Решение № 45 от 07.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 45

Дулово, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200235 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № *** г., издадено от „Началник група“ в ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово, с което на С. Д. К. (ЕГН **********, адрес: ***) на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност и несправедливост на наказателното постановление, включително нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че при управлението на автомобила е имало само „подхлъзване“, без демонстративно поведение и се иска отмяна на НП. (В жалбата е налице очевидна техническа грешка в един от изписаните номера на НП, но обжалването е насочено срещу НП № *** г.).

Наказателното постановление е получено на 21.10.2025 г. (л.11) Жалбата е подадена същия ден в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН (л.7), следователно е допустима.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от П. Н., който поддържа жалбата и развива доводи за: съществени процесуални нарушения по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно описанието на нарушението; недоказаност на „дрифт“ и липса на пряк умисъл; несъставомерност/доказателствена необоснованост.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, но представя писмени становища чрез гл. юрисконсулт при ОДМВР Силистра, с които оспорва жалбата, поддържа законосъобразност на АУАН и НП, твърди безспорно установено демонстративно поднасяне („дрифт“) и иска потвърждаване на НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение 150 лв. и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представител на Районна прокуратура – Силистра не се явява..

1

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната съвкупност – съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На *** г., около *** ч., в **, на ул. „****“ (в района на кръстовището с ул. „*****“), жалбоподателят управлявал лек автомобил B****, с рег. №****(посочено като собственост на ****). При суха пътна настилка и ясно време водачът демонстративно подал газ при правене на десен завой, вследствие на което автомобилът бил изведен извън контрол, задвижващите задни колела превъртели, а задната част на автомобила поднесла наляво и надясно по цялото пътно платно, като по този начин била създадена реална опасност за участниците в движението. За констатираното поведение бил съставен АУАН серия GA № **/*** г. от полицейски служител – актосъставител, като нарушението е квалифицирано по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. АУАН е предявен и подписан от жалбоподателя без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу акта. Въз основа на АУАН е издадено наказателното постановление № *** г., с което са наложени глоба 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, при идентична фактическа обстановка и правна квалификация.

Съдът разпита актосъставителя, свидетеля по акта и двама очевидци на случилото се (пътник в автомобила и пешеходец).

Актосъставителят Д. Р. О. заявява, че при изпълнение на наряд се движел по ул. „****“ в посока автогара, когато наблюдавал автомобил, идващ от ул. „***“ (посока ***) и извършващ десен завой към ул. „***“ в посока ЖП гара. По думите му водачът „умишлено подаде газ“ и „изнесе задната част на автомобила по цялото пътно платно“, като автомобилът поднасял наляво и надясно.

Актосъставителят сочи и присъствието на жена-пешеходец, на която са били снети сведения на място.

Свидетелят по акта Б. Г. Д. потвърждава, че водачът при „маневра десен завой“ умишлено подал газ, извел автомобила от контрол, а задните задвижващи колела се въртели при поднасяне наляво и надясно. Свидетелката излага, че е изготвено и снето сведение от гражданка – Д. Д. Н., като се описва, че същата се е стресирала и е възприела действията като умишлени и опасни.

Водачът е дал обяснения пред съда, че се е движел от посока ***към посока*** че е „подал малко газ“ след кръстовище и колата „се подхлъзна малко наляво и надясно“, без да излиза от лентата, без да навлиза в лентата на полицейския автомобил, и че не е извършвал десен завой на мястото, а е вървял направо.

Разпитаният пътник в автомобила И. Пл. А.сочи, че са пътували от с****, навлезли в ** от посока ***, и че след кръстовище водачът „подаде малко повече газ“ и задната част „малко се плъзна и се оправи“, без други автомобили освен полицейския; твърди, че не са минавали през **** Свидетелят заявява, че е имало жена едва когато автомобилът вече бил спрян, но по време на движението той не я е видял.

В следващото съдебно заседание е разпитана Д. Д. Н.. Тя разказва, че се е намирала на тротоара по ул. „***“ (до детската градина), а автомобилът „идваше от ****“, „зави много силно и започна да криволичи по асфалта“, при което свидетелката се уплашила, че ще бъде блъсната; излага, че полицаите го спрели близо до мястото и че водачът се извинил. Свидетелката описва силен стрес, породен от непосредствено възприетото поведение на автомобила.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта като последователни и взаимно допълващи се относно основните елементи на събитието – място, време, извършена маневра и демонстративно поднасяне на МПС с превъртане на задните колела.

Съдът кредитира в значителна степен показанията на независимия свидетел – пешеходеца (Д. Н.), поради нейната равноотдалеченост от страните и пряко възприятие на поведението на автомобила, включително и поради съвпадение в основната посока на движение и начина на извършване на маневрата с показанията на полицейските служители.

Показанията на пътника И. А. и обясненията на жалбоподателя се преценяват с повишено внимание, тъй като: са в очевидно противоречие с показанията на полицейските служители и независимия свидетел относно посоката (през ***/от ул. „***“) и наличието на десен завой; самият 2 пътник не възприема (или твърди, че не възприема) гражданката-пешеходец в момента на маневрата, което поставя под съмнение пълнотата на възприятията му; обясненията на водача съдържат колебания относно времето и част от маршрута.

