Решение № 294 от 03.06.2020, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 178/2020
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 03.06.2020
- В сила
- 23.06.2020
- Състав
- КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА
Други актове по делото
- Определение № 284 от 13.02.2020 · КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА
- Определение № 574 от 14.04.2020 · КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- Чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.33, изречение последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1, т. 2 · Закон за здравното осигуряване
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1, т.2, б."е" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4, ал.3, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 11 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
- чл. 8, ал. 1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Р Е Ш Е Н И Е
№ 294 гр.Плевен, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №178 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Д.П.Н. ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-14-10/23.01.2020 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-110/27.12.2019 год. от Д.Н. чрез пълномощник Д.Н. и е потвърдено Разпореждане №О-14-000-00-01356013/17.12.2019 год. на ръководител на изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен.
В жалбата са наведени доводи, че с оспорените решение и разпореждане на Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, с мотиви, че не е подадена Декларация по чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Твърди, че декларация по чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена в НАП с входящ номер **********/02.02.2015 г., която съдържа изричното й волеизявление за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. От 1.01.2015 до настоящият момент се осигурява като земеделски производител за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица и редовно плаща дължимите вноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 1, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ, според която вида на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Прави извод, че в нейния случай, след като няма подадена такава декларация за промяна на вида на осигуряване, то задължението й за осигуряване за риска общо заболяване и майчинство не е отпаднало, независимо от това, че й е отпусната инвалидна пенсия. Поради тази причина не е прекъснала осигуряването за риска общо заболяване и майчинство и продължава да внася дължимите вноски. На това основание счита за незаконосъобразен отказа за изплащане на обезщетение. В заключение моли съда да отмени Решение №
2153-14- 10/23.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ Плевен и да разреши изплащане на дължимото й парично обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от сина си Д.Н., упълномощен устно в съдебно заседание на основание чл.33, изречение последно от ГПК вр. Чл.144 от АПК, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество претендира за отмяна на оспорените решение и разпореждане.
Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
В ТП на НОИ - Плевен е подадена информация за издадени болничен лист №Е20198757690 (продължение) на лицето Д.П.Н., приложен на л.19 от делото. Болничният лист е представен ведно с удостоверение приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В т. 1 в удостоверението е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск.От съда е изискан и е представен и първичния болничен лист-л.51.
По данни от административната преписка е извършена проверка в регистрите и е установено, че Н. е самоосигуряващо се лице - земеделски производител. От справка 22А - деклариран вид осигуряване (л.20) от самоосигуряващи се лица е установено, че лицето е започнало да упражнява дейност от 28.02.2005 г., като считано от същата дата е заявен вид осигуряване само за фонд „Пенсии“. Считано от 1.01.2015 г. е извършена промяна в осигуряването, като лицето е подало приложената на л.32 декларация и е заявило вид осигуряване - за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ (в декларацията е поставен знак”х” срещу –„за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица).
Със заявление вх.
№2112-14-375/12.04.2017 г. на л.21-23 Н. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Считано от 1.022017 год. на Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане №11/25.04.2017 г-л. 24, като същата е отпусната в минимален размер до определянето на действителен такъв. С последващо разпореждане №20/30.05.2017 г.-л.25 е изменена личната пенсия за ИОЗ на лицето и същата е определена за изплащане в действителен размер.
Постановено е Разпореждане №
0-14-000-00-01356013/17/12/2019 г. от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист № Е20198757690 и удостоверение, приложение №9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с Вх. № Р14-14-000-00-**********/9-12-2019г. Посочено е в разпореждането, че лицето е без право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода на болничен лист № Е20198757690 (продължение). По данни от информационната система на НОИ лицето е с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Органът се е позовал на разпоредбата на чл.1, ал.6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), съгласно който текст самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред, чрез подаване на декларация по утвърден от НАП образец. За лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена съответната декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. В информационната система на НОИ липсва такава декларация, съдържаща изрично волеизявление на лицето за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в качеството му на пенсионер. В тази връзка за лицето не е възникнало задължение за осигуряване за риска общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на временната неработоспособност - 28.10.2019 г. (начало на неработоспособността, по първичния болничен лист) и не отговаря на условията на чл.40, ал.1 от КСО да е осигурено за съответния риск.
Разпореждането е връчено на Н. на 23.12.2019 год., видно от разписка на л.17 от делото.
Против Разпореждане №
0-14-000-00-01356013/17/12/2019 г. е подадена жалба с вх.№1012-14-110/27.12.2019 год. на л.13 от делото с твърдение, че декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена в НАП с вх.№**********/2.02.2015 год., в която се съдържа изрично волеизявление за осигуряване на всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.
Твърди, че от 1.01.2015 год. насетне се осигурява като земеделски производител за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица и редовно плаща осигуровките си. Моли за отмяна на разпореждането и разрешаване изплащането на дължимото й парично обезщетение.
Въз основа на жалбата е постановено и оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-10/23.01.2020 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-110/27.12.2019 год. от Д.Н. чрез пълномощник Д.Н. и е потвърдено Разпореждане №О-14-000-00-01356013/17.12.2019 год. на ръководител на изплащане на обезщетенията и помощите. Органът е изложил следните мотиви: В ТП на НОИ - Плевен е подадена информация за издаден болничен лист №Е20198757690 (продължение) на лицето Д.П.Н.. Болничният лист е представен ведно с удостоверение приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В т. 1 в удостоверението е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск. При извършена проверка в регистрите е установено, че Н. е самоосигуряващо се лице - земеделски производител. От справка 22А - деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица е установено, че лицето е започнало да упражнява дейност от 28.02.2005 г., като считано от същата дата е заявен вид осигуряване само за фонд „Пенсии“. Съгласно чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Считано от 1.01.2015 г. е извършена промяна в осигуряването, като лицето е заявило вид осигуряване - за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. Със заявление вх. №2112-14-375/12.04.2017 г. Н. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Считано от 1.02.2017 год.на Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер с разпореждане №11/25.04.2017 г, а с последващо разпореждане №20/30.05.2017 г. е изменена личната пенсия за ИОЗ на лицето и същата е определена за изплащане в действителен размер.
Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от
НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2 от наредбата.
Посочено е, че на Н. е отпусната лична пенсия за ИОЗ считано от 1.02.2017 год. с разпореждане №11/25.04.2017 г. на ръководител ПО и съгласно текста на разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, за да възникне осигуряване за лицето, следва да има подадена декларация до компетентната териториална дирекция на НАП съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 1 от наредбата, с която лицето изрично да посочи, че е пенсионер и да заяви вида на осигуряването си. В случая след извършена проверка в регистрите органът е установил, че такава декларация от лицето не е подадена. Това е формирало у органа извод, че за Н. не е възникнало задължение за осигуряване за риска общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на временната неработоспособност - 28.10.2019 г. и лицето не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО да е осигурено за съответния риск. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При тези съображения органът е потвърдил оспореното разпореждане и е отхвърлил жалбата на Н. срещу това разпореждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Решението е връчено на Н. на 28.01.2020 год., видно от разписката на л.12 от делото, а жалбата против него е подадена до съда чрез органа на 4.02.2020 год. и е заведена с вх.№1012-14-110 # 3.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c79d01d-3078-4485-b5e3-a4a838ff4cb9