Определение № 958 от 26.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 564/2024
- Вид
- Определение № 958
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Ивелина Солакова, Димо Колев, Станислав Стефански
Цитирани разпоредби
- чл. 274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.538 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 49 ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 49 ал.1 и ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 51 ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 52 · Закон за наследството
- чл. 53 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958 гр. Велико Търново, 24.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Станислав Стефански
Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20244100500564 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на М. Р. З. и Й. Й. Й., двете от гр. В. Търново, подадени чрез пълномощника им адв. Л. Д. от ВТАК срещу определение № 960/30.04.2024г. по ч.гр.д. № 507/2024г. на ВТРС, в частта му, с което е постановено вписване в особената книга на съда по чл. 49 ал. 1 ЗН, че двамата жалбоподатели губят правото си да приемат наследството оставено от наследодателя им Й.
З., тъй като в дадения от съда срок не са отговорили приемат ли наследството или се отказват от него.
В частните жалби са наведени оплаквания за неправилност на атакуваното определение по съображения, че преди провеждане на производството по чл. 51 ЗН наследниците /съпруга и дъщеря на починалия/ вече са приели с конклуденти действия оставеното им от него наследството, поради което е изключена възможността за последващ отказ от него, на каквото е приравнено изгубването на правото да се приеме наследството. Като несъмнени действия за мълчаливото приемане на наследството се сочат декларирането в Община В. Търново на получените наследствени права върху недвижим имот – жилище, заплащането на дължимите за тях местни данъци и такси, а само по отношение на първия жалбоподател и продължаващото изплащане на два парични заема, изтеглени от починалия наследодател. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното определение в частта му, с която е прието, че жалбоподателите губят право да приемат наследството оставено от починалия им наследодател и да се отбележи това в особената книга при ВТРС.
1
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по частната жалба не е подала отговор на същата.
Съдът, при съобразяване на становищата на страните и доказателствата по делото намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е подадена молба с правно основание чл. 51 ЗН от „ВиК Йовковци“ ЕООД гр. В. Търново с твърдения, че е кредитор на наследството на починалия Й. Й. З., който като абонат на ВиК услуги за периода 22.08.2019г. - 10.04.2023г. е натрупал задължения за доставена питейна вода и услуги по канализация за недвижим имот в гр. В. Търново, ***, вх. А, ап.
7, които не са заплатени в срок. С оглед неговата смърт на 06.01.2019г. молителят е поискал от ВТРС да призове наследниците му, уточнени поименно с допълнителна молба и да им определи срок, в който същите да заявят дали приемат наследството или се отказват от него. С определение № 628/19.03.2024г. районният съд е приел, че молителят има качеството на заинтересовано лице по чл. 51 ЗН и е определил двуседмичен срок на наследниците на починалия абонат, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството му, като ги е предупредил, че ще загубят правото да приемат наследството, ако не отговорят в указния им срок. Този акт на съда е връчен на жалбоподателите чрез лице от домашните и в определения им срок същите не са заявили волята си дали приемат или се отказват от наследството на починалия си наследодател. С обжалваното определение районният съд е приложил последицата на чл. 51 ал. 2 ЗН и приел, че жалбоподателите са загубили правото да приемат наследството оставено им от техния съпруг респ. баща, като е разпоредил вписването на това обстоятелства в особената книга на ВТРС.
С частните жалби жалбоподателите са представили доказателства, че през 2019г. са декларирали придобитите по наследство права в процесното жилище, че са заплащали дължимите местни данъци и такси след смъртта на техния наследодател, както и че първият жалбоподател изплаща вноски по двама заема с № 24007628 и с № 25927097 към „Банка ДСК“ ЕАД, видно от представеното извлечение от сметка за периода 01.06.2023г. - 29.05.2024г.
Въззивният съд намира, че подадените на 30.05.2024г. частните жалби са депозирани в едноседмичния срок от връчването на обжалвания акт, което е станало на 23.05.2024. Жалбите са подени от легитимирани лица, имащи правен интерес да атакуват първоинстанционният акт, тъй като в производството по чл. 51 ЗН същите имат качеството на страни, които се призовават да заявят в определен от съда срок дали приемат наследството или се отказват от него, като правните последици от липсата на това изявления засягат тяхната правна сфера. Решението на съда, с което е постановено вписване в особената книга по чл. 49 ал. 1 ЗН, че призованите към наследяване лица губят правото си да приемат наследството оставено от даден 2 наследодател, подлежи на самостоятелно обжалване, което се налага от особения характер на това охранително производство. При него за разлика от типичния охранителен процес се засягат и права на лица /призованите към наследяване наследници/, които не са молители и които права респ. породените във връзка с тях спорове не могат да бъдат решени по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК. В този смисъл определение № 1152/17.05.2023г. по ч.гр.д. № 1569/2023г. на I г.о. на ВКС и цитираните в него много други съдебни актове.