Съдът взема предвид и приложените писмени доказателства от административнонаказателната преписка, приобщени в съдебно заседание (вкл. справка за нарушител/водач, сведение от *** г., заповеди за компетентност).

Съдът, след служебна проверка за законосъобразност на НП и след обсъждане на доводите на страните, приема следното:

Първо, относно процесуалната законосъобразност. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити: в акта са посочени дата и място на нарушението, описание на поведението и обстоятелствата по извършването му, както и нарушената разпоредба (чл. 104б, т. 2 ЗДвП), в съответствие с чл. 42, ал. 1 ЗАНН. В наказателното постановление са посочени данните за издателя, номер и дата, актът, въз основа на който се издава, нарушителят, описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, правната квалификация и наложеното наказание – съобразно чл. 57, ал.

1 ЗАНН. Доводът на защитата, че „създава реална опасност“ е правен извод, а не факт, не може да обоснове порок по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в конкретния случай, тъй като в АУАН и НП са описани достатъчно конкретни факти (демонстративно подаване на газ на десен завой, превъртане на задните колела, поднасяне наляво и надясно по цялото пътно платно), които индивидуализират деянието по време, място и начин и позволяват на нарушителя да организира защитата си.

В този смисъл е и съдебната практика на Административен съд – София-град, която приема, че когато в АУАН и НП е налице ясно и конкретно описание на дрифт-подобна маневра (преднамерено извеждане на МПС извън контрол и загуба на сцепление на задните гуми), актовете отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са налице съществени процесуални нарушения.

НП е издадено и в срок: по делото е безспорно, че АУАН е от *** г., а НП – от **** г., т. е. в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Второ, относно материалната законосъобразност и съставомерност. Съгласно чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Санкцията за такова поведение е уредена в чл. 175а, ал. 1 ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв., като законодателят е предвидил абсолютен (фиксиран) размер на наказанието за хипотезата на ползване на пътя за други цели. В практиката се е наложило приемането, че типичен пример за „ползване на пътя за други цели“ по чл. 104б, т. 2 ЗДвП е т. нар.

„дрифт“ (преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез презавиване/форсиране и загуба на сцепление на задните гуми, при което задната част се движи неконтролируемо наляво и надясно). По настоящото дело съдът приема, че именно такова поведение е осъществено: описаното в АУАН и НП демонстративно подаване на газ на десен завой при суха настилка и ясно време, с превъртане на задните задвижващи колела и поднасяне наляво и надясно по цялото пътно платно, съставлява използване на път, отворен за обществено ползване, за цел, различна от превоз на хора и товари.

Трето, относно формата на вината. Доводът на защитата, че нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП предполага целенасочено (желано) поведение и пряк умисъл, по принцип е съотносима теза – и в съдебната практика се изтъква, че „ползването на пътищата по неразрешен начин следва да бъде целенасочено“ и да е желано от дееца, т.е. от субективна страна да е налице пряк умисъл. В конкретния казус обаче пряк умисъл се установява по несъмнен начин от начина на извършване на деянието и обективните обстоятелства, при които то е осъществено: суха настилка и ясно време; съзнателно форсиране при завой; превъртане на задните задвижващи колела и поднасяне по цялото пътно платно, възприети от двама полицейски служители и независим пешеходец.

3

Четвърто, относно доказателствената основа и възражението за „случайно поднасяне“. На основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. В практиката на Върховен административен съд е прието, че редовните актове, съставени по чл. 189 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила за непосредствено възприетите от длъжностното лице факти, като тази практика е изрично отразена и в решения на Административен съд – София-град. В настоящото дело съдът намира, че представените насрещни твърдения (за „малко подхлъзване“ и липса на завой/място/опасност) не оборват доказателствената сила на АУАН и не разколебават съвкупната доказателствена картина, особено предвид потвърждението от независим свидетел (пешеходец).

Пето, относно възражението, че съдът „въвежда нови факти“ чрез разпит на независим свидетел. Производството по ЗАНН има за цел установяване на обективната истина и съдът може да събира доказателства, включително служебно, като при събирането им се прилага НПК. В конкретния случай съдът е упражнил правомощието си да събере допълнителни доказателства (разпит на очевидец-пешеходец), след като в първото заседание са налице противоречиви версии (служители на МВР срещу водач/пътник), като това процесуално поведение е насочено към изясняване, а не към разширяване на обвинението.

Шесто, относно „маловажен случай“. Съдът не обсъжда приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като по силата на чл. 189з ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г ЗАНН.

Дори и извън тази императивна забрана, съдебната практика приема, че този тип нарушения (дрифт/демонстративно поднасяне) разкриват висока обществена опасност, която законодателят е оценил чрез тежка и фиксирана санкция, поради което не се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност спрямо „обикновените случаи“ на нарушения от същия вид.