Определение № 907 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500238 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 от Граждански процесуален кодекс.

С решение по делото е отменено частично решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4200 по описа на съда за 2023 година , в частта , с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху сумата 10 334,16 лв. за периода от 23.11.2023 година до извършеното плащане на сумата на 29.01.2024 година , като е осъдена Община Септември, ЕИК- 000351825 с адрес- гр.Септември, ул. „Александър Стамболийски““№37 да заплати на П.

А. Б., ЕГН-********** от гр.******************, обл **************, сумата 378,43 лева.

Потвърдено е решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.

№ 4200 по описа на съда за 2023 година в останалата обжалвана част.

Потвърдено е решение от 5.06.2025 година по същото дело ,постановено по реда на чл.250 от ГПК.

Потвърдено е и определение от 30.01.2025 година , постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК.

Осъдена е Община Септември да заплати на П. Б. разноски пред въззивната инстанция в размер на 200 лева.

Осъден е П. Б. да заплати на Община Септември разноски в размер на 2100 лева.

За да се произнесе относно разноските пред въззивната инстанция , съдът е приел,че жалбоподателят претендира държавна такса и разноски в размер на 7200 лева ,според него договорено и платено адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

В мотивите е посочено ,че претенцията на ищеца е за заплатено 1 адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева за тази инстанция, като действително ,съдът е имал предвид претенцията на ответника по иска и по жалбата. И двете страни са направили възражение за прекомерност, като съдът е намерил за основателно възражението за прекомерност ,направено от ответната страна и счита ,че с оглед материалния интерес и интензитета на предприетите действия пред тази инстанция разумния и справедлив размер е 2200 лева. С оглед изхода на спора, на жалбоподателят следва да се присъдят 200 лева – дължимата част от възнаграждението и държавната такса с оглед изхода на спора. На ответника съобразно изхода на спора се дължат 2100 лева ,сторени по делото разноски.

В срок е постъпила молба по чл.248 от ГПК .

Жалбоподателят във въззивното производство твърди,че подадените въззивни жалби били по две оспорвания на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за присъждане на лихви от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и за претендиране присъждане на лихви от момента на изтичане на периода за който се дължи плащането до датата на исковата молба.

Въззивният съд уважил изцяло една от двете претендирани искови претенции за лихви, т.е. половината от предявените пред този съд две претенции за всяко едно от отделните 18 претендирани вземания.

На основание чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца/в случая въззивник/ разноски се присъждат съразмерно с уважената част от иска. Моли съдът да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като завиши присъдените в полза на ищеца/въззивник/ разноски до размера на още 3 600лв., които са половината от претендирания адвокатски хонорар пред тази инстанция, т. е. съразмерно на уважената една от двете спорни претенции пред тази съдебна инстанция.

В срок е постъпил писмен отговор.

Съдът намира молбата за допустима ,но неоснователна.

Съдът е приел,че възражението за прекомерност на ответната страна е основателно и е редуцирал размера на това възнаграждение до 2200 лева ,толкова ,колкото е и възнаграждението на представителя на другата страна.Този размер съдът е счел за обоснован и справедлив ,като по делото има изложени достатъчно мотиви относно дължимостта на възнаграждение и определянето му по 18 претенции ,предявени отделно , фактическата и правна сложност на делото и критериите за преценка кой е обоснования и справедлив размер съобразно чл.36 от ЗА.

След като е приел това ,съдът е отчел изхода на делото.

Съдът не приема доводите ,че са предявени по делото две въззивни жалби за две претенции.Жалбата е една против отхвърлителната част на решението и единствения критерии ,който може да бъде използван от съда за присъждане на възнаграждение съобразно изхода на спора е размера за който претенцията е уважена , съответно , потвърдено първоинстанционното 2 решение, с което е отхвърлена.

Именно по този критерии,съдът е приел , при този изход на спора и при редуцирано възнаграждение в размер на 2200 лева,като внесената държавна такса е 50 лева ,че на жалбоподателя – ищец се дължат разноски съобразно уважената част за 378,43 лева - в размер на 200 лева.

Същите критерии съдът е приложил и по отношение присъждане разноските на ответника по жалбата.

Ясно е посочил,че възражението за прекомерност по отношение на тези разноски намира за неоснователно , поради което е имал предвид този размер , съобразявайки изхода на спора.

Поради изложеното , съдът намира ,че разноските по делото са присъдени правилно и няма никакво основание за изменение на решението в тази част.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Б. за изменение на решението в частта относно разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3