Решение № 1058 от 12.06.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 165/2026
- Вид
- Решение № 1058
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Кремена Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 · Закон за движението по пътищата
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.150, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.157 · Закон за движението по пътищата
- чл.157,ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.159 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а, б."А" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.8,ал.3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 1058
Шумен, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА БОРИСОВА
При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20267270700165 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Г. Р. П., от [населено място], депозирана чрез процесуален представител-адв.Д.К. от АК-Шумен с посочен съдебен адрес [населено място], [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0253-000011/22.01.2026 г. по чл.171, т.2а, б.„А“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група при ОДМВР-Варна, РУ-Девня. С обжалвания акт на Г. Р. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„А“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил С. Й. Р.,рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца ,считано от изземване на регистрационните табели-21.01.2026 г. „.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваната заповед за ПАМ поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон, несъразмерност на наложената ПАМ и издаването на акта в противоречие с чл.6 от АПК. Релевира довод за постановяването на обжалваната заповед от некомпетентен административен орган, с оглед липсата на изрично упълномощаване на издателя на заповедта да издава заповеди за ПАМ. Сочи и наличие на противоречие с материалния закон, тъй като към момента на извършване на проверката органът не е установил по безспорен начин и по надлежен ред наличието на фактическите основания за издаване на заповедта, а именно настъпилата загуба на правоспособност на водача, управлявал процесното МПС. Излага и съображения за нарушаване принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК и несъответствие с целта на закона. По изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
Ответникът – Началник група ОП в РУ-Девня към ОД на МВР –Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г.Г. депозира писмено становище с рег.№ДА-01-1649/28.05.2026 г., с което оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност, с оглед безспорното обстоятелство по делото, че към датата на проверката лекият автомобил, собственост на оспорващата, е управляван от неправоспособен водач поради отнемане на всички контролни точки.Сочи, че в случая неправоспособността настъпва по силата на закона-чл.157,ал.4 от ЗдвП и доколкото видно от справката за нарушител, на неправоспособния водач са връчени срещу подпис всички НП, негово е било задължението да следи броя на отнетите контролни точки.Позовава се на практика на ВАС, според която ПАМ по чл.171,т.2а,б»А» от ЗДвП се налага с оглед обективния факт на управление от неправоспособен водач, а собственикът носи отговорност за избора на лицето, на което предоставя управлението на МПС.Твърди, че липсата на точки е констатиран факт в информационната система на МВР е за целта не е необходимо издаването нанарочен ИАА.Аргументира тезата, че органът е действал в условията на обвързана компетентност и при констатиране на нарушението полицейските служители правилно са съставили АУАНН и са иззели регистрационните табели и СРМПС.Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Възразява за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ №26-0253-000011/22.01.2026 г. по чл.171, т.2а, б.„А“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група при ОДМВР-Варна, РУ-Девня, на оспорващата Г. Р. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„А“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил С. Й. Р.,рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца ,считано от изземване на регистрационните табели-21.01.2026 г. „ и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 21.01.2026 г. около 13,35 часа в Оббщина Девня, до ГП-1-2 кръстовище за [населено място], в посока [населено място], Р. П. С. управлява лек автомобил автомобил С. Й. Р., рег.№[рег. номер], собственост на Г. Р. П., след като е загубил правоспособността си по реда на чл.157,ал.4 от ЗДвП-отнети сам у всички контролни точки и не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР.След извършена допълнителна справка в АИС «АНД» и «БДС» на МВР е установено, че водачът Р. С. е придобил правоспособност и притежава СУМПС, но са му отнети всички контролни точки и не е изпънли задължението си да върне СУМПС . Въз основа на това административният орган е счел, че водачът управлява ППС, без да е правоспособен.
Заповедта е връчена на жалбоподателката на 23.02.2026 г., видно от отразената в същата дата на връчването ѝ.
Несъгласна с посочения административен акт, Г. Р. П. го оспорила пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана в деловодството на административния орган с рег.№ 253000-2089/05.03.2026 г..Жалбата е изипратена по пощата на 26.02.2026 г.,видно от прил. на л.20 от делото пощенски плик с клеймо от с.д.
Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA бл.№3528704/2026 г. срещу Р. П. С. за нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП, както и справка за нарушител на Р. С. и Заповед№363з-7399/04.09.2025 г. на Директор ОДМВР-Варна относно компетентността на органа, издал оспорваната заповед.
В подкрепа на изложените в жалбата твърдения досежно липсата на безспорна установеност наличието на фактическите основания за издаване на процесната ЗППАМ и несъразмерност на наложената ПАМ ,по искане на жалбоподателката по делото са събрани гласни доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0253-000011/22.01.2026 г. по чл.171, т.2а, б.„А“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група при ОДМВР-Варна, РУ-Девня,с която на оспорващата Г. Р. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„А“ от ЗДвП - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на Г. Р. П. на 23.02.2026 г., поради което жалбата, подадена на 26.02.2026 г. по пощата се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил С. Й. Р., рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, считано от изземване на регистрационните табели-21.01.2026 г..Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.Съгласно прил. на л.28 от делото Заповед№356з-7399/04.09.2025 г. Директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а от ЗДвП), в т.ч. началниците на сектори/групи «Охранителна полиция» в РУ при ОД на МВР-Варна - т.2.4 от заповедта. Настоящата заповед е издадена от В. Д. М., на длъжност ВПД Началник група «Охранителна полиция» при ОДМВР-Варна, РУ-Девня към датата на постановяване на заповедта, видно от прил. удостоверение рег.№365р-23600/28.04.2026 г. /л.51 от делото/, на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение, противно на твърденията на оспорващата в жалбата, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР –Варна.
Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, собственост на оспорващата от страна на Р. П. С., без да притежава валидно СУМПС, поради отнемане на всички контролни точки.Посочено е и относимото правно основание – чл.171, т.2а от ЗДвП.
При постановяването на акта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. Производството е протекло с участие на страната, като същата е била наясно кои факти и обстоятелства са мотивирали прилагането на процесната ПАМ.
С оглед изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.
При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ №26-0253-000011/22.01.2026 г. по чл.171, т.2а, б.„А“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група при ОДМВР-Варна,РУ-Девня с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.
Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c7b4181-f85a-4f4a-bc71-befc4aa8573d