори с мобилен телефон, както и мобилен интернет /мобилни данни/.

От описаното съдържание на възникналото между страните облигационно правоотношение по силата на сключения помежду им договор следва извод, че е уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен достъп до интернет с оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Видно от съдържанието на договора е, че страните са уговорили дължимост на абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством който се осъществява ползването на останалите мобилни услуги. Отделно страните са уговорили заплащането на ползвани от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно ценоразписа на търговеца, какъвто документ не е приложен по делото, съответно същите се начисляват съобразно реалното потребление от клиента. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, с възложена задача на вещото лице да се запознае със софтуерната система на ищеца, се установява, че в системата на А1 България съществува договор с ответното дружество, имащо клиентски ID: 505642895, с отразена справка за услуги, предоставяни на процесните мобилни телефони /0889364646 и ***/. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че след активирането на услугите на 18.10.2019г. /датата на сключване на процесния договор/, на 06.01.2020г. временно е ограничена услугата за изходящи обаждания, съответно на 06.03.2020г. временно са спрени както изходящите, 3 така и входящите обаждания и на 10.05.2020г. услугите са изцяло канселирани поради прекратяване на договора.

Видно от приложена по делото фактура № 0406255722 от 10.02.2020г., за отразения период на фактуриране 07.01.2020г. – 06.02.2020г. мобилният оператор е начислил на ответника единствено месечни абонаментни такси за електронни съобщителни услуги и мобилен интернет на максимална скорост за телефонен номер *** на стойност 61,00 лв. без ДДС, съответно месечна абонаментна такса за мобилен интернет за телефонен номер *** на стойност 10,00 лв. без ДДС, или обща стойност на фактурата 85,20 лв. с ДДС. Аналогично е съдържанието и на фактура №407816757 от 10.03.2020г., фактура № 0409392017 от 10.4.2020г. и фактура №********** от 11.05.2020г., като единствено във фактура №0407816757 от 10.03.2020г. е добавена и такса за събиране на дължимите суми в размер на 9,98 лв. без ДДС. Начислените суми по фактурите са изцяло в съответствие с изложеното в обстоятелствената част на заключението по СТЕ, а именно съобразно ограничения достъп до услугите – частично, а впоследствие и напълно спрени според предвидените в общите условия санкции при неуредени плащания. Вещото лице уточнява, че макар и при ограничен достъп до услугата, същата продължава да бъде активна и във всеки момент може да бъде възстановена в пълен обем.

Приетата по делото ССчЕ, от друга страна, установява, че процесните фактури са осчетоводени от ищцовото дружество, като размерът на дължимите суми по тях, съобразявайки извършените частични плащания и отстъпките, възлиза на стойност 398,56 лв. с ДДС. Поради липсата на осъществен контакт с ответното дружество, заключението е изготвено на база предоставени счетоводни данни от „А1 България“ ЕАД, с подробно излагане на информацията за издадените фактури, крайната дата на плащане по тях, доставени услуги и отстъпки, както и ДДС и крайна стойност.

С оглед изводите, до които съдът достигна, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от сключения помежду им и посочен по-горе договор, ведно с приложения, с които на ответника са предоставени следните мобилни телефонни номера: *** и ***, и съобразно приложените по делото като писмени доказателства фактури, обективиращи претенцията на ищеца за дължими суми за абонаментни такси, респективно заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и мотивирани, се налага изводът за основателност на иска в тази му част за сумата от 362,46 лв. с ДДС, представляваща сбор от начислените и обективирани в следните фактури и приложения към същите стойност на абонаментни такси: фактура №0403113641 от 10.12.2019г. за сумата от 13,40 лв. с ДДС /съобразявайки остатъка от платен депозит/, фактура №0404685174 от 09.01.2020г., фактура №0406255722 от 10.02.2020г., фактура № 0407816757 от 10.03.2020г., фактура 4

№0409392017 от 10.04.2020г. – всяка от четирите фактури за сумата от по 85,20 лв. с ДДС, и фактура № 410949811 от 11.05.2020г. за сумата от 8,26 лв. с ДДС /последната съобразно искането на ищеца/.

По отношение на претенцията на ищеца за предоставени и начислени далекосъобщителни услуги настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал пълно и главно в хода на съдебното дирене изпълнението на това свое договорно задължение. В Приложение А към фактурите, касаещи процесните отчетни периоди, ищецът е начислил стойност за определено потребление на мобилни услуги, но не са ангажирани доказателства, че електронни съобщителни услуги на претендираната стойност действително са били предоставени на ответника. Представените фактури са частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от ищеца и съдържащи изгодни за автора им обстоятелства (за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова полза парични вземания), поради което същите не се ползват с материална доказателствена сила за констатираните с тях права и задължения, а формалната им доказателствена стойност се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство. Документите не са подписани от длъжника и не съдържат негово признание за дължимостта на сумите и следователно установяват само наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност, но не и реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане. При липсата на признание от ответника на твърдяната от ищеца доставка на мобилни и далекосъобщителни услуги, посочените едностранно съставени от страната документи, съдържащи изгодни за нея факти, не са достатъчни, за да докажат пълно и главно извършено от ответника потребление в претендираното количество. В този смисъл неоснователна е и претенцията за добавена такса за събиране на дължимите суми в размер на 9,98 лв. без ДДС по фактура № 407816757 от 10.03.2020г.