Решение № 260 от 11.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. ХАСКОВО, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500510 по описа за 2023 година

258 – 273 от ГПК.

Производството е въззивно по реда на чл.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНА *** е останал недоволен от Решение № 317 от 25.05.2023 год., постановено по гр.д. № 3155 / 2022 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което са уважени предявените против него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, поради което го обжалва с молба решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете. При условията на евентуалност прави искане за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е уважен иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, до размера на заявеното с отговора на исковата молба, възражение за прихващане.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Ф. Ф. К. – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с три иска, предявени от Ф. Ф. К. против Община ***, в обективно – кумулативно 1 съединение с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ - за отмяна на уволнение, наложено със Заповед № 17 от 18.10.2022 год., издадена на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ; за възстановяване на ищеца на предишната работа като *** и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 840.06 лева, за оставането му без работа поради уволнението за срок от шест месеца, определено като разлика между пълния размер на обезщетението от 5 759.64 лева, определено на база брутно трудово възнаграждение в размер на 959.94 лева за срок от шест месеца и изплатените му от ответника при прекратяване на трудовия договор две обезщетения в размер по на 959.94 лева.

Доводите за незаконосъобразност на уволнението, изложени в исковата молба са обосновани с твърдения за фиктивност на съкращението в щата, на недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя и на липса на съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“ за прекратяване на трудовото правоотношение, предвид заболяванията, от които страда – исхемична болест на сърцето – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с редикулопатия и захарна болест – неинсулинозависим захарен диабет.

За да уважи предявените искове, първоинстанционния съд се е позовал на нормата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, приемайки, че от страна на работодателя не е било изпълнено задължението преди уволнението да събере информация за това дали ищецът страда от болестите по Наредба № 5/1987 год., като изиска от работника да представи медицинска документация, и поради невзето мнение от ТЕЛК, съгласно изискването, предвидено в ал.2 от цитирания по-горе законов текст.

Безспорно по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността ***, съгласно трудов договор № *** от 03.10.2006 год., прекратен със Заповед № 17 от 18.10.2022 год., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ – поради съкращаване на щата, връчена на ищеца на 20.10.2022 год. – при условията на отказ.

От страна на работодателя е отправено искане с изх.№ С – 2979 / 04.10.2022 год. до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.***, за издаване на разрешение за уволнение на работник, ползващ специална закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, обосновано с твърдения за това, че заеманата от ищеца длъжност е съкратена, няма друга длъжност със сходни дейности, не е необходимо извършването на подбор и от 23.05.2022 год. ищецът е в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност.

В отговор на искането, цитирано по-горе,

Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.*** е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, обективирано в писмо изх.№ 22084816 от 11.10.2022 год.

Като писмено доказателство е приета

2 представена от ищеца в първото съдебно заседание при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, епикриза от Кардиологично отделение, от съдържанието на която се установява, че за периода от 30.09.2022 год. до 04.10.2022 год., ищецът е бил хоспитализиран в отделението, с окончателна диагноза: ИБС. НАП. Триклонова коронарна болест, с придружаващо заболяване: Захарен диабет ИНЗТ, както и това, че на 03.10.2022 год. му е била извършена операция – инсерция на коронарен артериален стент.

С експертно решение от 27.03.2023 год. на

ТЕЛК – ***, на ищеца е определена 60 % трайно намалена работоспособност за следните заболявания – Други видове стенокардия, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения. Наред с цитираното решение на ТЕЛК, като писмени доказателства при разглеждане на делото пред първоинстанционня съд са приети и представените от ищеца, 2 бр. амбулаторни листа от 28.04.2023 год. и от 07.06.2022 год., в които е отразено, че ищецът е диабетик от 2011 год., съответно от 2014 год. Посочените три документа, представени от ищеца и приети като писмени доказателства в съдебно заседание, проведено на 11.05.2023 год., са оспорени от страна на ответника, пълномощникът на който се е позовал на преклузия и неотносимостта им към спора, доколкото удостоверяват наличие на заболяване, установено след момента на връчване на уволнителната заповед. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, обосновани с твърдения за това, че не е открито производство по оспорване на посочените три документа, въпреки заявеното в тази насока искане и не е разпределена доказателствената тежест между страните, на основание чл.266, ал.3 от ГПК, при разглеждане на делото се събраха допълнителни писмени доказателства – амбулаторни листове, резултати от изследвания и епикризи, находящи се в досието на ищеца, съхранявано при личния му лекар, от които се установява, че поставената на ищеца диагноза „неинсулинов захарен диабет“ датира от 2014 год. При разглеждане на делото пред въззивния съд по искане на въззивника във връзка с откритото производство по оспорване на посочените по-горе три документа, е назначена съдебно – медицинска експертиза, по която не е изготвено и представено заключение, поради заявено от страна на пълномощника на въззивника, с процесуалното качество на ответник по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, оттегляне на това доказателствено искане, с оглед приетото като писмено доказателство пациентското досие на въззваемия, изпратено от