По арг. от чл.538 ал. 2 ГПК разглеждането на частните жалби в случая става по реда на обжалване на определенията по чл. 278 ГПК. В тази проверка въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, вкл. представените с частната жалба, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С откриването на наследството призованите към наследяване лица разполагат с възможност да приемат наследството /направо или по опис/ или да се откажат от него.
Съгласно чл. 49 ал.1 и ал. 2 ЗН приемането направо може да бъде изрично с нарочно писмено заявление до районния съд или мълчаливо, чрез извършването на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника за приемане на наследството.
Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността след тяхното надлежно изразяване да се извърши обратното им действие. Второто поред изявление няма предмет, поради което е недействително.
Следователно веднъж приел наследството, наследникът не може валидно да се откаже от него. На отказ от наследство е приравнено и изгубването на правото да се приеме наследството – чл. 53 ЗН. Тази последица настъпва, когато в производство по чл. 51 ЗН, което може да се инициира пред районният съд от всеки заинтересован, призовано към наследяване лице не заяви в определения му срок дали приема наследството или се отказва от него – чл. 51 ал. 2 ЗН. Правната последица от липсата на изразена воля за приемане или отказ от наследството настъпва по силата на закона и съдът единствено разпорежда нейното вписване във водена пред него особена книга. Следователно проявлението на последицата по чл. 51 ал. 2 ЗН изисква надлежното провеждане на процедурата по чл. 51 ЗН респ. липсата на изразена преди нейното започване воля на наследника по см. на чл. 49 или чл. 52 ЗН.
В случая приложените към частните жалби писмени доказателства категорично налагат извода, че още преди да бъде инициирано производството по чл. 51 ЗН жалбоподателите са приели мълчаливо оставеното им от техния съпруг респ. баща 3 наследство. Декларирането на наследствените права върху процесния имот в общината през 2019г. и плащането на местни данъци и такси върху тях от него момент съставляват конклудентни действия, които са израз на мълчаливото приемане на наследството по см. на чл. 49 ал. 2 ЗН. Този извод е особено важим на първата жалбоподателката, която видно от представеното извлечение от банковата й сметка е започнала да погасява задълженията на своя наследодател след смъртта му, което прави и към момента. Мълчаливото приемане на наследството преди образуването на производството по чл. 51 ЗН през 2024г. пред ВТРС, изключва възможността като правна последица от него да се впише в особената книга на съда, че жалбоподателите са загубили правото си да примат наследството. Те вече са упражнили това свое право и не могат да го загубят, поради което акта, с което е постановено вписването на това обстоятелство следва да се отмени, а направеното въз основа на него вписване като недействително следва да се заличи във водената пред ВТРС особена книга.
Отделно от това според настоящият състав на ВТОС е налице ненадлежно провеждане на производството по чл. 51 ЗН, доколкото молителят в него няма качеството на заинтересовано лице. Противно на твърденията му, същият не е кредитор на наследството, доколкото сам е изложил обстоятелства, че има вземане за доставена питейна вода и услуги по пречистване, осъществени в периода 22.08.2019г. 10.04.2023г. т.е. след като е починал наследодателя на жалбоподателите. Следователно тези имуществени задължения като възникнали след откриване на наследството, което е станало на 06.01.2019г., не са част от наследствената маса и за тяхната дължимост е без значение дали призованите към наследяване лица са приели наследството или са се отказали от него, поради което липсва необходимост от провеждане на производството по чл. 51 ЗН.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че макар доказателствата за мълчаливото приемане на наследството да са представени едва с частните жалби, обжалваното определение на районния съд, в атакуваната му част, следва да се отмени, като се постанови заличаване на вписването въз основа на него в особената книга на съда.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 960/30.04.2024г. по ч.гр.д. № 507/2024г. на ВТРС, в частта му, с което е постановено вписване в особената книга на съда по чл. 49 ал. 1 ЗН, че М. Р. З., ЕГН: ********** и Й. Й. Й., ЕГН: **********, двете от гр. В. Търново губят правото си да приемат наследството оставено от наследодателя им Й.
Й. З., починал на 06.01.2019г., тъй като в дадения от съда срок не са отговорили приемат ли наследството или се отказват от него.
4
ДА СЕ ЗАЛИЧИ извършеното вписване във водената при ВТРС особена книга по чл. 49 ал. 1 ЗН извършено въз основа на определение № 960/30.04.2024г. по ч.гр.д.
№ 507/2024г. на ВТРС, в отменената му частта по отношение на наследниците М. Р. З., ЕГН: ********** и Й. Й. Й., ЕГН: **********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5