Районна здравноосигурителна каса – гр.***, от което се установява, че заболяването на ищеца „неинсулинозависим захарен диабет“, е регистрирано през 2014 год.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за основателен предявения на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че към момента на връчване на уволнителната заповед – 20.10.2022 год., ищецът е страдал от ***. В тази насока съдът цени приетата като писмено 3 доказателство при разглеждане на делото пред първонистанционния съд епикриза, установяваща хоспитализиране на ищеца в Кардиологично отделение на „МБАЛ – ***“ АД, за периода от 30.09.2022 год. до 04.10.2022 год., предшестващ прекратяването на трудовото правоотношение, от съдържанието на която се установява, че ищецът страда от ***. Посоченият документ, приет като писмено доказателство не е оспорен от страна на ответника по надлежния за това ред. Като недоказано съдът намира заявеното от страна на ответника оспорване на експертно решение от 27.03.2023 год. на ТЕЛК – *** и 2 бр. амбулаторни листа от 28.04.2023 год. и от 07.06.2022 год., последният от който предхожда уволнението, установяващи заболяване на ищеца ***, ценейки събраните при разглеждане на делото пред въззивния съд в производство по чл.193 от ГПК, писмени доказателства - амбулаторни листове, резултати от изследвания и епикризи, находящи се в досието на ищеца, съхранявано при личния му лекар, както и пациентското досие на въззваемия, изпратено от Районна здравноосигурителна каса – гр.***, от които се установява, че заболяването на ищеца *** е регистрирано преди уволнението и датира от 2014 год.

Като неоснователни съдът намира заявените от въззивника доводи за това, че по отношение на посочените доказателства е настъпила преклузия, поради непредставянето им в срок, по следните съображения: С исковата молба ищецът се е позовал на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, излагайки твърдения за това, че страда от ***, но в доклада на съда, обективиран в определение № 311 от 23.02.2023 год., не му е било възложено в доказателствена тежест представянето на доказателства в тази насока. Независимо от това, в първото съдебно заседание, проведено на 20.03.2023 год. от страна на пълномощника на ищеца е представена и приета като писмено доказателство цитираната по-горе епикриза от Кардиологично отделение на „МБАЛ ***“ АД, неоспорена от ответника, установяваща наличие на посоченото по-горе заболяване, установено преди прекратяване на трудовото правоотношение. Представянето на експертно решение на ТЕЛК – *** от 27.03.2023 год. и 2 бр. амбулаторни листа от 28.04.2023 год. и от 07.06.2022 год., е във връзка с дадените от съда указания за посочване на доказателства с цел установяване на твърденията му, че страда от *** – обстоятелства, обуславящи извода за неоснователност на твърдението на ответника, че възможността за представяне на оспорените три документа е преклудирана.

С оглед на изложените по-горе доводи, съдът приема за безспорно установено, че към момента на издаване на уволнителната заповед, ищецът е страдал от заболяване ***, установено през 2014 год., ценейки събраните по делото писмени доказателства, цитирани погоре, заявеното по отношение на които оспорване от страна на ответника, съдът намира за неоснователно.

Безспорно е и това, че преди уволнението, ответникът не е поискал разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Неизпълнението на това задължение от страна на работодателя, визирано в разпоредбата на чл.333, 4 ал.1, т.3 от КТ само по себе си обуславя незаконност на уволнението и основателност на иска за неговата отмяна, с оглед нормата на чл.344, ал.3 от КТ, според която в случаите на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 год. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 от КТ /Наредбата/. Безспорно е, че заболяването на ищеца *** попада в чл.1, ал.1, т.6 от цитираната Наредба.

Съгласно нормата на чл.344, ал.3 от КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Приетото като писмено доказателство писмо с изх.№ 22084816 от 11.10.2022 год., обективиращо разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.***, не обосновава извод в противна насока, доколкото същото е поискано от работодателя на основание чл.333, ал.1, т.4 от КТ, приложима в хипотеза, в която работник или служител е започнал ползването на разрешения му отпуск. От страна на работодателя е допуснато нарушение и на нормата на чл.333, ал.2 от КТ, обуславящо незаконността на извършеното уволнение, предвид това, че към момента на връчване на уволнителната заповед, не е било дадено и мнение от трудово експертната лекарска комисия.